Протокол № 21 от 14.08.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

Номер 21

Окръжен съд – Варна

14.08.2020 г.

Град Варна

V състав

На 11.08.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. ГеоргиЕ.

Златина И. Кавърджикова

И.ка Д. Дрингова

Секретар: Галина Г. Славова

Сложи за разглеждане докладваното от Деспина Г. ГеоргиЕ. Въззивно гражданско дело № 20203100501710 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 13:24 часа се явиха:

Въззивникът И. К. Н. , редовно уведомен по телефона, се явява лично и с адв. Мария П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна Г. М. Л. , редовно уведомен по телефона, се явява лично и с адв. Антон Ж., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Контролираща страна ДИРЕКЦИЯ ,,СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ

– ВАРНА“, редовно уведомени по телефона, не се явява представител.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото , поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА

Съдът е сезиран с въззивна жалба вх.№ 11041/07.01.2020г. от И.И. срещу Решение № 444 31.01.2020 г. по гр.д. № 16071/2019 г. по описа на ВРС 8-ми състав в частта му, с която е приложена мярка по отношение на същия, на осн. чл. 5 , ал.1 т.1 ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на детето М.Г.Л., ЕГН ***, с адрес гр. Варна, ул. Доспат 18, ап.8, ет.5-6, на осн. чл.5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; наложена му е глоба в размер на 200 лв, на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН; осъден е да заплати държавна такса в размер на 25лв., на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН; както и на ищеца сумата от 500лв., представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН, вр. с ч.78, ал.1 ГПК.

ДОКЛАДВА се и писменият отговор вх.№ 45786/10.07.2020г. срещу въззивната жалба.

ДОКЛАДВА се насрещната въззивна жалба вх.№ 19893/09.03.2020г., подадена от Г.Л. срещу Решението на ВРС в частта, с която ВРС не е наложил останалите мерки за защита по отношение на детето М.Г.Л., ЕГН ***, с адрес гр. Варна, ул. Доспат 18, ап.8, ет.5-6, за постановяване на мерки за защита на детето срещу И. К. Н. , ЕГН ********** с адрес гр. Бяла, *** - лице, с което майката на децата М. К. се намира във фактическо съпружеско съжителство.

АДВ. П.: Поддържам жалбата на доверителя ми така, както сме я предявили. Поддържам възражението, депозирано срещу насрещната въззивна жалба. Оспорвам насрещната въззивна жалба.

АДВ. Ж.: Оспорвам жалбата на И.И.. Поддържам отговора ни на тази жалба. Поддържам насрещната въззивна жалба.

АДВ. П.: Във въззивната ни жалба са обективирани доказателствени искания, които поддържаме точно така, както са заявени. Твърдим, че няма провинения от страна на детето М.м, с него не е работено в училище, така както се твърди и се внушава, че той бие децата в училище, че има нарушения и че непрекъснато с него се занимава психолог. Твърдим, че такива нарушения няма, не е имало проблем и това, което свидетелката, учителката, която даваше сведения за период извън предмета на спора, които са твърдения безпочвени. По отношение на трите доказателствени искания-протоколи за работа, налични жалби в Отдел „Закрила на детето“ и ОД на МВР, твърдим, че няма такава.

АДВ. Ж.: Има представени писмени доказателства. Тези отрицателни факти, които се твърдят, не са относими към правния спор. Дали срещу М.м има някаква процедура в училището, няма нищо общо с това, че И.И. му дърпа ушите. Има или няма такъв случай аз не мога да кажа, защото не съм нито учител. Има свидетелка- учителката, която каза, че има такива неща, но те дали са верни, не мога да кажа.

АДВ. П.: Поискали сме свидетели, които водим. Една от тях е майката на децата.

АДВ. Ж.: Имаме декларация, представили сме всичко, което ни е поискано.Нямаме други доказателствени искания. Считам, че искането за разпит на свидетели на насрещната страна не е направено своевременно и не е посочено за какви обстоятелства ще се разпитват.

АДВ. Ж.: Предоставям на съда за преценка, но моля и на нас да ни бъдат допуснати двама свидетели, които да установят, че върху децата е упражняван натиск да си променят обясненията. В началото те са категорични, че И.И. е дърпал ушите на три пъти на М.м, а след това започват да се колебаят, като твърдят, че да, вярно, дърпал му ушите, но него много не го боляло, а пък по- късно вече почти забравят. Така че това са обективните факти по делото. Моля да ни допуснете свидетели, чрез показанията на които ще се опитам да докаже, че всъщност майката на децата и И.И. оказват въздействие на децата, за да си променят обясненията, които са давали пред социалните служби, пред експерта, който също ги е разпитвал, и се вижда, че има разлика между първите и последващите им обяснения, и това е само в резултат на тяхното въздействие върху децата.

АДВ. П.: Моля да изслушате в днешното с.з. майката, която е пред залата. Мисля, че ще изясни ситуацията. Не ни притеснява това, че няма да е едновременен разпитът.

В- МИЯТ Г.Л.: Аз имам майка и баща, все още живи и здрави. Баща ми ме е възпитал много добре, което означава, че получих образование, физически спорт. С добро са се отнасяли към мен и никога с насилие. Баща ми е взискателен, наказвал ме е, например наказан до стената за 3 минути, 5 минути“, според годините ми. Имало е и някакъв вид лишения, например ако искам нещо материално- няма да го получа. Забранявал ми е да излизам да играя, когато не ми е вървяло учението. В тези ситуации съм го разбирал, защото образованието си е за теб и ако човек няма добро образование, в нашето време е малко трудно да просперира. Затова съм го разбирал.

На своите си деца давам свобода да изразяват мнението си. Смятам, че възпитанието трябва да е по- либерално. Такова ми е виждането за възпитание. Според мен е необходимо родителят да има авторитет. Когато действително детето проявява непослушание, му обяснявам какво е редно и какво е нередно и защо, да им давам примери. Винаги съм обяснявал с обяснения.

Разбрах за това, което се е случило. На 25-ти ноември се върнах от рейс, тъй като пътувам. На 26-ти, понеже ми беше докладвано, че не слуша в училище, отидох да го взема. Изтървахме автобуса с госпожата, взех я при мен и тя започна: „Господине, аз не знаех, че сте бащата на М.м. В петък един господин го взе и много лошо го дърпа за ухото. М.м много го заболя, започна да реве“. Аз останах потресен. Госпожата да ми сигнализира за човек, когото аз дори не познавам. Като баща се опитах да намеря връзка с тях, с майката да поговоря. Отговори ми, че М.м лъже. Аз съответно нямам контакт с него. Тогава попитах сина ми, той беше засрамен и огорчен- тъкмо се бяхме развели, баща му го няма. Разведохме се с майка му 3 месеца преди това. Аз заминах на рейс. Исковата молба беше октомври 2019г. Това става на 25.11.2018. Миналото лято се върнах от рейс на 31.08. На 01.09. не можех да видя сина си, понеже не ми беше позволено от майката, за рождения му ден.

Решението за развод е от 13-ти или 14- ти август 2018г. През 2019г. се върнах пак от рейс, два дни видях децата си и отидох на почивка и постепенно те взеха да ми споделят, че въпросният господин е ударил дъщеря ми, докато са били на къмпинг, но майка им им е казала да не казват на мен. Синът ми преди това беше казал за това издърпване на ухото, което госпожата ми сподели. Също и април месец 2019г. пак му е било дърпано ухото поради някаква причина. Разведохме се по взаимно съгласие. Не знаех, подозирах, че бившата ми съпруга има друг мъж в живота си, но не осъзнавах нещата, понеже не вървяха от години. Когато се върнах от рейс ноември 2018г. тогава разбрах. Сериозна връзка с друга жена нямам. Разводът беше по мое желание, аз нямам никакви проблеми с това нещо.

С майката съм се опитвала да разговарям безброй пъти, казал съм и че не ми пречи това, детето има рожден ден, сядаме на една маса, празнуваме два- три часа, но когато чуя, че на сина ми му дърпат ушите и „яде“ шамари, като загрижен баща няма как да позволя това нещо. Това на мен не ми пречи, понеже, тези дърпания на уши, след молбите които подадох, спряха. Така, че по някакъв начин защитих сина си и дъщеря си. Поех по правилния път. Във всички институции малко или много ми се изсмяха за дърпането на ушите и удрянето на шамари. В отдел „Закрила на детето“ ми казаха „Ние какво да направим?“. На обаждане на тел.112 също ми казаха „Какво да направим?“. В момента говорим за три доказани случая, а те всъщност са доста повече, които аз не можах да докажа. Извадих и телефонни записи, синът ми реве по телефона. Детето ми се обади и каза „Тате, влязох в колата и той ми удари шамар“. На другата сутрин му се обаждам в автобуса, ходих с полиция да проверя дали синът ми е добре. На сина ми поведението беше лошо, доколкото разбрах- не слушал в училище, не внимавал, блъскал другите деца.

Това ми беше казано от госпожата.

В-КЪТ И.И.:-Баща ми почина през 2011г. от тежко заболяване. Майка ми е жива и здрава. Възпитавали са ме винаги правилно. Като казвам правилно имам предвид винаги с уважение. Извинете ме, малко се притеснявам, доста ми е неприятно, че се намирам в момента в такава среда и никога не съм допускал, че ще се явявам на съд за каквото и да било.

Възпитали са ме винаги да бъда интелигентен, възпитан, скромен.

Баща ми за мен беше авторитетна личност. Не ми е прилагал наказания, които да ме карат да мисля, че е несправедливост. Не ми е било позволявано всичко. Аз от уважение към моите родители и родителите на моя баща, с които доскоро живеехме всички заедно, винаги съм бил научен на уважение.

Никога не съм си позволявал да правя каквото и да било, накърнявайки техните интереси. Аз живея в по- малък град. Мен са ме наказвали с това, да не се събирам с приятели и са ме лишавали от моите удоволствия.

За конкретния случай за мен нещата все едно са се случили вчера, всичко ми е ясно. Колкото до въпросната свидетелка- учителката, бях помолен от майката да посрещна М. на спирката, понеже тя беше на работа.

Отивайки на спирката видях, че слизат децата. Това не беше първият път, когато вземам детето оттам. Видях, че М.м слиза, но с една учителка, като учителката се обръща към мен и започва (може би ме е припознала като неговия баща) да ме напада с думи какво било арогантно поведението на детето, как преди това се сбил с един негов съученик, как било много непристойно. В самия автобус е седял с едно момиченце, негова връстничка.

Докато тя си играела с телефона, той нещо се издразнил, хванал ѝ телефона и го хвърлил в коридора. Детето се разплакало и така нарушил много лошо поведението в автобуса. Всичко това ми го казва учителката. Съща така започна да ми изрежда и начина му на държание и отпреди това в училище.

Аз, понеже съм дете в учителско семейство, потънах в земята от срам, защото там имаше и други родители, други хора, които чакаха децата. Дори учителката беше застанала така, че беше спряла движението на децата от автобуса и тези всичките неща ми ги казва. Единственият начин, по който успях да протестирам, беше, че попитах М. дали това е вярно. Той ме погледна срамежливо и отговори „да“. Няма нищо вярно в това, което е казала свидетелката. Просто го хванах детето за ухото и му казах „сега всички тези неща, които ми ги обясни на мен учителката, ще ги обясниш на майка си, за да може тя да ти обясни как трябва да се държиш в на училище“. Това беше абсолютно всичко. Извиних се на учителката от мое име, казах ѝ „Извинявайте, това повече няма да се повтори“, качихме се в колата и се прибрахме. Това беше цялата история. В показанията, които дава тази учителка едва ли не аз съм хванал детето за ухото, вдигнал съм го с една ръка от земята, това нещо съм го направил публично пред целия автобус. Беше пълно с родители, как никой не ми направи забележка, ако е било така. Аз ако видя някой родител да си бие детето на тротоара, ще му направя забележка. Как никой не го видя това нещо? Аз ако съм го направил, щях да му откъсна ухото, как мога да го вдигна с една ръка от тротоара? Тогава ако М. е бил 23 кг, в момента тежи 30 кг.

Въззиваемият Г.Л. (прекъсва въззивника): В момента е 40 кг, тогава е бил 38 кг.

В-КЪТ Н.: В момента М.м е 30 кг.

В- МИЯТ Л. /отново прекъсва/: 40 кг беше преди месец, сега е 38 кг.