Решение № 260012 от 17.10.2022, Окръжен съд - Ямбол

Р Е

Ш Е Н

И Е №260012/ 17.10.2022 г. гр.Ямбол........17.10........2022 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

На..............................двадесет и шести...септември.................................

През две хиляди двадесет и втора година,..........в състав:

Председател: Галина Вълчанова

Секретар:

П.Узунова като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...................т.д.№ 1 по описа за 2021 година…., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по искова молба на "Юробанк България" АД гр. София против К.Т.Ф., М.К.Ф.,*** и „ВИН.КО" ЕООД с.Хаджидимитрово, представлявано от Т.К.Ф., с която се желае със сила на пресъдено нещо съдът да постанови съществуването на вземането на ответниците по извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България" АД към 25.05.2020 г., въз основа на което са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 417/29.05.2020 г. и изпълнителен лист от 01.06.2020 г., съгласно Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 0010-0206-000 000 00828/15.11.2007 г., ведно с прилежащите му Анекс № 1 от 23.12.2009 г., Анекс № 2 от 30.05.2012 г., Анекс № 3 от 28.09.2012 г., Анекс № 4 от 11.12.2012 г., Анекс № 5 от 11.12.2012 г., Анекс № 6 от 22.12.2015 г. и Анекс № 7 от 01.08.2017 г., по които К.Т.Ф., М.К.Ф. и „ВИН.КО" ЕООД - съкредитоплучатели/солидарни длъжници дължат сума в общ размер 82 668,57 евро, от които: 73 404,69 евро - главница за периода от 27.06.2019 г. до 25.05.2020 г.; 5 021,05 евро - възнаградителна лихва за периода от 27.06.2019 г. до 18.02.2020 г.; 4 062,47 евро - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 27.11.2019 г. до 25.05.2020 г. и 180,36 евро - такси за периода от 27.11.2019 г. до 25.05.2020 г., ведно със законовите последици от това, законна лихва върху главницата от 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да бъдат присъдени съдебните разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 1033/2020 г. по описа на ЯРС и тези направени в настоящото производство.

Ищецът твърди, че между ищеца и ответниците физически лица К.Т.Ф. и М.К.Ф. - кредитополучатели е сключен Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 0010-0206-000 000 00828/15.11.2007 г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателите кредитна линия с лимит 100 000 евро. Кредитиполучателите са се задължили да погасят всички свои задължения по ползвания кредит, включително главницата, представляваща усвоената от кредитния лимит сума, лихви, такси и разноски до края на срока за издължаване на кредита, който е 60 месеца от подписване на договора. За ползвания кредит кредитополучателите заплащат в полза на банката годишна лихва, която се начислява върху размера на усвоената сума от кредитния лимит за съответния срок на ползване. Лихвата се формира на базата на 3-месечния EURIBOR плюс надбавка от 6%. В случай на просрочена главница или предсрочна изискуемост на кредита, банката олихвява сумата по главницата с лихва в размер на договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка от 10%. Впоследствие между страните са сключени седем анекса, като по първия отпуснатите от банката средства под формата на кредитна линия се трансформират в многоцелеви креди с ипотека, като кредитът се счита за изцяло усвоен и не може да бъде усвояван и погасяван многократно, а размерът му се изменя на 103013,83 евро. С втори, трети, пети, шести и седми анекс е отсрочвано с един месец плащането на просрочените задължения, правени са изменения в базовия лихвен процент (БЛП) и др., а с Анекс № 4 от 11.12.2012 г. страните споразумяват, че с подписването му се уговаря солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 - чл. 123 от ЗЗД между банката и „ВИН.КО" ЕООД, ЕИК ********* - в качеството му на солидарен длъжник, който се задължава спрямо банката да отговаря за изпълнението на задължението на кредитополучателите по договора за кредит и всички сключени анекси към него, включително и за заплащане на всички дължими суми до окончателното му погасяване.

Счита се, че процесният случай не попада в обхвата на ЗЗП и изключва приложението на защитните правила предвидени в закона по отношение на потребителите, тъй като използвайки средствата получени от кредита за придобиване на сграда за търговия кредитополучателите не могат да бъдат определени като „потребители" по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП.

Поради настъпила предсрочна изискуемост, кредитополучателите са били уведомени за това, както и че следва да заплатят дълга си, но плащания не са постъпили и контакт с тях не е бил осъществен, поради което банката пристъпила към събиране на вземането си по реда на чл.417 т.2 от ГПК. В заповедното производство ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми, но длъжниците са подали възражения по чл.414 от ГПК, което довело до завеждане на настоящия установителен иск.

В срока по чл.367 от ГПК тримата ответници К.Т.Ф., М.К.Ф. и „ВИН.КО" ЕООД с.Хаджидимитрово са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете изцяло и желаят отхвърлянето им. Вземането на ищеца се оспорва, тъй като същото се основава на неравноправни /нищожни/ клаузи в договор, сключен с потребител - договорът за банков кредит е търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, по смисъла на пар.13, т.12 от ДР на ЗЗП, обн. в ДВ, бр.99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г., какъвто е процесният договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 0010-0206-000 000 00828/15.11.2007 г. , по силата на който банката предоставила на кредитополучателите кредитна линия с лимит 100 000 евро. Излагат се съображения за неравноправност/нищожност на договорните клаузи по процесния договор и анексите към него, които не са индивидуално уговорени, доколкото са били изготвени предварително от банката - кредитополучателите не са имали възможност да въздействат върху съдържанието им; не са водени каквито и да било преговори за съдържанието на отделните клаузи на процесния договор. Клаузите са били наложени от кредитора без възможност за кредитоискателите да извършат договорни преговори, включително и да повлияят по какъвто и да било начин върху размера на вноските, техния срок на погасяване, включително и относно увеличаването на размера на същите. Като неиндивидуално уговорени, клаузите се считат за нищожни, като неравноправни по смисъла на чл. 143-144 от ЗЗП. Чрез подписване на анексите към договора ответниците са били принудени да приемат без възражения действащата към момента на сключване на договора Тарифа и Лихвен бюлетин на банката, включително и начина на формиране на лихвите, поради което клаузите от анексите за изменение размера на лихвения процент са неравноправни.

Според ответниците е налице едностранно изменение чрез повишаване на първоначално договорения размер на лихвите от страна на банката, което също води до неравноправност на клаузите в анексите относно променения размер на лихвите по кредита. В тази връзка е направено искане съдът да прогласи за нищожни всички клаузи по основния договор и анексите, с които банката е увеличила размера на дълга чрез надвзети плащания по повишения размер на лихвата.

Клаузите на шестте анекса, касаещи изчисляването на БЛП и надбавките към тях, размерите на начислените лихви, преструктурирането на просрочените лихви, такси и комисиони в главница са изцяло неравноправни, тъй като налагат на потребителя по-тежки условия от основния договор за кредит, на първо място чрез капитализиране на лихвите, таксите и комисионите - договорни и наказателни и превръщането им в нова главница, което на практика означава начисляване на лихви върху лихви. Тези клаузи са нищожни поради противоречие със закона съобразно чл. 26 ал.1 пр.1 вр. ал.4 от ЗЗД и чл. 146 ал.5 от ЗЗП и също се желае да бъдат прогласени за такива.

С допълнителната искова молба ищецът "Юробанк България" АД оспорва възраженията на ответниците за неравноправност на клаузите на договора за кредит, като дори и да има такива сумите следва да бъдат върнати. Счита се, че възраженията относно качеството потребител по смисъла на ЗЗП не следва да бъде разглеждано по отношение на ответника – дружество, тъй като не е физическо лице. Относно ответниците физически лица, ищецът счита, че те също не са потребители по смисъла на ЗЗП, тъй като процесния кредит е бил ползван от тях за закупуване на търговска сграда с цел търговия и търговска печалба от нея. Ищецът отрича, че не са водени предварителни разговори и преговори с ответниците, както и че договорните клаузи не са индивидуално договорени.

Ответниците Ф. са се възползвали от възможността да депозират допълнителен отговор на допълнителната искова молба, а ответникът „ВИН.КО" ЕООД не е сторил това. В допълнителния отговор ответниците поддържат становището си за неравноправност на договорните клаузи по смисъла на ЗЗП и за тяхната нищожност като са посочили практика на ВКС в подкрепа на това.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован чрез своя процесуален представител поддържа предявения иск и желае уважаването му с присъждане на разноските.

Ответниците също редовно призовани за съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ч.гр.д.№ 1033/2020 г. по описа на

ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК със заявител "Юробанк България" АД и длъжници К.Т.Ф., М.К.Ф.,*** и „ВИН.КО" ЕООД с.Хаджидимитрово, представлявано от Т.К.Ф. като се желае издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против тримата при солидарна отговорност за задължение, произтичащо от договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 0010-0206-000 000 00828/15.11.2007 г., ведно с прилежащите му Анекс № 1/23.12.2009 г., Анекс № 2/30.05.2012 г., Анекс № 3/28.09.2012 г., Анекс № 4/11.12.2012 г., Анекс № 5/11.12.2012 г., Анекс № 6/22.12.2015 г. и Анекс № 7/1.08.2017 г. Претендираните суми са за главница в размер 73404, 69 евро за периода 27.06.2019 г. до 25.05.2020 г., възнаградителна лихва 5021,05 евро за периода 27.06.2019 г. до 18.02.2020 г., наказателна лихва 4062,47 евро за периода 27.11.2019 г. до 25.05.2020 г., законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането и такси в размер 180,36 евро. Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед № 417/29.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист солидарно против тримата длъжници за всички претендирани по заявлението суми от банката. В срока по чл.414 от ГПК от тримата длъжници е постъпило възражение, че не дължат изпълнение по вземането по издадената заповед за изпълнение.

От "Юробанк България" АД са представени по делото договорът за предоставяне на кредитна линия с ипотека и седемте анекса, сключени към него. От тези доказателства се установява, че на 15.11.2007 г. е сключен Договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека № 0010-0206-000 000 00828 между "Банка Пиреос България" АД /с правоприемник „Юробанк България" АД/ и К.Т.Ф. и М.К.Ф. – кредитополучатели като банката е предоставила на кредитополучателите кредитна линия с лимит 100 000 EUR, която се усвоява по сметка на кредитополучателя в Банката наведнъж или многократно до крайния срок - 60 месеца от подписване на договора. В чл.9 ал.1 и 2 е договорено, че кредитополучателите заплащат в полза на банката годишна лихва, която се начислява върху размера на усвоената сума от кредитния лимит за съответния срок на ползване като лихвата се формира на базата на тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 6 %, а при просрочие и предсрочна изискуемост на кредита, към лихвата по главницата се добавя наказателна надбавка от 10 %.

Съгласно чл.10 от договора стойността на тримесечния SOFEBOR/EURIBOR за целите на чл.9 се актуализира като се прилага стойността му, установена през първия работен ден на всеки месец. За обезпечаване точното изпълнение на договора кредитополучателите/ипотекарният длъжник учредява в полза на Банката втора по ред ипотека върху свой собствен недвижим имот, находящ се в гр****, ул. ***** № ** - сграда за търговия, представляваща сграда с идентификатор № ********** със застроена площ от 45 кв.м и недвижим имот, находящ се на същия адрес - 353/402 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ************, целият с площ от 402 кв. м. по кадастрална карта, заедно с реалната /цялата/ собственост върху построената в него жилищна сграда с гараж.