Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5504 от 27.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21708/2022
Вид
Решение № 5504
Подписан
27.03.2024
Състав
ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
  • чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5504 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г. при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело № 20221110121708 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 81980/21.04.2022 г. на С. Г. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Люлин, бл.136, вх. А, ет. 8, ап. 38, със съдебен адрес: гр. София, ***, чрез адвокат Е. А. срещу Г. Д. Г. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Гевгелийски, ул. Богданци, бл. 3, вх. В, ет.3, ап.

52, с която са предявени кумулативно съединени искове, както следва: 1) иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сума от 750 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на собствената на ищцата ¼ идеална част от недвижим имот, представляващ Апартамент № 52, находящ се в гр. София, ж.к. Гевгелийски, ул. Богданци, бл. 3, вх. В, ет. 3, с площ от 75.31 кв.м. за периода 20.11.2021 г. до 20.04.2022 г., по 150 лв. месечно, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането; 2) иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за периода от 01.02.2018 г. до 22.06.2020 г., респ. с правно основание чл. 59 ЗЗД за периода от 22.06.2020 г. до 31.03.2022 г. за сумата от 5512.50 лв., сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата с припадащата се част от граждански добиви чрез отдаване под наем на собствената на ищцата ¼ идеална част от недвижим имот, представляващ Апартамент № 53, в гр. София, ж.к. Гевгелийски, ул. Богданци, бл. 3, вх. В, ет. 3, за периода от 01.02.2018 г. до 31.03.2022 г. в размер на 112.50 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2022 г. – датата на предявяване на иска в съда, до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е дъщеря на ответника, като след смъртта на майка й на 15.07.2002 г. те двамата станали 1 съсобственици на процесните недвижими имоти при квоти – ¼ за ищцата и ¾ идеални части за ответника. Твърди, че на 30.01.2018 г. ответникът е сключил договор за наем за апартамент № 53 като единствено той получавал наемната цена в размер на 450 лв. месечно. Сочи, че договорът е действащ и към момента на подаване на исковата молба. Сочи, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 100, том II, рег. № 4176, дело № 226 от 22.06.2020 г. на нотариус Филип Танев – помощник-нотариус по заместване при нотариус Диана Танева, рег. № 264 на НК, ответникът дарил на внука си Светослав Пламенов Д. собствените си ¾ идеални части от двата имота, запазвайки за себе си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на същите. Твърди, че ответникът живее от години в апартамент 52, като от 22.06.2020 г. ограничил достъпа й до имота и препятства възможността й да се ползва от него, съобразно притежаваните от нея идеални части. Сочи, че с нотариална покана, връчена на ответника и новия собственик на 20.11.2021 г. е поискала да й бъде предоставен достъп до имотите, предаване на ключове от входните врати, евентуално да й се заплаща обезщетение за лишаването й от правото да ползва апартамент № 52, както и да й се заплаща припадащата й се част от наемната цена на апартамент № 53. Сочи, че на посочените в нотариалната покана ден и час в присъствието на свидетел е посетила адреса на апартамент № 52 за предаване на ключовете от двете жилища и осигуряване на достъп до тях, но това не било сторено. Ответникът и новият съсобственик отказали да й предадат ключовете от двете жилища, заявили повече да не се появява там, като поели ангажимент да й заплащат полагащата й се част от наема за отдадения под наем апартамент, но до момента на подаване на исковата молба това не било сторено. Претендира посочените суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като оспорва предявения иск. Оспорва като невярно твърдението на ищеца, че не е заплатил частта от получавания наем и обезщетение за ползването на нейната ¼ идеална част от съсобствените имоти. Оспорва също и твърдението, че осуетява достъпа на ищцата до ап. № 52 и че тя не разполага с ключ от съсобствените имоти. Твърди, че ищцата е дезинтерисирана от него като дъщеря, не го посещава и не полага грижи за него, въпреки че ответникът е на 90 години и е много болен. Оспорва заявените в исковата молба твърдения и претенции на ищцата.

С писмена молба представена в открито съдебно заседание на 27.02.2024 г., ищцата е направила искане за изменение на иска за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на апартамент № 52 чрез неговото увеличаване, като с протоколно определение от 27.02.2024 г. съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение размера на предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 865,00 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ – 21.04.2022г. до окончателното изплащане.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 2 установено следното от фактическа страна:

От представеното заверено копие на Нотариален акт № 59, том XXIII, дело № 4459/1974 г. на Николай Г., нотариус при СРС e видно, че Адриана Траянова Г. е придобила процесния недвижим имот, а именно апартамент № 52, находящ се в гр. София, кв. Гевгелийски, бл. 3, ет. 3 с площ от 75,31 кв. м., ведно със зимнично помещение, заедно с 2,044 % идеални части от общите части на сградата. От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 32, том ХХХХХII, дело № 9145/1990 г. на Д. Танев, I-ви нотариус при Втори районен съд се установява, че Адриана Траянова Г. е придобила недвижими имот с идентификатор ***, а именно апартамент № 53, находящ се в гр. София, кв. Гевгелийски, бл. 3, ет. 3 с площ от 37,66 кв. м. заедно с прилежащото към него зимнично помещение с площ от 1.50 кв.м.

Видно от удостоверение за наследници с изх. № РИЛ21-УГ01-5263 от 04.10.2021 г. наследници по закон на Адриана Траянова Г. са ответникът Г. Д.

Г. – съпруг и ищцата С. Г. Д. – дъщеря.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 100, том II, peг. № 4176, дело № 226 от 22.06.2020 г. на нотариус Филип Танев, peг. № 264 на НК, вписан в Служба по вписванията гр. София с вх. peг. № 32062, акт № 15, т о м LXXIX, дело 24191 от 22.06.2020 г. ответникът Г. Д. Г. е дарил на Светослав Пламенов Г. собствените си ¾ ид. части от процесните два недвижими имота, а именно апартамент № 52 и апартамент № 53, като е запазил за себе си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху дарените идеални части.

По делото като писмено доказателство е представено копие на договор за наем на недвижим имот от 30.01.2018 г., видно от който ответникът Г. Г., в качеството си на наемодател е отдал по наем недвижим имот, представляващ апартамент № 53, находящ се в гр. София, кв. Гевгелийски, бл. 3, вх. в, ет. 3, срещу задължението на наемателя да заплаща наемната цена в размер на 450 лева месечно. В договора е посочено, че същият се сключва за срок от една година, считано от 01.02.2018 г., като срокът може да бъде удължен по взаимно съгласие на страните с допълнителен анекс, в който ще бъде уточнен и месечния наем. Като писмено доказателство е представено и копие от приемо-предавателен протокол, сключен между наемателя и наемодателя, видно от който фактическата власт върху апартамент № 53 е предадена на 30.01.2018 г.

Представено е и копие на нотариална покана от 18.11.2021 г., изходяща от С. Г. Д., връчена на ответника Г. Д. Г. и Светослав Пламенов Д. на 20.11.2021 г., относно ползването на апартамент № 52 и № 53, находящи се в гр. София, кв. Гевгелийски, бл. 3, видно от която, ищцата е поканила ответника да предаде ключовете от процесните апартаменти, както и за заплащане на обезщетение за лишаването от правото да ползва собствената си ¼ ид. част от имотите.

По делото като писмени доказателства са приети и операционни бележки за платени, дължими от ищцата за апартамент № 52 задължения, а именно: данък върху недвижим имот за 2020 г., ТБО за 2020 г., данък за 2021 3 г., ТБО за 2021 г., данък за 2022 г., ТБО за 2022 г., , както и дължими от нея за апартамент № 53 задължение, а именно: данък върху недвижим имот за 2020 г., ТБО за 2020 г., данък за 2021 г., ТБО за 2021 г., данък за 2022 г., ТБО за 2022 г.

От свидетелските показания на свидетелката Михова се установява, че последната се познава с ищцата С. Д. повече от 13 години. Знае, че малкият апартамент се отдава под наем, като наемната цена се събира от ответника.

От ищцата знае, че последната е направила разходи по апартамента за обзавеждане. Когато ответникът е бил нападнат след излизане от метростанция през 2018 г., ищцата се грижила за него. Знае за влошените отношения между страните от ищцата.

Свидетелят Милчев обяснява, че е придружил ищцата през ноември 2021 г. при връчването на нотариална покана на ответника. Разказва, че след позвъняване на звънеца на външната врата на жилището, тя се отворила, но зад нея имало решетка, зад която се показал ответникът Г. и внукът му, син на ищцата. Разговорът се водил през решетката. На срещата не били предоставени ключове, нито сума пари, но било заявено, че ищцата няма да получи ключове.

От показанията на свидетеля Д., които съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и обстоятелството, че свидетелят е син на ищцата и внук на ответника, както и собственик на ¾ ид. части от процесните имоти по силата на дарение от 2020 г., се установява, че последният живее и се грижи за ответника. Обяснява, че ремонт на процесните жилища е бил извършен от ответника. Разказва, че на срещата, проведена на 26 ноември 2022 г. на ищцата не са били предавани ключове. След нападението над ответника през 2018 г. ищцата е полагала грижи за него.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, се установява, че размера на месечния пазарен наем за недвижим имот, представляващ апартамент № 52, находящ се в гр. София, район Илинден, ж. к. „Гевгелийски“ бл. 3, със застроена площ от 75,31 кв. м. е 692 лева, съответно за исковия период от 20.11.2021 г. до 20.04.2022 г. за целия имот е в размер на 3 460 лева, респ. за претендираната ¼ ид. част за процесния период е в размер на 865 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на ¼ ид. ч. от Апартамент № 52 за периода от 20.11.2021 г. до 20.04.2022 г.

С оглед установеното обстоятелство по делото, че в процесния исков период 20.11.2021 г. – 20.04.2022 г., ответникът Г. Д. Г. не е собственик на процесния Апартамент № 52, съдът намира, че правната квалификация на иска за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на собствената на ищцата ¼ ид. част от процесния имот е чл. 59 ЗЗД, доколкото заявената от процесуалния представител на ищцата правна квалификация по 4 чл. 31, ал. 2 ЗС урежда отношения между съсобственици, каквито за процесния исков период и по отношение на апартамент № 52 страните по делото не са. Промяната в правната квалификация е за прецизност, същата почива на същите фактически основания и твърдения, като се има предвид че за да се подведе една претенция под нормата на чл. 59 от ЗЗД, следва ищецът да няма друг правен ред, по който да търси обезщетяване.

Според чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Видно от законовия текст за уважаване на исковата претенция е необходимо доказване на следните кумулативни предпоставки: 1) обедняване (намаление на имуществото) на ищеца; 2) обогатяване (увеличение на имуществото) на ответника; 3) връзка между обогатяването и обедняването - те следва да произтичат от един факт или от група факти; 4) липсата на правно основание за обогатяването и обедняването; 5) липса на друга възможност за правна защита на обеднелия – чл.59, ал.2 ЗЗД.