Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260180 от 17.09.2020, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 2527/2020
Вид
Решение № 260180
Подписан
17.09.2020
В сила
10.10.2020
Състав
АНА ИВАНОВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 142 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.34 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.34, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.34, ал.1 - ал.9 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.34, ал.1 - ал.9 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.34, ал.1 - ал.9 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.34, ал.1 - ал.9 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.34, ал.1 - ал.9 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.34, ал.1 - ал.9 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.34, ал.1 - ал.9 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.34, ал.1 - ал.9 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37, ал.6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37б, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37б, ал.6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 17.09.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2527 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на депозирана жалба от ЕТ Г.С.

ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** против Заповед № РД-08-302/08.06.2020г. на Кмета на Община- Долна Митрополия.

Твърди се в обстоятелствената част на жалбата, че със

Заповед № РД-08-302/08.06.2020 г. кмета на о.Д.М. е отказал да издаде заповед по реда на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ по Молба на ЕТ „Г.С.” вх. № УОС 05¬05-2842/05.05.2020 г. Излага се, че процесният индивидуален административен акт е изцяло незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствени правила и е в противоречие на материалноправни разпоредби и целта на закона. Сочи се, че с Молба вх. № УОС 05-05-2842/08.06.2020 г. ЕТ “Г.С.” е поискал от кмета на о.Д.М. да издаде заповед по реда на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Тръстеник/имота/ от ЕТ „*** - ***“, ЕИК ********* като ползвател без правно основание. Твърди се, че в хода на административното производство е установено следното: молителят ЕТ „Г.С.“ е легитимиран ползвател на имота съгл.

Договор за аренда с Рег.№ 2510/19.05.2011 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Плевен, с вх. рeг. № 7435 от дата 19.05.2011 г., със срок на действие до 01.10.2025 г; че договорът за аренда на ЕТ „Г.С.“ е регистриран съгл. чл.37б от ЗСПЗЗ в Общинска служба по земеделие - гр. Долна Митрополия, peг. № *********/30.06.2011 г.; че на това основание ЕТ „Г.С.“ е приет от ОСЗ за ползвател на имота; ЕТ „*** - ***“ признава, че действително обработва имота.

Твърди, че има право на това съгл. Договор за наем за стоп. 2019/2020 г., представен в незаверено копие; че на база на така установените обстоятелства кмета на о.Д.М. /кмета/ е приел решение да откаже издаването на заповед за изземване по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че отказът му е мотивиран по следният начин: представените в административното производство договори за ползване на един и същ имот очертават спор за материални права между ползвателя по силата на договора за аренда /ЕТ „***"/ и ползвателя по договор за наем /ЕТ „*** - ***“/; че кметът няма материална компетентност да предпочете единият от представените договори като правно основание за ползването на имота в производството по чл.34 от ЗСПЗЗ; че представянето на два титула за ползване прави невъзможно изземване на земеделски земи, защото приложение на чл.34,ал.1 от ЗСПЗЗ може да има само при безспорно установено право на ползване; че при конкуренция на права и спор за валидно правно основание за ползване на имота спорът кой е легитимен ползвател следва да бъде решен по общия исков ред. Излага се, че така изложените в обжалваната заповед аргументи са в противоречие на закона, тъй като:

1.Становището на кмета за наличие на конкуренция на права на ползване на имота вследствие съществуването на договор за аренда и договор за наем не е съобразено с действащата нормативна уредба. Излагат се съображения, че правилата за ползване на земеделските земи са уредени в чл.37б от ЗСПЗЗ.

Първоначално уредбата не е включвала механизъм за уреждане на споровете при конкуренция на правни основания за ползване на един и и същ земеделски имот. Сочи се, че такъв механизъм е законодателно въведен с включването на нова ал.6 на чл.37б от ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г., с която в общинската служба по земеделие се регистрира:1. договорът, вписан в службата по вписвания с най-ранна дата; 2.вписаният договор при представяне за регистриране на вписан и невписан договор. Твърди се, че видно от стенограмата на Протокол №17/04.10.2017 г. от редовно заседание на Комисията по правни въпроси към НС целта на това законово допълнение е да се разрешат конфликтите между ползвателите по отношение правото на ползване на земеделската земя като се създават нови правила по отношение на дейността и правомощията на общинските служби по земеделие и във връзка с регистрацията на договорите, касаещи ползването на земеделските земи. Твърди се, че от обосновката на вносителя на законопроекта става ясно, че волята на законодателя е била с това допълнение да се дадат правомощия на поземлените комисии в процедурата по чл.37б от ЗСПЗЗ да разрешават споровете при конкуренция между правните основания на заявилите се като ползватели лица. Излага се, че този подход е продиктуван от необходимостта такъв спор да се реши в рамките на стопанската година, през която е възникнал, за да могат правоимащите лица да извършат агротехническите мероприятия върху отнетите им без правно основание земеделските имоти. Сочи се, че е ноторно известно е, че гржданскоправния ред за решаване на подобен спор се развива бавно и в никакъв случай не може да приключи в рамките на стопанската година, което го и прави безсмислен от гледна точна на охраняемия интерес. Счита се, че при прилагане на този законов механизъм конкуренцията за ползване на имота се решава в полза на ЕТ „Г.С.“, чието правно основание е вписан договор за аренда, тъй като правното основание на ЕТ „*** - ***" е невписан едногодишен по договор за наем. При това положение становището на кмета, че е изправен пред спор за материални права между двама легитимирани с правни основания ползвателя е изцяло неверен. Твърди се, че такова би било положението преди приемането на ал.6 на чл.37б от ЗСПЗЗ, като при действието на тази норма спорът е разрешен законово в полза на ЕТ „Г.С.“.

Счита за вярно становището в обжалваната заповед, че кметът няма материална компетентност да предпочете единият от представените договори като правно основание за ползването на имота в производството по чл.34 от ЗСПЗЗ. Твърди, че тази иначе правилна констатация е ползвана превратно за обосноваване на крайния неверен извод за отказ да се проведе процедурата. Твърди, че кмета няма материална компетентност да решава спора кое лице е ползвател на земеделски имот при конкуриращи правни основания, защото тази компетенция е законово делегирана на общинската служба по земеделие. Счита, че тази служба определя ползвателя в производството по чл.37б от ЗСПЗЗ, прилагайки правилото на ал.6. счита, че така спорът е разрешен преди производството по чл.34 от ЗСПЗЗ.

Твърди, че в производството по изземване на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание кмета получава „на готово“ решението на този спор, като служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите - чл.34, ал.1, изр. второ от ЗСПЗЗ. Счита, че така предоставената му информация за регистрирания ползвател освобождава кмета от задължението да решава конфликта при спор на правни основания - той просто е длъжен да приеме за легитимен ползвател лицето с регистрирано от поземлената комисия правно основание. Излага се, че в мотивите на обжалваната заповед е посочено, че по информация на Началника на Общинска служба по Земеделие - гр. Долна Митрополия, с приложени на хартия, извлечения от регистъра на ползвателите на Общинска служба по Земеделие - гр.

Долна Митрополия, за стопанската 2019/2020 година се установява, че като ползвател на правно основание фигурира молителя - ЕТ “Г.С.“, съгласно Договор за аренда с Рег.№ 2510/19.05.2011г., със срок на действие - до 01.10.2025г., като същата е декларирала ползването на горепосочените имоти за стопанската 2019/2020 година със заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ с вх. N9 76/30.07.2019 год.“ Счита се, че при това положение кметът не е бил изправен пред дилема, кой от двата договора да предпочете, като е бил обвързан в становището на поземлената комисия, че легитимиран ползвател на имота е само ЕТ “Г.С.“. Твърди се, че всяко друго лице, вкл. ЕТ „*** - ***“ ползва имота без правно основание, което състояние подлежи на прекратяване по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ. Излага, че наличието на специалния ред по чл.34 от ЗСПЗЗ изключва гражданскоправния ред за разрешаване на конкуренцията на правни основания за ползване на земеделските имоти. Твърди, че основание за такъв извод открива в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 25.01.2013 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВАС, където е посочено, че чл.34, ал.1 - ал.9 от ЗСПЗЗ създава цялостна регламентация, единен ред и бърза процедура за изземване на земи със земеделско предназначение, като по този начин се гарантира стабилност при ползването на земеделските земи като основа за земеделско производство.

Посочено е също, че законодателят е въвел този ред като изключение от общия ред за защита на правото на собственост. Излага се съображения, че на изключителност и самостоятелност на производството по чл.34 от ЗСПЗЗ сочи и житейската логика. Както е посочено по-горе, гражданскоправният ред не е в състояние да даде защита на лишения от ползване земеделски производител в рамките на стопанската година. А признаването на правата му, когато вече не може да се ползва от тях, тъй ката е отминало отдавна времето за агротехнически мероприятия, правят тази защита неефективна и безсмислена. Т.е. разумния срок на решаване на този въпрос е кратък и ограничен само в рамките на стопанската година, като извън този срок вече държавната намеса е безполезна. Счита, че с оглед изложеното кмета незаконосъобразно е отказал издаването на заповед по чл.34 от ЗСПЗ за изземване на процесния имот от ЕТ „*** - ***“, който го ползва без правно основание и предостави същия на ЕТ “Г.С.“, като негов ползвател на правно основание. Твърди, че в случая кумулативно предвидени в чл.34 от ЗСПЗЗ материалноправните предпоставки за издаване на такава заповед са налице: Искане до кмета на общината по местонахождение на имотите от ЕТ “Г.С.“, като ползвател на правно основание на земеделския имот. Легитимацията му да ползва имота за стоп. 2019/2020 г. съгл. договора му за аренда е призната от Общинска служба по Земеделие - гр. Долна Митрополия в производството по чл.37б от ЗСПЗЗ, което се установява от представената по реда на чл.34, ал.1, изр. второ информация писмо с изх. № РД-12-04-36-1/07.04.2020 г. на началника на службата. Ползване на имота от ЕТ „*** - ***“ без правно основание. Ползването се признава от това лице в предоставеното от него становище по искане на кмета. Счита, че твърдението, че ползва имота на конкуриращо правно основание невписан едногодишен договор за наем, не създава спор за права. Това е така, защото спорът между конкуриращите се правни основания за ползване на този имот е решен еднозначно по правилата на чл.37, ал.6 от ЗСПЗЗ в полза на ЕТ “Г.С.“. Това се установява от цитираното вече писмо изх. № РД-12-04-36-1/07.04.2020 г. на Началника на Общинска служба по Земеделие - гр. Долна Митрополия. От тази информация става ясно, че ЕТ „*** - ***“ въобще не се е заявявал като ползвател на процесния имот за стоп. 2019/2020 г. по реда на чл.37б от ЗСПЗЗ и чл. 70 от ППЗСПЗЗ. Ползване на имота за за стоп. 2019/2020 г. е декларирано само от ЕТ “Г.С.“ съгласно Договор за аренда с Рег.№ 2510/19.05.2011г. със заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ с вх. № 76/ 30.07.2019 г. Счита, че така установените безспорно обстоятелства сочат, че са налице всички предпоставки да бъде издадена заповед по чл.34 от ЗСПЗ за изземване на процесния имот от ЕТ „*** - ***“, който го ползва без правно основание, и бъде предоставен същия на ЕТ “***“, като негов ползвател на правно основание. На основание гореизложеното моли да бъде отвенен като незаконосъобразен отказа на кмета на О.Д.М. обективиран в Заповед № РД-08-302/08.06.2020 г., за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване на имот с идентификатор № *** (стар номер 067001) по КККР на гр.

Тръстеник от ЕТ „*** - ***“, ЕИК ********* и върнете преписката за продължаване на процедурата. Претендира направените деловодни разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на жалбоподателя моли съда да уважи депозираната молба и да му присъди разноски. В подкрепа на тезата си развива подробни съображения, идентични с развитите в депозираната жалба.