Определение № 565 от 24.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 565 гр. София, 19.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20228002902183 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Еврокапитал България" ЕАД/н/, представлявано от синдика Н. Г., срещу решение № 154 от 13.05.2022г. по в.т.д.№ 569/2021г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решението по т.д.№ 861/2019г. на ОС Варна за отхвърляне на: -главен иск за прогласяване нищожността на сключения с „М Лизинг" ЕАД (с предходни фирмени наименования съответно „И Ар Би Лизинг"ЕАД и „И Еф Джи Лизинг" ЕАД) договор за лизинг от 24.03.2008г. с предмет УПИ, находящ се в град Варна, ул. „Братя Миладинови" № 22 и ул. „Любен Каравелов"№ 4, ведно с построената в него административна сграда, на основание чл.26,ал.1, предл. първо ЗЗД във чл.152 ЗЗД поради уговорен предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона;

-предявения в евентуалност иск за прогласяване нищожността на същия договор на основание чл.26,ал.2, предл. четвърто ЗЗД поради привидност на договора за лизинг, като прикриващ съглашение на договор за заем; -главен иск с правно основание чл.26 ал. 1,предл.първо във вр. с чл.152 ЗЗД за прогласяване на сключения с „М Лизинг"ЕАД договор от 27.03.2008г. за покупко продажба на същия имот в град Варна, предмет на нот.акт № 196 по нот.дело № 167/2008г., поради постигнато съглашение, с което е предвиден различен от посочения в закона начин за удовлетворяване на кредитора;

-предявения в евентуалност иск с правно основание чл.26,ал.2, предл. четвърто ЗЗД за нищожност поради привидност на покупко-продажбата като прикриваща обезпечение по договор за заем;

-главен иск с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл.17,ал.2 ЗЗД, за приемане за установено между страните по спора - „Еврокапитал

България" ЕАД/н/, „М Лизинг" ЕАД и „Юробанк България" ЕАД, че банката, в качеството си на правоприемник на „И Ар Би Лизинг България" ЕАД, не е собственик 1 на същия имот.

В касационната жалба е въведен довод за неправилност на основанията по чл.281,т.З ГПК. Касаторът излага хронологично факти за сключен на 17.10.2007г. между „Петрол Холдинг" АД и „Българска пощенска банка" АД (с правоприемник „Юробанк България"), договор за кредит в размер на 21 млн. евро за срок от 6м., който съгласно условията на кредита, е обезпечен частично (до размер на 3 946 253 евро) с учредена няколко дни по-късно ипотека върху имот на ипотекарния длъжник „Еврокапитал България" АД - УПИ, находящ се в град Варна, ул. „Братя Миладинови" № 22 и ул. „Любен Каравелов"№ 4, ведно с построената в него административна сграда; сключване на договора за лизинг с лизингово дружество - свързано лице с банката, съгласно който лизингодателят да придобие от ипотекарния длъжник собствеността върху сградата, предмет на нотариалния акт за учредяване на ипотеката при доставна цена 3 157 002 евро, която ще бъде заплатена по доверителна сметка, открита в същата банка и ще бъде насочена за погасяване на обезпечената част от кредита на „Петрол Холдинг"АД. Касаторът поддържа, че именно с тези облигационни правоотношения се погасява част от кредитния дълг, за който е учредена ипотеката, и едновременно с това дъщерната фирма на банката (лизингодателят) придобива собствеността на ищеца (лизингополучателя), а последният започва да изплаща лизинговите вноски за собствения си до този момент имот, а по силата на договора за лизинг, след изплащането на лизинговите вноски, е налице предварителен договор за покупка на лизинговия актив. Цялото правоотношениео по описанието на касатора приключва с договора за покупко продажба за сумата 3 157 002 евро, в нотариалния акт за сключването на който е отразено, че тази сума е заплатена по специалната доверителна сметка, открита при банката с договор от 25.03.2008г., подписан от ищеца, лизинговото дружеството като страни по продажбата, банката и кредитополучателя „Петрол Холдинг", а след освобождаването на парите по доверителната сметка след продажбата на имота, банката е дала съгласие за вдигане на ипотеката, тъй като обезпечената с нея част от кредита е изплатена. Касаторът поддържа, че доверителната сметка е договор за погасяване на кредит, който вече е обезпечен с договорна ипотека на имота във Варна, като е реализиран договор за продажбата му, и че договорът за доверителна сметка е финансовият механизъм, уговорен за изплащането на кредита, който е обезпечен по няколко начина - ипотека, предварителен договор и договор за лизинг; че договорът за „ескроу сметка" включва в себе си договор за кредит, договор за обезпечение, предварителен договор, уговорка за сключване на лизингов договор „и др". Обобщава, че прехвърлянето на имота е станало непосредствено след сключването на договора за доверителна сметка и на договора за лизинг за сума, която вече е преведена, за да се погаси част дълга на кредитополучателя, който дълг е бил обезпечен с учредена върху същия имот договорна ипотека. Според касатора от „разменената между страните кореспонденция" става ясно, че между страните е налице уговорка за обратно изкупуване на сградата след погасяване на вноските по „така наречения договор за лизинг", който всъщност е договор, обезпечаващ вземането по кредита, а същевременно лизингодателят е в неизпълнение на всички свои задължения по договора за лизинг, по договора за доверителната сметка и всички допълнителни договорености по анексите към лизинговия договор. Като касационен довод за необоснованост се поддържа, че разгледани в съвкупност сключените договори установяват, че в нарушение на чл.152, предложение второ ЗЗД е сключено нищожно 2 съглашение като всеки договор е част от него и общо, с което се реализира предварително удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона собственият на ищеца имот е обременен с договорна ипотека в полза на кредитополучателя и единственият предвиден от закона способ за удовлетворение на кредитодателя от имота е чрез принудително изпълнение върху него - предпочтително удовлетворение от цената му при публична продан. Поддържа се, че със сключените от дъщерното дружество на заемодателя договори за лизинг и за покупко-продажба, е уговорен и реализиран способ за удовлетворяване на кредитора - банката чрез продажба на имота предварително, преди осъществяването на публичната му продан.

Според касатора събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че договорът за обратен лизинг е сключен с цел изплащане на кредита на „Петрол холдинг" към банката чрез лизингодателя, който е нейно дъщерно дружество. За това говори вдигането на ипотеката, обезпечаваща кредита на „Петрол холдинг". Според касатора неправилността на решението се състои освен с неправилно възприемане на фактите по спора, но и в противоречие с разпоредбата на чл.152 ЗЗД и практиката на ВКС, че сделка, сключена в тази хипотеза е абсолютно нищожна, а в случая нищожното споразумение е обективирано чрез сключване на договор за лизинг и договор за продажба на имот на ипотекариия длъжник „като обезпечение на изпълнението на договора за кредит от кредитополучателя Петрол Холдинг".

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроси, който касаторът посочва, че са по приложението на чл.235,ал.2, чл.236,ал.2 и чл.12 ГПК:

1/„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими и допустими доказателства в съвкупност, включително приложените договори, писма, електронна кореспонденция, разменена по време на сключването им?";

2/„За нищожността на договорите при условията на чл.152,предл.второ ЗЗД следва ли да се съди от целта им, а именно с позволени средства са се постигне забранен резултат, да се прикрие съглашение за удовлетворяване на кредитор за предоставен кредит по начин, различен от предвидения в закона, избягвайки публичната продан на ипотекирания имот";

3/„Действителен ли е или симулативен договорът за обратен финансов лизинг, чиято цел е да погаси предоставен кредит не чрез публична продан на ипотекирания имот, а със сумата от покупката на актива, предмет на лизинговия договор, и в този случай действителен ли е договорът за покупко-продажба на имот, прикриващ съглашение за обезпечаване на договор за кредит като симулативен, и има ли вещнопрехвърлително действие?";

4/„Може ли да се направи извод за нищожност на договора за финансов лизинг и на договора за покупко-продажба на актива поради сключването има цел погасяване на предоставен кредит не по предвидения в закона начин - чрез публична продан, а чрез правната схема обратен финансов лизинг".

Като допълнителна предпоставка са посочени разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1 и т.З ГПК. Касаторът цитира решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: по гр.д.№ 534/2012г. на 4 г.о; по гр.д.№ 4447/2015г. на 4 т.о; по гр.д.№ 1896/2011г. на 4г.о; по гр.д.№ 1394/2009г. на 4 г.о; по т.д.№ 1025/2009г. на 1 т.о. и по гр.д.№ 670/2009г. на 4 г.о Приложното поле на въведената предпоставка по чл.280,ал.1,т.З 3

ГПК не е обосновано.

Иска се допускане на обжалването и при условията на чл.280,ал.2 ГПК като се посочва, че „неправилно от въззивния съд е прието, че при обсъждане на действителната воля на страните при сключването на договорите следва да се цени само това, което е посочено в тях, без да се съобразява разменената между страните кореспонденция. Налице е очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт, тъй като е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика при преценката на представените документи и действителното правно положение".

В съвместен отговор ответниците „Юробанк България" АД и „М Лизинг" ЕАД оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Заявените в исковата молба твърдения са: с процесния договор за лизинг страните са постигнали съглашение, в което е уговорен различен от предвидения в закона начин за удовлетворяване на кредитора, поради което е нищожно по смисъла на чл.152 ЗЗД; този договор не е за финансов лизинг по смисъла на чл.342, ал.2 ТЗ, а договор „за обратен лизинг", чието единствено основание, е не ползването на вещ, каквато лизингополучателят дотогава не е ползвал, съчетано с евентуалното бъдещо придобиване на собствеността върху нея, а даването и получаването на паричен кредит с предварително прехвърляне на собствеността от кредитополучателя върху лизинговата вещ като обезпечение на вземанията на кредитодателя по връщането на кредита с лихвите таксите и разноските (т.е. твърдението е, че лизингодателят предоставя паричен кредит на лизингополучателя); че уговорката за изкупуване на вещта от продавача по чл.ЗЗЗ ТЗ и правото на лизингополучателя по чл.342, ал.З ТЗ не могат да съществуват едновременно по отношение на една и съща вещ, защото предпоставките на закона за упражняване на първото са несъвместими с договорените от страните облигационни условия за евентуална реализация на второто; в тази хипотеза правният и търговски смисъл от прехвърлянето на собствеността, е само финансирането на продавача под формата на платена от купувача цена и директно обезпечаване вземанията на купувача-кредитодател /лизингодател/ за връщане на предоставената на продавача сума по кредита, със съответно уговорените лихви и такси; ако при договора за финансов лизинг свободният пазар, е регулатор на цената, на която лизингодателят придобива вещта от третото лице, при т.н. обратен лизинг пазарна регулация изобщо няма, тъй като е достатъчно, лизинговата вещ да бъде продадена от бъдещия лизингополучател, срещу цена, равностойна само на необходимия за момента кредит; че чл.1 от процесния договор, съдържа съглашение, с което предварително е било уговорено, че ако задълженията на лизингополучателя не бъдат изпълнени, или бъдат изпълнени неточно, лизингодателят ще остане собственик на недвижимия имот, който имот, като обезпечение на вземанията по лизинговия договор, му е бил продаден, респективно че това съглашение съставлява различен от предвидения в закона начин за удовлетворяване на кредитора, а недействителността по чл.152 от ЗЗД се отнася и до съглашения, чрез които предварително се урежда отговорността за неизпълнението на евентуално неизправния длъжник, като вземането се обезпечава, чрез прехвърляне на право на собственост върху вещ и така кредиторът 4 придобива привилегията на заложен кредитор, но без риск от неудовлетворяване при осребряването на заложената /ипотекираната/ вещ. Поддържано е, че лизингодателят е предприел множество действия възпрепятстващи възможността ищецът да придобие обратно лизинговия актив като едновременно с това в различни съдебни производства претендира както лизинговия актив да остане в неговия патримониум, така и изплащане на лизингови вноски по негови твърдения за развален/прекратен лизингов договор.