Акт № 20331 от 29.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20331 гр. София, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Е. ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от Е. ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110117312 по описа за 2026 година

Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. М. Ш. и Д. И. Н. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 356/2026 г. по описа на РС - Оряхово.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответниците, в качеството им на наследници и собственици на недвижим имот, находящ се в ***********, са били клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на 1 дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „ПМУ Инженеринг” ООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците – настоящи ответници и други – трети за настоящия спор физически лица, но тъй като издадената заповед била оспорена от двамата длъжници, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, както следва: 1/ че ответникът Е. М. Ш. му дължи сумите, както следва: сумата от 117,62 евро представляваща 1/6 част от главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в ***********, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2026 г. до изплащане на вземането, сумата от 19,13 евро, представляваща 1/6 част от обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 06.03.2026г., сумата от 3,39 евро, представляваща 1/6 част от главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2026 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,77 евро, представляваща 1/6 част от обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2023 г. до 06.03.2026 г.; 2/ че ответникът Д. И. Н. му дължи сумите, както следва: сумата от 117,62 евро представляваща 1/6 част от главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в ***********, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2026 г. до изплащане на вземането, сумата от 19,13 евро, представляваща 1/6 част от обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 06.03.2026г., сумата от 3,39 евро, представляваща 1/6 част от главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2026 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,77 евро, представляваща 1/6 част от обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2023 г. до 06.03.2026 г. Претендират се и сторените в хода на заповедното и 2 исковото производство разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответниците се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Излагат се доводи, че ищецът не представя доказателства относно извършван реален отчет на уредите в процесния недвижим имот, както и че на същите са извършвани периодични проверки относно тяхната изправност. Поддържа се, че в случая е нарушен принципът на равнопоставеност на страните по договора, тъй като от страна на топлофикационното дружество едностранно е начислявана пълна мощност, без реален отчет на уредите. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.

Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ищеца – “ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД не изразява становище, но представя изготвените изравнителни сметки, протокол за неосигурен достъп и протокол за отчет на уреди през 2025 г.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 356/2026 г. по описа на Районен съд – гр.Оряхово е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците-настоящи ответници и други трети за спора лица да заплатят на дружеството – настоящ ищец суми за главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в ***********, за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., главница за услуга дялово разпределение за периода от 03.2021 г. до 06.2021 г., законна лихва върху главниците, считано от 13.02.2024 г. до изплащане на вземането, обезщетения за забава и разноски.

С разпореждане от 10.06.2026 г. по ч.гр.д.№ 356/2026 г. по описа на РС - Оряхово съдът е констатирал, че длъжниците – настоящи ответници са подали възражения против издадената заповед, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

Видно от приложения по делото договор от 19.06.1997г. за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в ***********, издаден въз основа на заповед № ДИ-03- 449/96 г. от 03.04.1997г. е, че процесния недвижим имот е бил собственост на М.В.Н., чиито наследници се явяват ответниците по делото, съгласно представените удостоверения за наследници.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, издадените през исковия период общи фактури, както и Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

3

По делото са представени изготвените от третото лице-помагач отчети, протокол за неосигурен достъп и изравнителни сметки.

По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като обективно и компетентно дадени.

В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че в ап.26 няма прикачени към тръбната мрежа на отоплителната инсталация радиатори, но има преминаваща щранг-лира. Топлата вода се отчита по един узаконен водомер, отоплителни тела в общите части няма. Вещото лице е посочило, че за исковия период от м.05.2023 г. до м.04.2025 г. ФДР е съставила две изравнителни сметки – на база неосигурен достъп /за отчетен период 2023/2024 г./ за отчет и по протокол за отчет на уредите за ДР на 26.05.2025 г. /за отчетен период 2024/2025 г./ Съгласно заключението в имота е начислявана ТЕ за отопление само от щранг-лира, както и от сградна инсталация. За периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. ТЕ за БГВ е опредЕ. при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие поради неосигурен достъп за отчет, а за периода 01.05.2024 г. – 30.04.2025 г. по отчет на един водомер. Вещото лице е констатирало още, че извършените измервания в АС, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребената ТЕ в имота, е в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ, действащи през процесния период. Ищецът редовно е приспадал ТЕ за технологични разходи /загуби в АС/ от отчетената ежемесечна енергия, а общият топломер е преминал периодичен метрологичен контрол.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 725,88 евро - главница, в т.ч. сумата от 20,31 евро – за дялово разпределение и сумата от 119,37 евро – обезщетение за забава, в т.ч. сумата от 4,61 евро - обезщетение върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия да процесния недвижим имот за съответния период, потребената от ответниците топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.

При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже плащане.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че 4 спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.