Решение № 3602 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3602 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20251110144495 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. М. Т., ЕГН **********, против ....., ЕИК .........

Ищцата твърди, че не дължи на ответника сумата от общо 7 968.10 лв., присъдена по ч.гр.д.

№ 50214/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 50 състав, включваща 6 349.55 лв. главница, 1 106.43 лв. договорна лихва за периода 25.04.2012 г. до 23.10.2012 г. и 512.12 лв. разноски. Поддържа се, че вземането е погасено по давност, тъй като по образуваното изпълнително дело № ........ при ЧСИ ...... не били предприемани изпълнителни действия за период над две години, поради което настъпила перемпция и последващо изтичане на петгодишната погасителна давност.

Ответникът ..... оспорва иска. Твърди, че давността е прекъсвана многократно с предприети изпълнителни действия, включително запори, по които са постъпвали регулярни плащания, като последното плащане е през август 2023 г. Ответникът поддържа, че не са налице предпоставки за погасяване на вземането по давност.

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 154 ГПК ответникът носи тежестта да установи съществуването на вземането и факти, водещи до спиране или прекъсване на давността, респективно до липса на изтекъл давностен срок. Ищцата носи тежестта да установи твърденията си, с които обосновава погасяване на правото на принудително изпълнение, включително наведените от нея фактически основания за изтичане на давност.

Безспорно между страните е, че по ч.гр.д. № 50214/2012 г. по описа на Софийски районен 1 съд, 50 състав, е издаден изпълнителен лист от 05.11.2012 г., както и че въз основа на него на 15.11.2012 г. е образувано изпълнително дело № ........ при ЧСИ .......

От приетата по делото справка от ЧСИ ......, изх. № ....../11.11.2025 г., се установява, че по изпълнителното дело са били налагани запори върху трудовото възнаграждение на длъжницата, в резултат на което са постъпвали плащания по делото. Установява се, че плащания са постъпвали активно през 2013 г. и 2014 г., както и че без прекъсване са постъпвали плащания от 02.10.2015 г. до 07.08.2023 г.

Към 11.11.2025 г. са погасени изцяло сумите за договорна лихва в размер на 1 106.43 лв. и разноски по гражданското дело в размер на 512.12 лв. чрез постъпили и разпределени към взискателя по делото суми, преведени към взискателя. Остатъкът по главницата към същата дата възлиза на 5 849.81 лв.

Съдът следи служебно за наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка, включително при настъпили в хода на процеса факти, водещи до отпадането му.

При наличието на подлежащи на принудително изпълнение вземания за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване на тяхната недължимост въз основа на твърдяното в исковата молба новонастъпило обстоятелство изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В хипотезата на чл. 439 ГПК правният интерес на ищеца произтича от наличието на скрепено с изпълнителна сила вземане срещу него, както и от наведените от него твърдения за наличието на нов факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а паричните вземания, обект на принудително изпълнение, безспорно са делими по своя характер.

Следва да се обърне внимание, че предметът на доказване в производството п о чл. 439 ГПК не е идентичен с този в общата хипотеза на предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Това е така, защото в случая на отрицателен иск п о чл. 439 ГПК правопораждащите факти на оспореното вземане /напр. договорно правоотношение, изпълнение на насрещно задължение, изискуемост, забава и пр. / са извън предмета на исковото производство – те са установени с влязло в сила решение или заповед за изпълнение и не подлежат на доказване, нито на отричане. На установяване подлежат две положителни обстоятелства, които ищецът навежда – наличието на правен интерес /т. е. наличието на подлежащо на принудително изпълнение вземане, признато с акт, скрепен с изпълнителна сила/, както и посоченият с исковата молба нов факт по смисъла на чл. 439, ал.

2 ГПК, водещ до погасяване на изпълняемото материално право. Следователно, доколкото правопораждащите факти на вземането не са предмет на иска, указанията, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, не намират приложение в хипотезата на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. ... Правният интерес подлежи на доказване за всеки установителен иск поотделно, докато новият факт по чл. 439, ал. 2 ГПК 2 не е правопораждащ, а правопогасяващ, и неговият погасителен ефект подлежи на доказване по отношение на всяка част от вземането, на което се противопоставя./ Решение № 680 от 30.01.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 9233/2024 г./

При предявен отрицателен установителен иск правният интерес се извежда от наличието на заявена или поддържана претенция на ответника за съществуване на спорното право, която поставя ищеца в неопределеност и налага установителна защита. Когато паричното задължение е вече изпълнено, включително чрез принудително изпълнение, установителното решение не може да заличи последиците от имущественото разместване, тъй като само по себе си не поражда реституционен ефект и не води до връщане на платеното. В този случай интересът на длъжника, ако твърди недължимост на платеното, се реализира чрез осъдителна претенция за връщане на сумите. В този смисъл е и възприетото разрешение в практиката на въззивната инстанция, според което за вече погасените чрез плащане суми отрицателният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес, когато не се претендира връщане на сумите с осъдителен иск. За платени суми исковете се явяват недопустими поради липсата на правен интерес за ищцата да установява недължимостта им, след като същите вече са погасени чрез плащане и не се претендира връщане на сумите с осъдителна претенция (а и същата би била неоснователна, доколкото сумите са платени в хода на принудителното изпълнение преди изтичане на давностния срок). Отрицателен установителен иск за отричане на вземането поради плащане също е недопустим, тъй като платените задължения вече не се претендират от взискателя, поради което за длъжника не е налице правен интерес от предявяване на подобна претенция. / така Решение по в. гр. дело №9597/2024 на Софийски градски съд по в. гр. д. 9597/2024г. СГС/ По делото се установява, че към 11.11.2025 г. задълженията за договорна лихва в размер на 1 106.43 лв. и за разноски по гражданското дело в размер на 512.12 лв. са изцяло погасени чрез постъпили по изпълнителното дело суми и преведени към взискателя. За тези суми към момента на предявяване на иска и към момента на постановяване на настоящото решение не е налице изпълнителна опасност, нито поддържана претенция за събиране, тъй като вземанията са удовлетворени. При липса на осъдителна претенция за връщане на платеното съдът приема, че за тези суми ищцата не разполага с правен интерес от установяване на недължимостта им, поради което производството в тази част следва да бъде прекратено като недопустимо.

По допустимата част спорът се свежда до това дали след издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело е изтекла погасителна давност за правото на принудително изпълнение върху остатъка от главницата.

Съгласно тълкувателните разяснения на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, включително насочване на изпълнението чрез налагане на запор, както и с действията, които изграждат съответния способ. Постъпването и разпределянето на суми по наложен запор представлява реализация на изпълнителния способ и е действие по принудително изпълнение, насочено 3 към удовлетворяване на вземането. В тази връзка съдът приема, че всяка удръжка и превод по действащ запор, извършвани периодично в изпълнение на наложения запор, имат характер на същински изпълнителни действия, които прекъсват давността за вземането, доколкото представляват продължаващо осъществяване на избрания изпълнителен способ и фактическо събиране на вземането.

Във връзка с възражението за погасяване по давност съдът съобрази следното.

Изпълнителното дело е образувано на 15.11.2012 г., тоест при действието на задължителното за съдилищата тълкувателно разрешение, дадено с ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност за вземането не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Едва с постановяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е възприето противоположно разрешение, че по време на изпълнителното производство давността не се спира по силата на самия факт на висящност на изпълнението, като постановлението е изгубило сила.

Съдът съобразява, че по отношение на изпълнителни дела, образувани преди 26.06.2015 г., даденото с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. тълкуване има действие занапред, като до тази дата се прилага старото задължително разрешение по ППВС № 3/1980 г. Това следва от задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/2015 г., като новото разрешение се прилага от датата на постановяване на тълкувателното решение и не засяга настъпилите преди това правни последици.

Ето защо в настоящия случай за периода от образуване на изпълнителното дело на 15.11.2012 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност не е текла, а от 26.06.2015 г. нататък тя тече при общите правила, като може да бъде прекъсвана с всяко предприето същинско изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.

По делото е установено, че по запорите върху трудовото възнаграждение са постъпвали регулярни плащания без прекъсване в периода 02.10.2015 г. до 07.08.2023 г. Дори да се приеме, че в отделни моменти взискателят не е подавал нови молби, това не е релевантно, доколкото изпълнителният способ е бил активен и е реализирал периодични постъпления, които прекъсват давността. От последното постъпило плащане на 07.08.2023 г. до предявяване на иска на 28.08.2025 г. не е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Поради това възражението за погасяване по давност на остатъка от главницата е неоснователно.

Доводите на ищцата, че по делото е настъпила перемпция поради бездействие за период над две години, не обосновават извод за изтекла погасителна давност в конкретния случай.

На първо място, по делото е установено, че са постъпвали регулярни плащания по действащи запори до 07.08.2023 г., поради което твърдението за липса на изпълнителни действия за повече от две години не намира опора в доказателствата.

4

Доколкото перемпцията има характер на процесуална последица, касаеща движението и администрирането на изпълнителното производство, тя не може сама по себе си да обуслови изтичане на погасителна давност при наличие на доказани изпълнителни действия и постъпления, прекъсващи давността. Поради това позоваването на перемпция не води до уважаване на иска за остатъка от главницата.

С оглед изхода на спора ищцата няма право на присъждане на разноски. Ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК, производството по гр. дело № 44495/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 34 състав, в частта по предявените от К. М. Т., ЕГН **********, против ....., ЕИК ........, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи: сумата 1 106.43 (хиляда сто и шест лева и четиридесет и три стотинки) – договорна лихва за периода 25.04.2012 г. – 23.10.2012 г., както и сумата 512.12 (петстотин и дванадесет лева и дванадесет стотинки) – разноски по ч.гр.д. № 50214/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 50 състав, за които суми задълженията са погасени чрез плащане в хода на принудителното изпълнение по изпълнително дело № ........ по описа на ЧСИ ......, поради липса на правен интерес, като НЕДОПУСТИМИ.