Решение № 6 от 21.01.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Ямбол, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20252300500244 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от „ХЕПИ ХЕНС БИ ДЖИ“ ЕООД чрез адв.Д. Н. от АК Плевен и адв.В. М. от АК Плевен срещу решение № 37/09.05.2025г. постановено по гр.д. № 506/2022г. на Районен съд – Елхово , с което съдът е отхвърлил предявеният от него иск против П. Д. Г. с правно основание чл.27 във вр. с чл.29, ал.1 от ЗЗД – за унищожаване на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт №98, том II, рег.№ 2509, нот.дело 257 от 2019г. на нотариус Ж.Р., с район на действие Районен съд – гр.Елхово, с рег.

№ 452 на Нотариалната камара, като сключен при измама, като неоснователен и недоказан.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва, като неправилно,необосновано, както и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

В жалбата се излагат доводи за неправилно възприета от съда фактическа обстановка, която не съответства на действителността и документите по делото, т.к. от същите се установявало липса на намерение и съгласие от страна на ищеца да се разпореди с точно този имот , при точно определената в оспорената сделка цена, което се установява от пълномощното на П. Г., с право да договаря сам със себе си.

В жалбата се оспорва правният извод на съда, че при измамата невярната представа у страната се отнася за последиците на договора, като счита, че измамата по чл.29 от ЗЗД се 1 отнася до всички елемента от ФЭС на сделката, включително и за документите, въз основа на които сделката е изповядана, а именно пълномощно рег.№ 6060, рег.№ 6061 на нотариус №290 на НК, пълномощно рег.№ 1037/2007г. на нотариус с рег.№ 322 на НК, декларации, заверени от Консулска служба Лондон, както и до нейното съдържание, мотив за сключването, цена и нейното разплащане, съответно получаване от продавача. Сочи, че съдът не е обсъдил пълномощно рег.№ 1037/2007г. на нотариус с рег.№322 отнасящо се за Росица Минева, което било само сас заверка на подписа на представляващия дружеството, като няма заверка на съдържанието, каквото е изискването на закона, като това пълномощно не отговаряло на изискването на закона за разпоредителни сделки с имоти през 2011г.

Твърди, че едноличният собственик е бил в заблуждение за съдържанието на сделката, умишлено заблуден от П. Д. Г. за нея, тъй като е бил във Великобритания, не е присъствал личнои не е получавал продажната цена.

Жалбоподателят излага твърдения, че сделката не е придружена с необходимите документи, липсва представен в сделката протокол – решение на едноличния собственик, представен по делото, като се излагат доводи за липса на достатъчно ясно съдържание на решението от 04.11.2019г. за продажба на имота, собственост на дружеството.

На следващо място според жалбоподателя, липсва валидно упълномощаване за оспорената сделка, тъй като представеното пълномощно на купувача П.Г. не е валидно, излиза извън рамките на учредената представителна власт дадена от дружеството на пълномощника, тъй като се изисква нотариално удостоверяване не само на подпис, но и на съдържание на пълномощно, съгласно измененията в ДВ бл.59/2007г.

Според жалбоподателят съдът не е обсъдил волята на упълномощителя в пълномощното от 2007г. и в пълномощното от 2011г. и дали същите отговарят на изискванията на закона като счита, че сделката освен извършена при измама е и извършена без представителна власт – П. Г., който не е платил продажната цена и е уговори незаконно неустойка. Излага твърдени, че по своята правна същност пълномощното от 2011г. не поражда правни последици за страните, тъй като не отговаря на изискванията на закона за 2019г. и е неправилно. Моли да се постанови друго решение, с което обжалваното решение бъде отменено изцяло, като съда уважи изцяло ищовата претенция, алтернативно да върне делото на същия съд на друг състав с указания. Моли да присъждане и на разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от П. Д.

Г., чрез пълномощника си адв.Ж.К. от АК Ямбол, с който не се оспорва допустимостта на жалбата, но моли тя да се остави без уважение като неоснователна и недоказана. Излага аргументи за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение, което е и мотивирано.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като направените по делото разноски бъдат присъдени

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът „ХЕПИ ХАНС БИ ДЖИ“ 2

ЕООД, редовно и своевременно призован не изпраща законен или процесуален представител. От пълномощниците да дружеството – адв.Д. Н. и адв.В. М., двамата от АК – Плевен, е постъпила писмена молба, в която е заявено, че поддържат въззивната жалба, като са представили писмена защита и списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемият П. Д. Г. редовно и своевременно призован не се явява, като се представлява от неговия пълномощник – адв.Ж.К. от АК-Ямбол, редовно упълномощена. Същата заявява, че оспорва въззивната жалба и моли за нейното отхвърляне, като съда приеме че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Излага съображения за правилност на изводите на съда, че договорът за покупко- продажба не е опорочен, тъй като не са налице неверни представи по отношение на вида, характера и последиците на съдия и излага съображения, които е развил в писмения си отговор.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания. на

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е установено от първостепенния съд.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивния съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря.

В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд излага следното:

Предмет на исковото производство пред първата инстанция е предявен установителен иск по чл.27 във вр. с чл.29 от ЗЗД.

Основава се на фактите, че ищцовото дружество е закупило през 2005г. в с.Кирилово, община Елхово, имот представляващ дворно място, с площ 1455кв.м., поземлен имот № VI-99, в кв.15 по регулационния план на с.Кирилово, при граници и съседи: от двете страни – улици, ПИ VII-99 и ПИ – V-99, ведно с построената в имота, двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 55.87 кв.м. За сделката е съставен нотариален акт за 3 покупко-продажба №122, том II, рег.№ 1645, дело №146 от 24.03.2005г. на нотариус Ж.Р., вписана в регистъра на НК под № 452. Управителят и собственик на капитала на „ХЕПИ ХЕНС БИ ДЖИ“ ЕООД Р.Д.С. и ответника П. Д. Г. на 19.02.2007г. са учредили и са собственици на фирма „Изибилд“ООД.

На 22.11.2019г. ответникът е поискал от Р.Д.С. да подпише два документа /протокол и декларация/., които били изпратени на ответника на 06.12.2019г. като ответникът ги използвал за продажба на горния имот. Единият от документите показвал намерението на дружеството да продаде имотите. Представляващият ищцовото дружество е заявил на ответника, че ако се намерят купувачи на имота ще се върне в Република България, за да оформи документите и ако е необходимо ще даде пълномощно. Управителят на дружеството не е бил информиран от ответника, че дадените от него документи са необходими за извършване на продажбата на процесния имот, като той разбрал за продажбата през м.юли 2022г. след справка в АВ , а и не е получавал продажната цена по сделката в размер на 9500лв., нито лично, нито по сметка на дружеството, както се твърди в нот.акт №98, том II, рег.№2509, нот.дело № 257 от 09.12.2019г. на нотариус Ж.Р.. Твърди, че на дата 09.12.2019г. представляващият дружеството ищец се намирал в Обединеното Кралство Великобритания и не е било възможно да получи сумата от 9500лв., както и че не е упълномощавал ответника да представлява дружеството и продава сам на себе си. Поради това е поискал съдът да унищожи покупко-продажбата извършена с нот.акт №98, том II, рег.№2509, нот.дело № 257 от 09.12.2019г. на нотариус Ж.Р.., като сключена поради измама.

В срока за отговор ответникът е оспорил иска като неоснователен, като е признал факта, че представляващият ищцовото дружество Р.Д.С. и ответникът П. Д. Г. се познават повече от 15 години и са съдружници в търговско дружество „Изибилд“ООД от 2007г.

Твърди, че с пълномощно с рег.№ 1039/30.01.2007г. на нотариус №322 Д.Л. с район на действие РС Ямбол, с нотариална заверка на подписа на Р.Д.С., последният като едноличен собственик и законен представител на „Хепи хенс би джи“ ЕООД е упълномощил Р.М.М. с права да продава притежаваните от дружеството имоти, при цена и условия каквито намери за добре, включително и при условията на чл.38 от ЗЗД, както и право да преупълномощава трети лица с горните права. По силата на това пълномощно е последвало преупълномощаване на П. Д. Г. с пълномощно рег.№ 1660/ 18.03.2011г. на нотариус №290 Б.К. с район на действие РС Бургас, да представлява дружеството продавач. Ответникът твърди, че Р.С. е знаел, че се извършва действия по подготовка на продажба на недвижим имот, собственост на дружеството. Сочи, че Протокол от 02.12.2019г., представен пред нотариуса, представлява решение да се продаде от името на „Хепи хенс би джи“ ЕООД недвижими имоти – собственост на дружеството, при цени и условия, в зависимост от договарянето, като за сключването на сделки и изповядването им пред компетентен нотариус , дружеството да се представлява от изрично упълномощено лице. Решението било взето от Р.Д.С., в качеството му на управител и представляващ дружеството ищец в надлежната изискуема от Закона и Устава на дружеството писмена форма, с нотариално удостоверяване на подписа на Р.Д.С. с изх.№ 12471/02.12.2019г. и е с нотариано 4 удостоверяване на съдържанието с изх.№ 12472/02.12.2019г. от завеждащ „Консулска служба“ при Посолството на Република България в Лондон, като текста на процесния протокол от 02.12.2019г. е на български език и съдържа превод на съдържанието му и на английски език. Същата служба е заверила Декларация по чл.264 ал.1 от ЗОПК, подписана от Р.Д.С., в качеството му на управител на дружеството с изх.№ 12473/02.12.1019г.

Ответникът оспорва наличието на невярна представа в представляващият дружеството за същността на договора, като такъв за покупко-продажба и за последиците от продажбата, като твърди, че тя е била подготвяна със знанието и съгласието на Р.С., в разговори с него при престоя му в България. Твърди, че не е общувал със Р.Д.С. по повод отношения, касаещи вписвания на обстоятелства по партидата на „Хепи хенс би джи“ ЕООД в Търговския регистър при АВ и не е имал пълномощия за извършването на такива действия.

Твърди, че действия, идентични с описаните в исковата молба са извършвани от законния представител на ищцовото дружество през предходни години, когато дружеството се е занимало с търговска дейност, изразяваща се в преимуществено закупуване на недвижими имоти и тяхната препродажба. Твърди, че продажната цена на недвижимия имот в размер на 9500лв. е приета като размер и е уговорена със знанието и съгласието на представителя на ищцовото дружество и е получена лично от Р.С. на две части, преди изповядване на сделката при престоя му в България. Излага, че протокол от 02.12.2019г., са който едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество твърди, че е бил въведен в заблуждение по своята същност не е сделка, двустранна или едностранна, за да претендира унищожаването й поради измама, а и такова не е изрично въведено като предмет в производството по делото.