Решение № 611 от 28.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Даниел Луков

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Максим Колев като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200830 по описа за 2024 година Производството е образувано на основание чл. 346 т.2 НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимата Р. М. П. - адв. Б. - срещу въззивна нова присъда № 19 от 04.06.2024 г. на Окръжен съд – Хасково, постановена по ВНОХД № 211/2024 г. по описа на съда.

В жалбата са релевирани цифрово и текстово касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 НПК – че с атакуваната присъда е нарушен закона, допуснати са множество съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. В условията на алтернативност към касационната инстанция са отправени искания на основание чл. 354 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.5 НПК да отмени изцяло обжалваната присъда и да върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция или на основание чл. 354 ал.2 т.1 и т.2 вр. ал.1 т.4 НПК да измени обжалваната присъда, като приложи разпоредбата на чл. 55 ал.3 НК и намали наложеното на подсъдимата наказание.

В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимата Р. М. П. адв. Б. - поддържа касационната жалба, изложените в нея съображения в подкрепа на релевираните оплаквания, както и направените искания. Моли жалбата да бъде уважена и да бъде постановен съдебен акт, с който касационният съд да упражни правомощията си съобразно отправените 1 искания.

Подсъдимата Р. М. П. не се явява в заседанието пред ВКС и не заявява лично становище.

В заседанието пред настоящата инстанция гражданският ищец /фирма/ се представлява от повереника адв. В., който заявява становище, че касационната жалба е неоснователна и че присъдата на Окръжен съд-Хасково е правилна в частта относно уважаването на предявения от доверителя му граждански иск. Моли в тази част присъдата да бъде оставена в сила.

Представителят на Върховната прокуратура счита, че присъдата на въззивния съд е правилна и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати процесуални нарушения, поради което моли да бъде потвърдена, а жалбата да бъде оставена без уважение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 6/12.02.2024 г. на Районен съд-Хасково, постановена по нохд № 614/2023 г. по описа на съда, подсъдимата Р. М. П. е призната за невинна, в това, че към 28.10.2019 г., в /населено място/, в качеството си на едноличен търговец - /фирма/ - /населено място/, без съгласието на притежателя на изключителните права за марки и промишлен дизайн /фирма/, използвала в търговската дейност на /фирма/ - /населено място/ /по смисъла на чл. 13 ал.2 т.2, предложение 3-то, вр.ал.1 от Закона за марките и географските означения от 1999 г. и по чл.19 ал.2, предложение последно вр. ал.1 от Закона за промишления дизайн (ЗПД)/ обект на тези изключителни права, без правно основание, съхранявала с цел продажба стоки, със знаци, идентични /по смисъла на чл. 13 ал.1 т.1 от Закона за марките и географските означения от 1999 г. (отменен ДВ бр. 98 от 13.12.2019 г.)/ на обект на регистриран промишлен дизайн, а именно: 1496 броя кутии /търговско наименование/, всяка съдържаща в себе си по 28 броя пакетчета /стикчета/ или общо 41888 броя пакетчета /стикчета/ /търговско наименование/, съдържащи инстантна напитка, всички стоки, носещи знаци, идентични със знаците на следните регистрирани марки: словна марка с регистров № 5413 от 09.03.1967 г. и със срок на действие до 2028 г., представляваща надписа /търговско наименование/ и включва клас 30 от Ницката класификация; комбинирана марка с регистров № 10699 от 15.06.1976 г. и със срок на действие до 2026 г., представляваща надписа /търговско наименование/, изписан с типичен шрифт и включва клас 30 от Ницката класификация; комбинирана марка на Европейския съюз с регистров № 1206213 от 19.06.2014 г. и със срок на действие до 2024 г., представляваща надпис /търговско наименование/, регистрирана за клас 30 от Ницката класификация; комбинирана марка на Европейския съюз с регистров № 001116318 от 24.03.1999 г. и със срок на действие до 2029 г., представляваща надпис /търговско наименование/, 2 изписан с типичен шрифт, регистрирана за клас 30 от Ницката класификация; фигуративна марка на Европейския съюз с регистров № 1258845 от 06.08.2015 г. и със срок на действие до 2025 г., представляваща фигуративен знак стилизирано изображение на птици в гнездото си, регистрирана за клас 30 от Ницката класификация; комбинирана международна (IR) марка с регистров № 649928 от 04.01.1996 г. и със срок на действие до 2026 г., представляваща стилизирано изображение на птици в гнездото си, придружено от надпис „/надпис/, изписан с типичен шрифт, регистрирана за клас 30 от Ницката класификация; комбинирана международна (IR) марка с регистров № 490322 от 27.11.1984 г. и със срок на действие до 2024 г., представляваща стилизирано изображение на птици в гнездото си, придружено от надпис /надпис/, изписан с типичен шрифт, регистрирана за клас 30 от Ницката класификация и всички стоки, носещи изображение, идентично с изображението на регистриран промишлен дизайн на Общността с регистров № 002323691-0003 от 10.10.2013 г. и със срок на действие до 2023 г., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 172б ал.1 от НК.

Със същата присъда изцяло е отхвърлен предявеният от /фирма/ срещу подсъдимата Р. М. П. граждански иск за сумата в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на деянието по чл.172б ал.1 НК ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на извършването - 28.10.2019 г. - до окончателното й изплащане.

С присъдата на основание чл. 172б ал.3 от НК са отнети в полза на държавата 1496 броя кутии /търговско наименование/, всяка съдържаща в себе си по 28 броя пакетчета /стикчета/ или общо 41888 броя пакетчета /стикчета/ /търговско наименование/, съдържащи инстантна напитка, като е постановено същите да бъдат унищожени.

По протест на прокурор в РП-Хасково и по жалба на гражданския ищец /фирма/, подадена чрез повереника адв. В., срещу така постановената присъда пред Окръжен съд-Хасково е било образувано внохд № 211/2024 г., приключило с атакуваната пред ВКС нова присъда № 19/04.06.2024 г. С нея първоинстанционната присъда е отменена в частта, в която подсъдимата Р. М.

П. е призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение за престъпление по чл.172б ал.1 НК и в която е отхвърлен предявеният граждански иск, и вместо това подсъдимата е призната за виновна в извършването на посоченото престъпление, за което й е било повдигнато обвинение, като на основание чл. 172б ал.1 вр. чл. 55 ал.1 т.2 б.“б“ и ал.2 и във вр. чл.2 ал.2 НК е осъдена на наказание пробация с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца при периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца, както и на наказание глоба в размер на 2 500 лв. С новата присъда подсъдимата е осъдена да заплати на /фирма/ сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението вреди по чл.76 ал.1 т.3 от ЗМГО /отм./ ведно със законната 3 лихва върху тази сума считано от 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като е осъдена да заплати и направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. С въззивния съдебен акт е потвърдена първоинстанционната присъда в частта относно отнемането на веществените доказателства, предмет на престъплението.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна; срещу подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.2 НПК съдебен акт; и в законоустановения срок.

Макар в жалбата да са заявени възражения срещу процесуалната законосъобразност на доказателствената дейност на въззивния съд, обосноваващи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, всъщност не се оспорват приетите за установени по делото релевантни факти, а единствено се оспорва тяхната правна трактовка от гледна точка на субективната съставомерност на деянието.

Въпросите за наличието и формата на вината се решават най-напред в дейността по доказването (по установяването на фактите) и след това в дейността по приложението на правото (по определяне на правната квалификация), поради което след като в случая не се оспорват установените факти, които са от значение за наличието на вината и нейната форма, изводът за субективната съставомерност на инкриминираното деяние следва да бъде преценяван единствено от гледна точка на неговата материалноправна законосъобразност. Затова твърдението в жалбата за погрешното изясняване на въпроса за вината, поради неглижирането и необсъждането на установени по делото факти, отричащи интелектуалния момент на вината, и поради неправилната интерпретация на други факти, не следва да бъде преценявано на плоскостта допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а в аспект правилното прилагане на материалния закон.

В случая фактическите констатации по обжалваната нова присъда (изложени на стр.4-9 от мотивите) не съдържат никакви факти, обосноваващи субективните признаци на престъпния състав на чл.172б ал.1 от НК, по който е постановено осъждането на подсъдимата. В този смисъл в мотивите не е изрично посочено и съответно не е възприето като факт знанието на подсъдимата (информираността й) за неоригиналния характер на процесните стоки.

Същевременно в мотивировката на атакувания съдебен акт относно правната квалификация на деянието е прието, че съставът на престъплението по чл.172б ал.1 НК е осъществен от субективна страна при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала, че използва в търговската си дейност марка и промишлен дизайн без съгласието на притежателя на изключителното право върху същите, когато са обект на това изключително право, както и че продуктът не е оригинален. Съзнаването на обективните признаци от състава на престъплението по чл.172б ал.1 НК е било изведено от следните факти:

4

-признанието на подсъдимата, че знае кои са официалните дистрибутори на /фирма/ за /област/ и / област/ и че обичайно и редовно (поне веднъж месечно) е поръчвала и закупувала от тях, като при това е ползвала отстъпки и промоции, и че предвид тези редовни контакти с официалните дистрибутори неминуемо й станало известно, че оригинален продукт - в случая „/търговско наименование/ - може да се закупи на едро или от тях, или директно от /фирма/.

- изявлението й, че от дружеството /фирма/, което й е доставило процесните продукти, е закупувала пакетирано смелено кафе и никога преди това /търговско наименование/.

- че сключването на сделката и приемането на стоката на склад е станало с нейно знание – след като е била запозната с офертата, указанията й са били да се провери само срока на годност на предлагания продукт, но не и произхода, респ. сертификата.

- че процесните продукти били доставени в обикновени небрандирани кашони без никакви документи – не само за произход и качество, но и без стокова разписка и фактура, както и че при доставката е дала указания да се провери само бройката и ако тя отговаря – да се приеме стоката.

- че в случая се отнася за доставка на хранителен продукт; че законодателството поставя специални изисквания към търговците относно произхода на хранителните стоки, които предлагат на пазара; и че тези изисквания следва да са й били добре известни след като подсъдимата дълги години търгувала с хранителни стоки.

- че „търговската добросъвестност“ и грижата на „добрия търговец“ включват при използване в търговската дейност на стоки с регистрирана търговска марка/дизайн да се извърши проверка, за да не се допусне нарушаване на забрана за ползване без съгласие на носителя на правата, а в конкретния казус - предварително да се положат усилия за установяване дали доставяната стока е оригинална, а при доставката - да се изиска сертификат за произход.