Акт от 25.01.2022, Административен съд - Сливен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 2 гр. Сливен, 25. 01. 2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ

ИВАНОВА

ИГЛИКА

ЖЕКОВА

При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора

КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 198 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП –

Бургас, подадена срещу Решение № 243 от 03.11.2021 г., постановено по АНД № 718 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 574538-F607255 от 14.05.2021 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на „П. - Г.С.“ ЕТ с ЕИК: ******, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

В касационната жалба жалбоподателят твърди и излага съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение. Счита, че Районният съд незаконосъобразно е приел, че нарушението е маловажно. Моли решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което процесното НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който счита касационната жалба за неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение, претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е направил извод, че е налице нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, но е счел, че се касае за маловажен случай на административно нарушение и наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд обосновано е приел, че е налице маловажен случай на административно нарушение. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 29.03.2021 г. срещу „П. - Г.С.“ ЕТ с ЕИК: ******, е съставен АУАН от служител на НАП, за това, че на 13.03.2021 г. при извършена проверка в т.о., находящ се в ******, стопанисван от ЕТ „П. - Г.С.“ с ЕИК: ******, е констатирано, че фискалният бон, издаден от наличното в обекта фискално устройство, не съдържа коректно наименование на закупената стока. В АУАН е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Въз основа на съставения АУАН, на 14.05.2021 г. е издадено процесното НП.

С оглед установените по делото факти,

Районният съд правилно е приел, че търговецът е извършил административното нарушение, описано в АУАН и НП, тъй като фискалният бон, издаден от наличното в търговския обект фискално устройство, не съдържа наименование на закупената стока, което да позволява идентифицирането на вида на стоката. Правилен и обоснован е и изводът на Районния съд, че се касае за нарушение, което е маловажен случай. Деянието, макар и формално да осъществява признаците на посоченото в НП административно нарушение, е малозначително.

При определяне на маловажните случаи при административните нарушения, съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1 / 2007 г. на ОСНК на ВКС на РБ, следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая са налице обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.

Търговският обект е без данни за големи обороти. При проверката на касовата наличност, не са констатирани разлики между данните от ФУ и фактическата наличност на парични средства. Липсват данни за предходни нарушения на установения ред за отчетност. Липсва реално нанесена щета за фискалната система. Наложената от наказващия орган имуществена санкция е в минимално предвидения от закона размер, но преценявайки обстоятелството, че засягането на правно-защитените със ЗДДС обществени отношения в конкретния случай не е във висока степен, тази санкция би изиграла отрицателно въздействие върху наказаното лице, вместо да осъществи целите на административното наказание, предвидени в закона. Административнонаказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, като не наложи наказание и предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Вместо това компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение – не е отграничил конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и в резултат е издал един незаконосъобразен акт.

Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради противоречието му със закона.

По изложените съображения, Районният съд правилно е отменил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл.

63д, ал. 1 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателна, поради което НАП следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба направените от него в производството разноски в размер на 500 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл.

63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 243 от 03.11.2021 г., постановено по АНД № 718 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Едноличен търговец Г.С.С. с фирма „П.- Г.С.“, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: ******, разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: