Решение № 2410 от 27.06.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3758/2025
- Вид
- Решение № 2410
- Подписан
- 27.06.2025
- В сила
- 12.07.2025
- Състав
- Моника Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 127 - 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 - 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 316 · Граждански процесуален кодекс
- чл.344 , ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 , ал.1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т. 1, т.2 , т.3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 358 , ал.1 , т.2 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2410 гр. Варна, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20253110103758 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът М. Р. Д., ЕГН **********, с адрес : ***, със съдебен адрес : ***, чрез адвокат от ВАК - М. Н. на 24 март 2025 г. е предявил исковата си молба във Варненски районен съд против ответника „ К. Б. “ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** , представлявано от Н. А..
Исковете с които М. Д. е сезирал РС Варна са с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ Предявените от ищеца против ответника искове съдът е намерил и намира за процесуално допустими, отговарящи на императивните норми за редовност на искова молба, а именно чл. 127 - 128 ГПК, подлежащи на разглеждане по правилата на „бързото производство“ по ГПК, пред сезирания първоинстанционен Районен съд Варна.
Исковата си молба ищецът е основал на следните твърдени факти и обстоятелства:
По силата на трудов договор № 4467/14.11.2017 г . ищецът заемал при ответника длъжността „Техник ПМА“ - Отдел Маркетинг и развитие на пазар, шифър ***, с място на работа гр. Варна, като трудовия договор бил сключен за неопредено време с основно месечно възнаграждение 1119.84 лв. Съгласно длъжностната характеристика ищецът отговарял за техническото състояние и експлоатация на всички ПМА, приемал новозакупени ПМА /пост микс апарати/; водел на отчет всички ПМА в търговската мрежа, извършвал текущи и основни ремонти на ПМА, контролирал експлоатацията на ПМА и качеството на предлаганите под името му напитки.
С Допълнително споразумение към трудовия договор от 12.11.2024 г. длъжността на ищеца била променена на „Техник - механик хранително-вкусова промишленост“, което било видно от справка на НАП.
Със Заповед № 4624/21.1.2025 г., връчена на ищеца на 23.3.2025 г. работодателят съкратил щата на дружеството чрез закриване на трудова функция на длъжността „Техник ПМА „ шифър *** в зона „Североизток“ в организацията на предприятието. Със същата Заповед ответникът прекратил ТПО на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ считано от деня, следващ датата на връчване на служителя - считано от 24.01.2025 г. На осн. чл. 220, ал. 1 КТ работодателят разпоредил на служителя да се изплати обезщетение за 1 неспазено предизвестие и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ след изтичане на 1 месец от датата на прекратяване на ТПО, а на осн. чл. 224, ал. 1 КТ и да се изплати на служителя обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
В мотивите на заповедта, сочи ищеца, ответникът изложил, че няма необходимост от съществуването на длъжността „Техник ПМА“ на пълен работен ден в зона „Североизток „ и съкратил всички щатни бройки. По щатно разписание длъжността на ищеца , твърди ищецът, че съществувала към момента на прекратяване на ТПО, т.к. за поддръжката на техническото състояние и експлоатация всички ПМА, собственост на ответника, последният ангажирал и външни фирми, които да се заемат с това, защото без поддръжката на техническото състояние и експлоатация на всички ПМА, ответникът нямало как да предлага напитките си и да контролира качеството йм.
Твърди се от ищеца, че липсва реално съкращение на щата за тази длъжност.
За съкращаване на щата твърди ищеца, че следва да е изпълнен следния фактически състав: да е налице влязло в сила ново щатно разписание, засягащо длъжността на ищеца, преди работодателят да му връчи заповедта за прекратяване на трудовия договор на това основание. Ищецът счита още, че основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ можело да се приложи след влизане в сила на ново щатно разписание, а настоящия случай не бил такъв.
Според ищеца т.к. закриването на щата и прекратяването на ТПО се случили с една и съща заповед на ответника - работодател, то това доказвало твърденията му, че прекратяваното на ТПО се случило преди да бъде съкратен щата, т.е. фактическия състав на основанието на което било прекратено ТПО с ищеца не бил завършен.
Отделно от горното ищецът се спира и на мотивите на самата уволнителна заповед, като намира, че липсва от кой момент влиза в сила Заповедта за съкращаване на щата, което приема за самостоятелно основание за отмяна на процесната уволнителна Заповед.
Ищецът счита още, че ТПО не може да се прекрати преди да бъде изчерпано действието на старото щатно разписание или най-ранният момент, към който можело ТПО да бъде прекратено, бил последният работен ден на действието на старото щатно разписание, за да можело в първия ден на действието на новото щатно разписание работодателят да остане обвързан от трудови правоотношения само с тези работници, за които има предвиден щат.
Твърди се, че в настоящия случай процесната уволнителна заповед била издадена докато действало старото щатно разписание.
Освен това, съгласно последното допълнително споразумение към трудовия договор , ищецът сочи че заемал длъжността „Техник - механик хранително-вкусова промишленост“, а не длъжността посочена в процесната заповед – „Техник ПМА“ , т.к. работодателят макар и да съкращавал щата за длъжността „Техник ПМА“, незаконосъобразно сочейки правното основание чл.328 ал.1, т.2 КТ прекратил ТПО с ищеца, заемащ друга длъжност „Техникмеханик хранително-вкусова промишленост“. Само на това основание ищецът намира, че уволнителната заповед е незаконосъобразна.
Към момента твърди ищецът, че е останал без работа поради уволнението, поради което и работодателят - ответник му дължал обезщетение за оставането му без работа поради уволнението . Във връзка с размера на претендираното обезщетение ищецът отбелязва, че последното БТВ за месеца, предхождащ уволнението е 1850 лв., както и че към момента на сезиране на съда ищецът е регистриран в Бюрото по труда като търсещо лице работа.
При тези твърдения ищецът е сезирал РС Варна с исковете:
-на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението му обективирано в уволнителната Заповед № 4624/21.1.2025 г. издадена от работодателяответник на соченото основание- чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ и -на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът 2 работодател да бъде осъден да заплати на ищеца СУМАТА от 11 000 лв. - обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението за периода 24.02.2025 до 24.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищеца е обективирал доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт Кр. Г. е депозирала писмен отговор.
Предявените искове ответната страна намира за неоснователни и ги оспорва изцяло.
1.Ответникът счита, че исковата молба е депозирана след изтичане на 2 м. срок за оспорване на уволнението и поради това желае съда да прекрати производството по делото.Твърди се, че Заповедта била връчена на дата 22.01.2025 г. а прекратяването на ТПО било настъпило на 23.01.2025 г., поради което и намира исковата молба за предявена след изтичане на срока за оспорването й.
2.В случай, че съда приеме ОСИ за допустими, ответникът застъпва становище за тяхната неоснователност. В т. 2.1. от отговора на искова молба ответникът намира, че исковата молба не е редовна т.к. ищецът не е посочил банкова сметка съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК. В РАЗДЕЛ втори от отговора и по същество ответникът навежда следните твърдения и възражения:
Ответникът твърди, че е извършил реално и валидно съкращение на щата с протокола за решения на Съвета на Директорите на дружеството от 20.01.2025 г., с което били съкратени 2 от съществуващите 2 пълни щатни бройки за длъжността „Техник ПМА“ с НПКД 2011 - *** съгласно вътрешна класификация на работодателя отговаряща на длъжността „Техник механик хранително-вкусова промишленост“ с НПКД 2011 - ***, в Зона „Североизток“ поради: 1. Липса на необходимост от съществуването на щатна длъжност „Техник ПМА“ на пълен работен ден за извършване на работата по трудовата му функция в Зона Североизток в предприятието; 2. С оглед постигане на по-висока ефективност на дейността му и по -добра организация на труда и с оглед повишаване на производителността на дружеството. С Решението Работодателят изменил съществуващото щатно разписание и организационна структура на дружеството и одобрил новото щатно разписание и организационна структура на дружеството, които отразявали направените промени чрез съкращаването на щата на всички щатни бройки за длъжността Техник ПМА в Зона Североизток. С т. 3 от Решението СД на дружеството овластил изпълнителния директор да предприеме всички посочени действия по изпълнение на взетите от последния решения, вкл. и като прекрати трудовите договори на съкратените служители на предвидените за това основания за едностранно прекратяване на ТПО от страна на работодателя в КТ. В изпълнение на решението, ИД на Дружеството издал процесната заповед № 4624/21.01.2025 г., което било видно и от т. 4.
Изрично ответника оспорва възраженията на ищеца, че реално съкращаване на щата не се установявало. Твърди се, че съкращаването на щата било направено още с Решението от 20.1.2025 г., а не с процесната Заповед. Отделно от горното ответникът твърди че е видно от самото Решение, че то влизало в сила веднага.
Независимо от горното, ответникът твърди, че Заповедта влизала в сила на датата на постановяването й - 21.01.2025 г. Работодателят -ответник счита, че всеки вътрешен негов акт влиза в сила веднага, освен ако от съдържанието на акта не ставало ясно, че действието му е отложено във времето като цитира съдебна практика.
Реално съкращаване на щата счита още ответника, че се установявало и от факта, че ответникът не е наемал на съща или сходна длъжност служители след м.01.2025 г.
Задълженията присъщи за тази длъжност се изпълнявали от външен доставчик на услуги *** ЕООД, съгл. Споразумение за дистрибуция № 4/24.4.2024 г. и Анекс към същото. В тази връзка ответникът се позовава на т. 5 от анекса като сочи, че това е причината техниците 3
ПМА да не бъдат освободени веднага след сключване на анекса.
Ответникът намира и довода на ищеца за незаконосъобразност на прекратяването на ТПО поради това, че е съкратена неправилната длъжност също за неоснователен, навеждайки фактически твърдения затова, че длъжността е била винаги „Техник ПМА“, с различия само в наименованията заради измененията в Наредба 5 от 2002 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ до НАП. В заключение ответника е посочил, че въпреки всичко, въвеждайки съответния код по НКДП 2011 - ***, системата НАП отчитала официално наименованието на длъжността Техник-механик хранително вкусова промишленост.В раздел втори, т. 2.3 ответникът излага фактически и правни доводи затова, че провеждане на подбор не е задължително в настоящия случай.В раздел втори, т.
2.4 ответникът сочи, че не е възможно ищецът да оспори уволнението на други основания като цитира практика.В последния раздел втори т. 2.5 ответникът намира обусловения иск за неоснователен и недоказан предвид неоснователността на обуславящия иск поради което и счита, че не се дължи обезщетение на ищеца, а и подчертава че не са налице доказателства за оставане на ищеца без работа за процесния период. В трети раздел ответникът е заявил възражение за прихващане.Твърди се, че на ищеца е изплатено БТВ за неспазен срок на предизвестие в размер на 1894.99 лв. и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 1 БТВ 1894.99 лв. В тази връзка ответникът счита, че ако съдът уважи иска на ищеца по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ би се достигнало до неоснователно обогатяване на ищеца и получените от него 2 обезщетения като получени без правно основание подлежат на връщане от служителя. В случай, че съдът уважи предявените искове, в условията на евентуалност, ответникът прави възражение за прихващане на изплатените суми със сумата, присъдена като обезщетение съгл. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В съответствие с изложеното ответникът моли да му се присъдят разноски. От своя страна ответникът е изразил становище по доказатествените искания на ищеца и направил искания за събиране на доказателства.