Решение № 10648 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10648 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20251110151013 по описа за 2025 година

Ищецът (К. Б. В.) твърди, че на 07.03.2022 г. е сключила с ответника договор за потребителски кредит № ......., по силата на който е получила 4000 лв. (2045.17 евро). Ищецът навежда доводи, че договорът е нищожен поради противоречие с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Твърди се, че посоченият в договора Годишен процент на разходите (ГПР) от 0% е нереален и заблуждаващ, тъй като не включва задължителния разход за възнаграждение по договор за поръчителство с ...... р.л.с. в размер на 3960 лв. (2024.72 евро). Ищецът твърди, че е заплатил общо 5902 лв. (3017.64 евро) по правоотношението, което надхвърля главницата с 1902 лв.

(972.48 евро), и претендира тази сума като недължимо платена на отпаднало основание.

Ответникът (.......) оспорва предявените искове. Ответникът възразява, че договорът е валиден и че ищецът доброволно е избрал да обезпечи задължението си чрез поръчителство. Ответникът поддържа, че поръчителят е самостоятелен правен субект и възнаграждението му не е приход за кредитора, поради което правилно не е включено в ГПР.

Предявени са искове обективно кумулативно съединени: з а прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит поради противоречие със закона, с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и иск за връщане на суми, платени без основание (като последица от нищожността), с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

С доклда по делото е разпределена тежсет за доказване: За ищеца: Да докаже факта на сключване на договора, размера на извършените плащания, фактите за свързаност между ответника и поръчителя, задължителния характер на обезпечението и твърдените пороци на 1 договора.

За ответника: Да докаже изпълнение на преддоговорните си задължения, съответствието на договора със законовите повели, верността на посочения ГПР, както и че изборът на обезпечение е бил реален (индивидуална договореност), индивидуална договореност.

Отделено е за безспорно: Между страните е сключен процесният договор за кредит и ищецът е получил заемната сума от 4000 лв. (2045.17 евро).

Съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено заключение на вещото лице Д. В. като обективно и компетентно дадено. В общия разход по кредита (1400 лв. / 715.81 евро) и в договорения ГПР (0%) кредиторът е включил единствено възнаградителната лихва. Сумата от 3960 лв. (2024.72 евро), представляваща възнаграждение по договора за поръчителство с ......, категорично не е включена в договорения ГПР. Ако възнаграждението за поръчителство бъде включено в разходите по кредита, действителният процент на ГПР би бил 134.00%.

Кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 5902 лв. (3017.64 евро). Сумите са отнесени от кредитора за: главница – 1450.10 лв. (741.42 евро); лихва – 1195.26 лв. (611.12 евро); гаранция – 3126.64 лв. (1598.62 евро); такси – 130.00 лв. (66.46 евро).

Съгласно чл. 19, ал. 1 и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в ГПР задължително се включват всички разходи по кредита, включително разходите за допълнителни услуги (като поръчителство), когато сключването на договор за такава услуга е задължително условие за получаване на кредита.

От анализа на договора е видно, че изискването за обезпечение с точно определено дружество е било условие за отпускане на средствата, което прави разхода за поръчителство неразделна част от общата цена на кредита.

Посочването на нулев ГПР (0%) в договора, при реален такъв от 134.00%, представлява съществено нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен (нищожен).

Следствие от нищожността, уредено в чл. 23 от ЗПК, е че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи.

Ищецът е получил главница от 4000 лв. (2045.17 евро), а е заплатил общо 5902 лв. (3017.64 евро). Разликата от 1902 лв. (972.48 евро) представлява сума, получена от ответника без правно основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, и подлежи на връщане.

При този изход на спора, разноски се дължат на ищеца. Съдът определя възнаграждение в размер на общо 204.51 евро - по двата обективно кумулативно съединени иска възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна помощ, като взе предвид постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС .

Мотивиран от гореизложеното Софийкси районен съд,

РЕШИ:

2

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, Договор за потребителски кредит № ....... от 07.03.2022 г., сключен между К. Б. В. с ЕГН: ********** и ....... с ЕИК .......

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ....... да заплати на К. Б. В. с ЕГН:

********** сумата от 1902.00 лв. (972.48 евро по курс 1.95583 лв. за 1 евро по БНБ), представляваща недължимо платена сума (надвишаваща чистата стойност на получената главница от 4000.00 лв. / 2045.17 евро по курс 1.95583 лв. за 1 евро по БНБ), ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба - 05.11.2025г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ....... с ЕИК ...... да заплати на К. Б. В. с ЕГН: ********** направените по делото разноски, както следва: За държавна такса: 236.00 лв. (120.66 евро по курс 1.95583 лв. за 1 евро по БНБ), както и сумата за депозит за вещо лице: в размер на 500.00 лв. (255.65 евро по курс 1.95583 лв. за 1 евро по БНБ).

ОСЪЖДА ....... с ЕИК ...... да заплати на адв. Л. А. Г. – САК, гр.София, .......0 сумата в размер на общо 204.51 евро или 400 лв. - по двата обективно кумулативно съединени иска възнаграждение за предосатвена на ищеца безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в дву седмичен срок с въззивна жалба от получавне на преписа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3