Решение № 184 от 20.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20265001000093 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е въззивно, образувано по въззивна жалба вх.

№ 44119/16.12.2025г. от З. А. С. ,представлявана от адв.С. С. ,против решение № 475/04.12.2025г. ,постановено по т.д.1/2025г.по описа на ОС-Пловдив , в частта ,в която е отхвърлен предявения от жалбоподателката против ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, съдебен адрес гр. Пловдив, пл.

„Кочо Честименски“ № 2, вх. Б, ет. 6, иск за заплащане на обезщетение неимуществени вреди от смъртта на съпруга й З К С починал в резултат на ПТП, настъпило на 26.12.2021г. на пътя между селата З и Б, о Р, област Пловдив, причинено от А Б К ЕГН ********** при управление на лек автомобил „BMW“ 530 с рег. № ** **** ** над сумата от 70 000 лв. до 140 000 лв.,КАКТО и в частта ,в която е отхвърлен предявения от нея иск за обезвреда на претърпените неимуществени вреди от понесените от самата нея телесни увреди в резултат на същото ПТП над уважения размер .Развиват се съображения за неправилност на решението в тези му обжалвани части касателно приложението на чл.52 от ЗЗД и се заявява искане същото да бъде 1 отменено и предявените исковете да бъдат изцяло уважени.

От въззиваемата страна ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 121265177,представяван от адв.Н. Ш. е постъпил отговор , с който се оспорва въззивната жалба и по съображенията ,изложени в него заявява искане и решението в обжалваната му част като правилно да бъде потвърдено.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба ,в частта, в която се обжалва първонстнционното решение в отхвърлителната му част по отношение претенцията за неимуществени вреди ,търпени от ищцата от смъртта на съпруга й,настъпила в резултат на процесното ПТП ,е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт.

В частта ,в която С. обжалва решението в отхвърлителната част на иска й за обезвреда на търпените неимуществени вреди в резултат на понесените от нея телесни увреждания, резултат от същото ПТП ,въззивната жалба се явява безпредметна и като такава недопустима доколкото искът на С. е уважен в пълния му предявен размер от 40 000 лв. Затова в тази му част производството по делото следва да се прекрати.

При служебна проверка съдът констатира обжалваното решение да е валидно доколкото е постановено от законен състав ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищцата с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск,предявен от З. С. против ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за заплащане на сумата от 140 000лв.

,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й З К С починал в резултат на ПТП, настъпило на 26.12.2021г. на пътя между селата З и Б, о Р, област Пловдив, причинено от А Б К ЕГН ********** при управление на лек автомобил „BMW“ 530 с рег. № ** **** **, ведно със законна лихва върху сумата от 09.02.2022г. до окончателного изплащане .

Ищцата е твърдяла на 26.12.2021г. да е пътувала като пътник, заедно с дъщеря си А С., в лек автомобил „Опел“, модел „Корса“, с рег. № ******** управляван от съпруга й З К С по пътя между селата З и Б, о Р, област 2

Пловдив, когато лек автомобил „BMW“ 530 с рег. № ** **** **, управляван от А Б К ЕГН ********** навлязл в насрещната за него лента за движение и се блъснал с лекия автомобил „Опел“, модел „Корса“, с рег. № ** **** **, в резултат на което съпругът й З С получила тежка черепно – мозъчна травма, от която починал .

Твърдяла е на нея също да са били причинени множество тежки телесни увреждания,претенцията за обезведата на които също е била предмет на делото като искът й е изцяло уважен и не е предмет на въззивнно разглеждане.

Твърдяла е да е била в изключително близки отношения със съпруга си, който се грижел за всичко, помагал във възпитанието на децата, бил опора и пример във всяко едно нещо, приятел, с който е можела да сподели всичко.

Посочила е внезапната му кончина и обстоятелствата около това да са изключително тежки за нея, която постоянно преживява случилото се, не спирала да се връща към него и да страда.

Твъдяла е за процесното ПТП да има приключило НОХД № 827/2023г. на ПОС с влязла в сила присъда по отношение на А К ,както и за лекия автомобил на причинителя да е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника към датата на деликта. Посочила е на 09.02.2022г. ответникът да е бил уведомен за случая като на 22.08.2023г. същият й заплатил 60 000лв. обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на съпруга й и 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди за телесните й увреждания,които обезщетения е счела за силно занижени,поради и което е предявила разглеждания тук иск.

Ответникът ,от своя страна ,е оспорил иска по основание и размер като е направил и възражение за съпричиняване от страна на почналия водач – съпруг на ищцата ,З С,изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан и управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимия минимум.Считал е размера на претендираните обезщетения за завишен.Заявил е искане за неговото отхвърляне.

Съдът ,с решението ,предмет на обжалване ,е приел да е установено по делото на 26.12.2021г. да е настъпило ПТП ,виновно причинено от застрахован при ответника по застраховка ГОА водач на МПС ,в резултат на което ищцата като пътник в пострадалия автомобил да е получила множество 3 тежки телесни увреждания ,а съпругът й – водач на същото МПС ,да е загинал на място.Приел е същият да е оставил свои наследници ищцата ,негова съпруга ,както и две деца -К С., пълнолетна към датата на ПТП, и А С. – непълнолетна към онзи момент и също тежко пострадала в резултат на ПТП – то като пътник в пострадалия автомобил.

По нататък ,въз основа на събрание по делото доказателства – писмени и гласи такива и като е съобразил датата на настъпване на ПТП 26.12.2021г. – през коледните и предстоящите новогодишни празници, възрастта на ищеца към датата на деликта ,изживените болки и страдания както от настъпилите тежки травматични уврежданияза нея , така и от загубата на съпруга й, близките и топли отношения между съпрзите ,продъжили повече от 20 години , факта ,че ищцата е загубила внезапно и безвъзвратно опората на живота си в всеки един негов аспект ,указанията на ВКС за съобразяване на социалните и икономически условия в страна към дата на ПТП 26.12.2021г ,съдът е приел за справедвил размер на обезвреда на неимуществтените вреди от преживени болки и страдания от настъпилата смърт на съпруга на ищцата сумата от 130 000лв. и като не е възприел за основателно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия ,е уважил иска за сумата от 70 000 лв. като е отчел заплатеното от ответника извънсъдебно обезщетение в размер на 60 000 лв.

До пълния предявен размер от 140 000 лв. искът е отхвърлен като недоволен от този резултат е останала ищцата ,която настоява съдът формално да е съобразил релевантните обстоятелства ,но да не е отдал необходимата тежест на установените преживени от ищцата болки и страдания от смъртта на нейния съпруг ,което е довело до присъждане на обезщетение в занижен размер.Несъгласен с това е ответникът ,който настоява размерът на присъденото обезщетение да е съобразен с критерия за справедливост .

Няма спор по делото ,че с Присъда № 51 от 07.06.2023г. на ОС Пловдив по НОХД № 827/2023г., влязла в сила, А Б К е признат за виновен в това, че на 26.12.2021г., на път III – 8602, в зоната на километър 5+500, попадащ в участък от пътя между с. З и с. Б, област Пловдив, при управление на МПС – лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ** **** ** НВ, е нарушил правилата за движение по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно 4 движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне.“, чл.20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“, чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с …конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, при което по непредпазливост е причинил смърт на едно лице – З К С както и средни телесни повреди на повече от едно лица, както следва: на З. А. С.: разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затрудняване на движението на снагата, трайно затрудняване на движението на десния горен крайник, трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, трайно затрудняване на движението на десния долен крайник и трайно затрудняване на движението на левия долен крайник; на А З С.: счупване на челюст, трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, трайно затрудняване на движението на врата, трайно затрудняване на движението на снагата, поради което му е наложено наказание по НК.

Настъпилата смърт на З К С е съставомерен елемент на деянието , за което водачът на БМВ А Б К е осъден ,а на основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали т о е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

Няма спор и досежно това починалият С да е оставил свои наследници по закон ищцата – негова съпруга, пострадалата непълнолетна към момента на ПТП негова дъщеря А С. ,както и пълнолетна дъщеря К С..

По делото са разпитани свидетели като от показанията на св. К С. ,дъщеря на ищцата ,св. И Б ,който живее на съпружески начала с К С. ,и св.М ,братовчед на починалия С,се установява след ПТП ,престоя на ищцата в болницата и изписването й за осъществяване на домашно лечение ,К и И да се преместили да живеят при нея , за да я обгрижват,тъй като предвид тежките травми същата била изцяло и за дълъг период от време зависима от чужда помощ.Във връзка с отношенията между съпрузите Си свидетелите установяват ищцата и съпруга й да имали дълъг брак ,над 20 години ,заедно 5 отгледали двете си деца ,били сплотени ,винаги заедно ,имали общи приятели ,с които често се срещали,имали общ живот ,общи бъдещи планове ,били задружни.След смъртта на С ищцата се предала ,изпаднала в шок ,когато научила от болничния психолог за смъртта му , до ден днешен не е преодоляла загубата ,затворила се в себе си ,дистанцирала се от общите им приятели ,изпадала в лек депресии като наближи Коледа,починалият й съпруг й липсвал във всички аспекти на живога ,вкл. като мъжка фигура и финансова стабилност ,която той осигурявал на семейството.

От заключението на СПЕ,приета по делото като неоспорена от страните, се установява ищцата да е с оформен семеен и фамилен стил на живот , с поддържане на интензивни отношения с роднинския кръг ,особено по празници и лични поводи.Със съпруга й бил семейство от повече от 20 години , с две отгледани деца ,с общи семейни планове ,свързани основно с децата , с широка приятелска среда .Съпругът е бил водещата фигура в семейството ,той бил инициативният и се грижел за тях ,ищцата го следвала в годините в различни населени места предвид работата му.Ищцата определя отношението си към него като обич

,привързаност

,доверителност.Експертизата описва личността на

С. като такава

,характеризираща се с нерешителност ,сензитивност ,липса на увереност ,чувствителна към забележки ,емоционално лабилна.