Решение № 2291 от 07.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14270/2025
- Вид
- Решение № 2291
- Подписан
- 07.02.2026
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 57 · Закон за наследството
- чл. 6 · Закон за наследството
- чл. 170 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 170, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
РЕШЕНИЕ
№ 2291 гр. София, 07.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110114270 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. Л. И. срещу ПОК „Доверие АД“.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че е брат на покойния Р Л. И., който е починал заедно с баща им - Л И. Л. на 26.12.2021 г., като към момента на откриване на наследството (26.12.2021 г.) е имало наследник от по-преден ред, което е изключило ищеца, а именно тяхната майка - М Л.а - починала на 30.04.2023 г., без да упражни правото си като наследник да подаде заявление да й се изплатят средствата от индивидуалната партида на сина й - Р Л. И. в ППФ и УПФ „Доверие“. Излагат се съображения, че ищецът подал заявление № 285684 до Универсален пенсионен фонд „Доверие“ и заявление № 285685 до Професионален пенсионен фонд „Доверие“ за еднократно изплащане на наследствен дял от средствата на своя брат Р Л. И., но получил отказ с мотива, че не е в кръга на лицата по чл. 170, ал. 1 КСО към датата на откриване на наследството 26.12.2021 г., а ПОК „Доверие“ е разпоредило средствата на Р Л. И. от УПФ „Доверие“ да бъдат прехвърлени във Фонд за изплащане на пожизнени пенсии „Доверие“, а средствата от ППФ „Доверие“ към държавния бюджет.
Излагат се правни съображения за наличие на наследствена трансмисия по отношение на неизплатените суми от пенсия съгласно чл. 170 КСО и чл. 57 ЗН, като ищецът счита, че наследниците на починало лице могат да упражнят правото му да получи дължимите суми, дори ако то самото не е успяло да направи това приживе. При тези съображения, моли съдът да се произнесе с 1 решение с което да осъди ответника да му заплати сумата в общ размер на 15 167.23 лв. представляващи средства натрупани по индивидуалната партида към 31.12.2023 г. на неговия брат Р Л. И. от Професионален пенсионен фонд и Универсален пенсионен фонд „Доверие“ на основание чл. 170, ал. 1 КСО във вр. с чл. 57 ЗН. Претендира разноски за производството, вкл. адв. възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. В отговора се сочи, че не е налице спор относно фактическата обстановка, като безспорни са следните факти: - Ра Л. И. е бил осигурен в Универсален пенсионен фонд „Доверие“ и Професионален пенсионен фонд „Доверие“, и е имал открити индивидуални партиди; - РЛ. И. е починал на 26.12.2021 г.; Към датата на смъртта му, негов наследник по закон е била единствено майка му Ми Н Л.а, съобразно удостоверение за наследници с изх. № 06093 от 18.06.2024 г., издадено от Столична община, район Подуене; - По индивидуалната партида на починалия Р Л. И., в Универсален пенсионен фонд „Доверие“, към 31.12.2023 г., са били натрупани 8 004.95 лв., съответно в Професионален пенсионен фонд „Доверие“ - 7 162.28 лв. като общия размер на двете суми възлиза на 15 167,23 лв. Ответникът сочи, че спорът се свежда до интерпретацията на материалноправния закон, в частност - чл. 170, ал. 1 КСО, и дали приложение следва да намери общият текст на чл. 57 от Закона за наследството (т.нар. „наследствена трансмисия“). Излагат се подробни съображения, вкл. граматическо, лексикално и историческо тълкуване на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО, като се поддържа тезата, че към датата на смъртта на Р Л. И., ищецът е бил наследник от по-заден ред и е бил изместен от своята М Н Л.а - починала на 30.04.2023 г., като според ответника разпоредбата на чл. 57 ЗН не намира приложение в хипотезата на наследяване на средства по индивидуална партида във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Позовава се на становище изх. № РГ12-00-2 от 06.04.2021 г. на КФН, като орган, осъществяващ надзор на дейността на пенсионните фондове, със законово правомощие да издава писмени указания за прилагането и тълкуването на някои закони, включително КСО. По изложените съображения моли предявени иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски за производството.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 170, ал. 1 КСО за присъждане на сумата от в общ размер на 15 167,23 лв. представляваща средства натрупани към 31.12.2023 г. по индивидуалната партида на Р Л. И. – починал на 26.12.2021 г. в Професионален пенсионен фонд „Доверие“ и Универсален пенсионен фонд „Доверие“, в полза на ищеца - И. Л. И., в качеството му на наследник на правоимащо лице - М Л.а - починала на 30.04.2023 г., без да упражни правото си да получи средствата от индивидуалната партида на сина й - Р
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи по делото, при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1. настъпването на смъртта на наследодателя - Ра Л. И.; 2.
2 качеството му на осигурено лице във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване - Професионален пенсионен фонд „Доверие“ и Универсален пенсионен фонд „Доверие“; 3. размера на натрупаните средства по индивидуалната партида на наследодателя; 4. Качеството си на наследник, който да е сред кръга на правоимащите лица да получат средствата при настъпването на факта на смъртта /моментът на откриване на наследството/.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
С изготвения проект за доклад на делото, съдът на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните факти и обстоятелства: 1.
РЛ. И. е бил осигурен в Универсален пенсионен фонд „Доверие“ и Професионален пенсионен фонд „Доверие“, и е имал открити индивидуални партиди; 2. Р Л. И. е починал на 26.12.2021 г.; 3. Към датата на смъртта му, негов наследник по закон е била майка му М Л.а – починала на 30.04.2023 г.; 4.
МЛ.а не е упражнила правото си да получи средствата от индивидуалната партида на сина й - Р Л. И.; 5. Ищецът И. Л. И. е единствен наследник по закон на М Л.а – починала на 30.04.2023 г.; 6. По индивидуалната партида на починалия Ра Л. И., в Универсален пенсионен фонд „Доверие“, към 31.12.2023 г., са били натрупани 8 004.95 лв., съответно в Професионален пенсионен фонд „Доверие“ - 7 162.28 лв. или общо – сумата от 15 167,23 лв.
Спорът по делото е правен и се заключава до приложимостта на института на наследствената трансмисия, в хипотезата на права касаещи вземане за натрупаните средства по индивидуалната партида на починало лице, във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Същият обаче не касае непрецизната редакция на текста на чл. 170, ал. 1 КСО, изменена с ДВ бр. 19 от 2021 г., предизвикала противоречиво тълкуване и съдебна практика (за което с Определение № 5657 от 4.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2905/2025 г., III г. о., ГК, е допуснато касационни обжалване по въпроса - Налице ли е "смислово различие" в редакцията на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от КСО в ДВ бр. 67/2003 г. и тази от ДВ бр. 64/2020 г. и кои лица влизат в "кръга на възможните наследници" при съобразяване на проведените изменения в КСО от 2003 г., 2020 г. и 2021 г.“).
В случая е безспорно, че към момента на откриване на наследството на правоимащото лице - 26.12.2021 г., единствен наследник по закон е неговата майка, която на осн. чл. 6 ЗН, вр. чл. 170, ал. 1, зир. 1-во КСО е изместила ищеца. След като същата е починала на 30.04.2023 г., без да упражни правото си да получи средствата по реда на чл. 170, ал. 1 КСО, правото се погасява предвид недвусмисленото законодателно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1, изр. 2 КСО - средствата, дължими на низходящите на осигурения, които са починали след него, се изплащат поравно на техните низходящи, като по-близките по степен изключват по-далечните. Предходното изречение съответно препраща към ЗН, касателно реда за наследяване, включително при заместване. Нормата определя изрично кръга от лицата в патримониума на които, преминава неупражненото право да се получат натрупаните средства по партидата на фонд за ДЗПО – единствено низходящите на низходящ на починалото осигурено лице. Настоящият случай не е такъв. Приложението на ЗН и КСО в случая, касае общ към специален 3 закон, като институтът на наследствената трансмисия (чл. 57 ЗН) е неприложим към средствата по индивидуални осигурителни партиди, поради изрично предвидения ред по КСО, който изключва това право от обема на универсалното наследствено правоприемство. Режимът е различен и отликата следва недвусмислено и от текстовете на ал. 7 и ал. 8 на чл. 170 КСО, съгласно които отказът от наследството на починалия не лишава наследниците по ал. 1 от правата им по ал. 1 – 5, а получаването на средства по ал. 1 – 5 не се счита за приемане на наследство.
По изложените съображения, съдът в настоящия си състав намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква единствено за ответника, но такива не се претендират (изрично в о.с.з.), поради което не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „Г № 39 срещу Пенсионно-осигурителна Компания Доверие АД“, ЕИК 831190986, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Т, осъдителен иск с правно основание чл. 170, ал. 1 КСО за присъждане на сумата от в общ размер на 15 167,23 лв. представляваща средства натрупани към 31.12.2023 г. по индивидуалната партида на Р Л. И. – починал на 26.12.2021 г. в Професионален пенсионен фонд „Доверие“ и Универсален пенсионен фонд „Доверие“, в полза на ищеца, в качеството му на наследник на правоимащо лице - М Л.а - починала на 30.04.2023 г., без да упражни правото си да получи средствата от индивидуалната партида на сина си - Р Л. И..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4