Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 794 от 17.06.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2310/2024
Вид
Решение № 794
Подписан
17.06.2026
Състав
Камелия Първанова, Димитър Мирчев, Георги Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 165, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 794 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000502310 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 260310 от 21.05.2024 г., постановено по гр. д. № 16924/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-17 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. Ж. М. против "Агробизнесинформ" АД, "Камелия – Васил Гетов 1" ЕООД, "Камелия – Васил Гетов 2" ЕООД, "Агробългериан Консултинг" АД и "Водно стопанство 2000" ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 17 ЗЗД за прогласяване нищожността на пет договора за покупко-продажба на имоти, като привидни, прикриващи дарение, както и разгледаните при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за нищожност на същите договори, като накърняващи добрите нрави поради нееквивалентност на престациите. С решението са разпределени разноските по делото.

Решението е обжалвано изцяло от ищеца Н. Ж. М.. Правят се оплаквания, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и от там е достигнал до неправилен извод относно действителността на сключените договори. Твърди, че по отношение на сключените сделки за покупко-продажба е налице симулация, тъй като страните не са желаели настъпване на правните последици и не е платена продажна цена по сделките.

Твърди, че плащания по договорите от дружествата-купувачи не са извършвани. Отделно от това навежда доводи за неправилно възприет извод от съда, че сключените договори не прикривали дарения. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което главните искове да бъдат уважени, а при условията на евентуалност - да бъдат уважени 1 евентуалните такива /за нарушаване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите/, ако бъдат отхвърлени главните искове. Претендира разноски.

Въззиваемите лица - всички чрез процесуален представител адв. А. Я. оспорват навените по жалбата доводи и молят за потвърждаване на решението. Претендират разноски по делото.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С протоколно определение, настоящата инстанция е допуснала тройна съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/. В проведеното на 08.04.2026 г. заседание, след като взе предвид становищата на процесуалните представители на страните и обясненията на вещите лица, съдът е приел заключението на назначените експерти.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, касаещи наличието на основанията за недействителност на договорите, на посочените основания, съдът намира следното:

В исковата молба Н. Ж. М. твърди, че е акционер в "Агробизнесинформ" АД. През 2013 г. и 2014 г. "Агробизнесинформ" АД се разпоредил с пет броя договори за покупко-продажба на дружествени недвижими имоти в гр. София в полза на "Камелия – Васил Гетов 1" ЕООД, "Камелия – Васил Гетов 2" ЕООД, "Агробългериан Консултинг" АД и "Водно стопанство 2000" ЕООД, като уговорената продажна цена не била заплатена от купувачите. Това сочело на нищожност на сделките, тъй като с тях се прикривали договори за дарение. Също така, имотите "Агробизнесинформ" АД продало на упоменатите дружества на символични цени, близки до данъчните им оценки. По този начин дружеството-продавач, се лишило от имущество и се препятствала възможността акционерите да получат дивиденти. С оглед на изложеното за Н. М., като акционер в дружеството-продавач на недвижимите имоти е възникнал правен интерес да предяви иск за прогласяване нищожността на сделките като относително симулативни - прикриващи договори за дарение, евентуално като нищожни поради накърняване на добрите нрави - продажбата им на цена, по-ниска от действителната.

Ответниците са подали отговори, в които възразяват срещу допустимостта на предявените искове. Евентуално оспорват исковете с твърдения, че сделките са сключени от лица, представляващи дружествата и че уговорените продажни суми са заплатени, като излагат доводи, че сключените сделки са породила целените от страните правни последици и не е налице твърдяната недействителност, поради което моли за отхвърляне.

Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционния съд въз основа на анализ на приетите доказателства, като по нея не се спори между страните.

Не е спорно по делото, че ищецът-въззивник по делото е акционер в "Агробизнесинформ" АД и за него е налице правен интерес от установяване нищожност на разпоредителните сделки за покупко-продажба с процесните имоти на дружеството, тъй като по този начин ще се увеличи стойността на имуществото на дружеството, а оттам ще се увеличи и стойността на дивидента на акционера-ищец, който той би могъл да получи.

2

Не е спорно също така, а и от представените по делото доказателства се установява, за кои от процесните имоти, с кой от останалите ответници, "Агробизнесинформ" АД е сключил договори за покупко-продажба за прехвърляне правото на собственост върху тях. Установява се, че договорите за покупко-продажба за всички имоти са оформени с нотариални актове съгласно чл. 18 ЗЗД. Издадени са фактури за дължимите продажни цени. Сумите по покупкопродажбиге са преведени с платежни нареждания от купувачите по банкови сметки, посочени от продавача на един или повече траншове и в сроковете съгласно договореното в нотариалните актове между страните в нотариалните производства. По делото не са събрани доказателства, че сумите са в отклонение от договореното или че не са действително заплатени, доколкото са налице фотокопия от банкови платежни нареждания за заплащането на цените по сключените продажби на имоти.

Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД привидните договори са нищожни. Такива са договорите, при които страните са се съгласили, че няма да бъдат обвързани от правните им последици, а целят създаването на привидност пред третите лица за това какви са действителните им отношения. Привидността бива относителна и абсолютна. При абсолютната симулация страните изобщо не желаят да се обвържат от последиците на сключения договор и без да прикриват друго съглашение, а когато страните сключат договора, но не желаят да се обвържат с него, а с последиците на друго прикрито съглашение е налице относителна симулация. В този случай привидното /външно обективирано/ съглашение е нищожно на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, като в отношенията между страните се прилагат правилата на прикритото, ако са налице условията за неговата действителност - чл. 17, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме абсолютна симулация и в този смисъл нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД следва да се установи, че страните по оспорения договор не са имали воля да се обвържат от него, конкретно да се прехвърли правото на собственост върху имота срещу заплащането на определена цена, а са го сключили само за да създадат привидна правна последица, настъпването на която не са желаели. Съответно за да се приеме относителна симулация по чл. 17 ЗЗД следва да се установи, че действителната воля на страните е била вместо с продажба да се обвържат с друг договор. И в двете хипотези привидността не се предполага, а подлежи на главно и пълно доказване от ищеца.

Принципно симулацията се установява с писмено доказателство, наречено "обратно писмо", в което страните са обективирали признанието за привидност на сключения договор, респ. прикритото съглашение. В настоящия случай поддържаната от ищеца симулативност на договорите за продажба не се основава на "обратно писмо", което да съдържа изявление на продавача и/или купувачите, че волята им при тяхното сключване е била различна от тази изразена в съставения нотариален акт, нито по делото са представени писмени доказателства от категорията на тези по чл. 165, ал. 2 ГПК, които да навеждат вероятна привидност. Събрани са единствено доказателства, от чийто съвкупен анализ не може да се обоснове извод, че постигнатите съгласия за сключване на процесните договори за продажба да са били симулативни.

Нотариалните актове, в които са оформени договорите са официален свидетелстващ 3 документ с материална доказателствена сила, удостоверяващ фактите, които са се осъществили пред нотариуса: явяването на страните, прочитането на акта и изявлението им за съгласие с неговото съдържание, както и в частта, отразяваща удостоверяването от нотариуса на продажната цена и начина и срока на нейното заплащане от купувача.

За да е налице абсолютна симулация следва да бъде установена съгласувана воля на страните, че не желаят да се обвържат от правните последици на сключения договор. При продажба, фактът на неплащането на цената не е елемент от фактическия състав на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, а може да служи само като индиция за симулативност. Но в настоящето производство се установява безспорно, че купувачите са платили цената за всеки от процесните имоти, съответно продавачът ги е получил, което недвусмислено сочи на воля да се обвържат с договорите и са желаели именно произтичащите от тях правни последици, т.е. да се прехвърли правото на собственост срещу определена цена.

Изложеното в пълна степен важи и по отношение поддържаната относителна симулация по чл. 17 ЗЗД. Обективираното в нотариалните актове съгласие за продажба и доказаното плащане на цената от купувача на продавача за всеки от имотите, изключва не само привидност по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, но и привидност с прикриване на договор за дарение.

По изложените съображения предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 17 ЗЗД са неоснователни и правилно са отхвърлени.

Неоснователни са и исковете предявени в условията на евентуалност с правно основание чл.

26, ал. 1 , пр. 3 ЗЗД.

Ищецът твърди, че процесните договори за покупко-продажба на недвижими имоти са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, тъй като уговорената в тях продажна цена е многократно по-ниска от действителната им пазарна стойност.

Според Тълкувателно решение № 1 от 15.6.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено-етични правила на морала. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава правен принцип - принципа на справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения. Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай. ВКС в практиката си приема, че понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката, като тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация, като не всяка нееквивалентност на престациите е основание за недействителност на сделката, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а само значителната и явна такава, при 4 която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност.

За да се произнесе по основателността или неоснователността на евентуално предявените искове, въззивният съд взе предвид следното: а/ данъчните оценки на процесните недвижими имоти, послужили при изповядването на сделките; б/ посочените в заключението на допуснатите и приети от първоинстанционния съд първоначална и повторна съдебно-оценителни експертизи, за установяване на пазарните стойности на процесните имоти; в/ пазарните оценки на същите имоти по заключението на допуснатата и приета пред настоящата инстанция тройна съдебно-оценителна експертиза.