Решение № 406 от 07.10.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 651/2024
- Вид
- Решение № 406
- Подписан
- 07.10.2024
- В сила
- 07.10.2024
- Състав
- ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 406 гр. Плевен, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА
Членове:
МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20244400500651 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от адв. Б. Д. от АК-Плевен, със съдебен адрес: гр. Плевен, ул. ***, назначена за особен представител на В.
М. С., ЕГН: ********** срещу съдебно решение №888/02.07.2024г., постановено по гр.д. №5467/2023г. по описа на Районен съд – Плевен.
С обжалваното решение съдът е осъдил на осн.чл.79 и чл.86 от ЗЗД В.
М. С., ЕГН: ********** да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯПЛЕВЕН” ЕАД гр.Плевен, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона” №128, ЕИК *** , следните суми: сумата от 2338,21лв. – главница за топлинна енергия за периода: 01.01.2021г. до 31.07.2023г., както и сумата 361,65лв. лихва за забава за периода 02.03.2021г. до 01.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата – 27.09.2023г. до окончателното изплащане на същата.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът е осъдил В. М. С., да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД гр.Плевен сумата от 1 343,53лв., направени деловодни разноски.
Съдът е осъдил В. М. С. да заплати по сметка на Плевенски Районен съд сумата от 100лв., представляващи разноски за възнаграждение на вещо лице.
Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно, поради което моли съдът да го отмени 1 изцяло и да постанови решение, с което да отхвърли исковете на ищеца.
Излага твърдения, че ответника по иска не е потребител на топлинна енергия за отопление, тъй като не се претендират суми за отопление без ИРУ и суми за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, а само суми за битово горещо водоснабдяване. Твърди, че не е доказан реален отчет на водомера на ответницата, като посочва, че същата не е потребявала реално отчитаното битово горещо водоснабдяване. Твърди, че липсват и доказателства относно това дали за процесния период е имало т.нар. „профилактика“.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ[1]ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона” №128, е подала писмен отговор. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което смята, че същото следва да бъде потвърдено.
В съдебно заседание на въззивната инстанция въззивникът В. М. С. се представлява от назначения за особен представител адв. Б. Д. от АК-Плевен, която изцяло поддържа изложеното в подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД се представлява от юрк.Симона Стойчева, която поддържа депозирания отговор. Моли за присъждане на разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът приема формираната и изложената в решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка като пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира за безпредметно да я преповтаря и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:
За разглеждане пред Районен съд – Плевен са предявени осъдителни искове по чл.79 и чл.86 от ЗЗД за присъждане на сумата от 2 338,21лв. – главница за топлинна енергия за периода: 01.01.2021г. до 31.07.2023г., както и сумата от 361,65лв., представляваща лихва за забава за периода 02.03.2021г. до 01.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата – 27.09.2023г. до окончателното изплащане на същата.
За да постанови обжалваното решение, Районен съд – гр. Плевен е изложил подробни съображения, след извършен внимателен анализ на приложените по делото доказателства.
2
По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Между страните не се спори /а това се установява и от заключението по приетата съдебно-техническа експертиза/, че през исковия период процесната сграда е била топлоснабдена, както и че за процесния период ответникът е бил потребител на топлинна енергия, в качеството си на наследник на М.В.С., поради което притежава вещно право на собственост върху топлоснабдения имот.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в процесното жилище е монтиран 1 брой водомер, като вещото лице е установило, че в рамките на процесния период 01.2021г. – 07.2023г. са използвани общо 180 куб.м. гореща вода. Съгласно същото разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката съобразно Закона за енергетиката и Наредба за топлоснабдяване и методиката за дялово разпределение. От съдебно-техническата експертиза се установява и че ежемесечните отчети на общия топломер са дадени в индивидуалните сметки на абонатите, който топломер измерва количеството топлинна енергия, доставяно в абонатната станция и който е монтиран съгласно техническите изисквания и е преминал през първоначална проверка и последващи такива.
В този смисъл ищецът е доказал наличието на договорно отношение между дружеството и ответника, че ответникът е абонат, като собственик на процесния имот, че е предоставена топлоенергия за процесния период, като назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е установила нейната стойност и начина на изчисление.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. При това положение, съдът приема, следва да се уважат предявените искове, тъй като дължи лихва за забава и с поведението си е станал причина ищецът да направи разноски по настоящето дело, които следва да се заплатят на ищеца.
С оглед изложените правни изводи за основателност на иска за главница и предвид липсата на изпълнение на задължението за предоставените услуги в срок от страна на ответника, то основателен е и искът за акцесорното вземане, чийто размер е установен с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Плевенски районен съд потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на делото на виззиваемия /ищец/ на основание чл. 78, ал.
3
1 вр. ал. 8 ГПК и Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски пред въззивната инстанция в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 570лв., представляващи разноски за заплатено възнаграждение за особен представител.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване предвид ограничението на чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.
Така мотивиран, Окръжен съд – Плевен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №888/02.07.2024г., постановено по гр.д. №5467/2023г. по описа на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, В. М. С., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ[1]ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона” №128, ЕИК ***, сумата от 670лв., представляващи сторените в настоящото производство разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4