Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15978 от 12.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 28812/2025
Вид
Решение № 15978
Подписан
12.08.2026
Състав
ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1 т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 15978 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110128812 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Е. К. Б. и В. Г. Б. срещу ........“ ЕАД.

Ищците извеждат съдебно предявеното субективно право при твърденията, че срещу тях е образувано и висящо изпълнително дело № 2017.........0400497 по описа на ЧСИ ............. Излагат се твърдения, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя - ........ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу тях на 23.12.2016г. по ч.гр. дело № 50233/2016г., по описа на СРС, 67-и състав, по силата на който В. Г. Б. и Е.

К. Б. са осъдени да заплатят разделно /всеки по част/ на ........“ ЕАД следните суми, а именно: 2314,95 лева – главница за доставена топлинна енергия през периода от м.11.2013г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 02.09.2016г. до окончателното изплащане на вземането, 348,87 лева – мораторна лихва за периода 31.12.2013г. 24.08.2016г., сумата в размер на 35,69 лева – дължима за дялово разпределение за периода м.11.2013г. – м.04.2015г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 02.09.2016г. до окончателното изплащане на вземането, 5,44 лева – лихва за забава за периода от 31.12.201Зг. до 24.08.2016г. както и 378,77 лева – сторени съдебни разноски. Излагат се съображения, че вземанията, претендирани с цитирания изпълнителен лист, са погасени по давност към датата на предявяване на иска, тъй като е изтекъл петгодишен период от време, през който взискателят е бездействал, като не е предприел действия по принудително събиране на дълга. Сочи се, че на 31.01.2020г. са изпратени запорни съобщения до различни търговски банки, което действие 1 съставлява последното валидно извършено, годно да прекъсне погасителната давност. След изпращане на запорните съобщения, в период от 31.01.2020г. до 07.04.2022г. не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност. И тъй като в течение на двегодишен период не са извършвани никакви валидни изпълнителни действия, ищците считат, че на 07.04.2022 г., на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. Излагат се съображения, че на 31.01.2020г. започва да тече нова погасителна давност, която е петгодишна, тъй като се касае за вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение, поради което на 07.04.2025г. вземането по изпълнителния лист е погасено по давност и след тази дата, установеното въз основа па влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 50233/2016г., по описа на СPC, 67-и състав, не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Ищците сочат, че при изчисляването на давностния срок са взети предвид и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., съгласно които давностни срокове не текат в периода 13.03.2020г.

- 21.05.2020г. При тези твърдения молят, съдът да се произнесе с решение с което да признае за установено, че ищците не дължат изпълнение за сумите по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 50233/2016г., по описа на СРС, 67-и състав, за принудителното събиране на които е образувано изп. дело 2017.........0400497 по описа на ЧСИ ............. рег. № ......... на КЧСИ, поради погасяване на задължението по давност. Претендират разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Излагат се съображения, че ответното дружество - взискател по изпълнителното дело е подавало регулярно молби за извършване на актуално имуществено проучване и налагане на съответните обезпечителни мерки, а именно запор на трудово възнаграждение/пенсия, запор на банковите сметки, запор на МПС както и извършването на опис и оценка на движими вещи, поради което давността в изпълнителното производство е прекъсвана многократно. Поради това счита, че периодът на погасителна давност за вземането на взискателя не е изтекъл и правото му да иска принудително изпълнение за вземането за претендирания в исковата молба размер не е погасено с изтичането на 5 (пет) годишната давност. При тези твърдения моли, съдът да се произнесе с решение с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски за производството - юрисконсултско възнагарждение.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание по чл.

439 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника изпълнение на задължение по ИЛ от издаден по ч.гр.д. № 50233/2016г., по описа на СРС, 67-и състав, за принудителното събиране на които е образувано изп. дело 2017.........0400497 по описа на ЧСИ ............. рег. № ......... на КЧСИ, поради погасяване на задължението по давност.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – по арг. от ал. 2. В това производство е уредена защитата на длъжника след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание, като тази защита може да се основава само на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По аналогия нормите се прилагат и по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение, доколкото разпоредбата на чл. 416 ГПК предвижда, че същите влизат в сила и се ползват със стабилитет (за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.)). В този смисъл е Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о., в което е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да намерят приложение и при влязла в сила заповед за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не е проведено.

С оглед изложеното, за основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (заповедното производство), са настъпили факти – с оглед наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.

116 ЗЗД. С Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да намерят приложение и при влязла в сила заповед за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не е проведено.

В рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за изпълнение, възражение с твърдение за плащане на задължението в двуседмичния срок за изпълнение с прилагане на доказателства по чл. 414а.

ГПК, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по реда на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение.

Видно от представените по делото доказателства, изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

50233/2016 г. по описа на СРС. По делото няма данни кога е връчена на длъжника заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и кога е изтекъл срокът за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Изпълнителният лист се издава след удостоверяване от страна на съдията, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което при липса на други 3 данни по делото следва да се приеме, че най-късната дата, на която е влязла в сила заповедта за изпълнение, е датата на издаване на изпълнителния лист – в процесния случай 23.12.2016 г.

Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 116, буква "б" от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната. Съгласно чл.

116, буква "в" ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съдът споделя трайната практика на ВКС, обективирана в Решение по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на ІІІ г. о. на ВКС, Решение по гр. д. № 1030 по описа за 2022 г. на IV г. о. на ВКС, Решение по гр. дело № 1767 по описа за 2023 на IV г. о. на ВКС, Решение № 50009 от 17.06.2025 г. по гр. д. № 3865/2021 г. на III г. о. на ВКС, съгласно която изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.

При всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй заповедите за изпълнение влизат в сила (за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм.) и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, прекъсва давността.

Такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно 4 изпълнително действие. Посоченото тълкуване на разпоредбата на чл. 116, б.