Определение № 612 от 21.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 612 гр. София, 21.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600726 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С Определение от 30.05.2023г., постановено по ЧНД №279/2023г. по описа на ОС Кюстендил, съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода М. К. У., с ЕГН:

********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 години с Решение №204/14.11.2022год. по ЧНД №702/2022год. по описа на ОС-Благоевград, с размер на неизтърпения остатък от 7 месеца и 21 дни.

Против така постановеното определение, в законоустановеният срок, е подадена частна жалба от защитника на осъденото лице М. К. У. – адв. Е. М. от АК - Кюстендил. В частната жалба се развиват доводи, че са налице условията на чл.70 от НК по отношение на осъденото лице М. К. У., тъй като е изтърпял по – голяма част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, т.с. повече от половината, изискуема по закон в разпоредбата на чл.70 от НПК. На следващо място се твърди, че неправилно окръжният съд е обосновал отказа си, позовавайки се на дадената оценка на риска от затворническата администрация, а от тук и че не са налице и данни за неговото поправяне. В тази връзка се твърди, че изводът на съда за наличие на криминални прояви е необоснован. Според жалбоподателят извод за поправяне са големият брой дни, с положен труд при изтърпяване на част от наказанието в Република Гърция, а и придобитата грамота за участието му в курс по толерантност в Затвора –***. Прави се искане за постановяване на определение, с което АС-София да постанови предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието.

Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение по реда на чл.440, ал.2 във вр. чл.345 от НПК, констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са 1 следните:

Производството по делото е било образувано пред ОС - Кюстендил с искане от осъденото лице М. К. У. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода” в размер на 7 месеца и 21 дни, определено по ЧНД №702/2022год. по описа на ОС-Благоевград, във връзка с признаване за изпълнение на Решение №53/14.01.2022год. на Тричленен апелативен съд по тежки престъпления Тесалоникис 2-ра степен, с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 13 години за престъпление, съответстващо на чл.281, ал.2, т.1, т.3 и т.5 от НК на Република България, който размер на осн. чл.13 от ЗПИИСАННЛСВЛС е бил намален на 6 години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. По отношение на осъденото лице, с посоченото определение, е била приложена и разпоредбата на 12, ал.2 ЗПИИСАННЛСВЛС е приспаднато времето през което е бил задържан /02.10.2018г.-10.06.2019г./, както и времето, през което е търпял наказание „Лишаване от свобода“ в Република Гърция /10.06.2019г. – до фактическото му предаване на Република България/ а именно в размер на 4 години, 2 месеца и 14 дни.

Към датата на произнасяне от ОС- Кюстендил по подадената молба за УПО – 30.05.2023год., осъденият У. е изтърпял фактически 5 години, 4 месеца и 9 дни. Неизтърпеният остатък към посочената дата е в размер на 7 месеца и 21 дни. Осъденият е постъпил в Затвора – *** на 16.12.2022год.

По време на изтърпяване на наказанието, осъденият У. не награждаван и не е наказван.

Същият е реабилитиран по право касателно първото осъждане с приложение на чл.66 от НК, като по второто осъждане по НОХД №931/2010год. по описа на РС-Дупница/ няма данни за заплащане на наложената му глоба.

В първоначалния доклад за осъдения от 16.12.2022год., рискът от повторение на престъпното поведение /рецидив/ е отразен като среден – 48 точки. Ясно изразени са били дефицити в зоните „отношение към правонарушението“ и „умение за мислене“ .

Съобразно втория по време, в рамките на пет месеца, и актуален към момента доклад за осъдения от 02.05.2023год., рискът от повторение на престъпното поведение продължава да е същият като при постъпването в затвора, без да има намаление на цифровото му изражение в точки, а също така продължават да са налице същите дефицити в същата проблемна зона като при постъпването на осъдения в Затвора-***. Краткият период от време, не е позволил да бъдат постигнати положителни промени в съществените обстоятелства, подлежащи на преценка за допускане на УПО, както и да се изпълнят поставените задачи с първоначалният план на изпълнение на присъдата от 19.12.2022год.

Поради това становището на затворническата администрация в обобщение е, че поправителната работа с осъдения не е приключила и следва продължи изпълнението на присъдата за постигане на заложените в плана цели и задачи.

Отчитайки всичко това, включително и данните от непосредствените впечатления на лицата, наблюдаващи промените у осъдения по повод изтърпяване на наказанието, при липсата на 2 намаляване на стойността на риска от рецидив и продължаване на наличието на дефицитни зони без промяна в тях, въззивният състав намира, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел наличието само на едната предпоставка за УПО – изтърпяването на повече от половината от наложеното наказание „Лишаване от свобода“, като липсват доказателства за постигането на дълбока, устойчива и трайна промяна в личността на осъдения, която да гарантира законосъобразното му поведение и извън условията на затвора.

При така изложеното, жалбата е неоснователна, тъй като твърденията, че е налице промяна в поведението на осъдения, не се установява от доказателствата. От момента на постъпване в затвора до разглеждане на делото във връзка с молбата на осъдения за УПО, са налице изготвени два доклада по повод оценка на риска от рецидив, приложени по делото, който риск е бил констатиран към момента на изготвянето им - 29.12.2022год. и 02.05.2023год. В периода от време между двата доклада, не са констатирани от затворническата администрация промени във връзка умението за мислене на осъдения, не са и налице доказателства за положителна промяна в посочената дефицитна област, нито пък че осъденият е бил несъгласен с тези констатации.

Във връзка с липсата на трудова ангажираност, следва да бъде отбелязано, че това е едно право на осъденото лице, уредено в Глава девета

„Правно положение на лишените от свобода. Средства за поддържане на реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода“, Раздел „Права и задължения на лишените от свобода“ от ЗИНЗС. Липсват доказателства по делото относно изявено желание от страна на осъденото лице да упражни това си право, за да се преценява дали са налице каквито и да било затруднения или невъзможност за това.

При така изложеното, правилно е прието от първоинстанционният съд, че е налице формалната законова предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 от НК, тъй като осъденият М. К. У. фактически е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.

Правилни и законосъобразни са и изводите на ОС-Кюстендил, че не е налице другата законова предпоставки по чл.70, ал.1 от НК, във вр. чл.439а от НПК, а именно да са налице всички обстоятелства, които да сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, т.с. да са налице доказателства за поправянето му.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.440, ал.2 от НПК, във вр. чл.345, ал.3, във вр. ал.2 от НПК , Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 3-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 30.05.2023г., постановено по ЧНД №279/2023г. по описа на ОС-Кюстендил, с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода М. К. У., с ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 години с Решение 3

№204/14.11.2022год. по ЧНД №702/2022год. по описа на ОС-Благоевград, с размер на неизтърпения остатък от 7 месеца и 21 дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕПИС от Определението да се изпрати на осъденото лице за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4