Решение № 2898 от 21.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2898 гр. София, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110112213 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Д. Д. А. и Д. С. А. за признаване за установено, че дължат разделно, както следва :

Д. Д. А. – ¾ част и Д. С. А. – ¼ част от следните суми : сумата от 971,84 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. „К****, аб. № 66279, за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., вкл., ведно със законната лихва от 31.05.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 96,86 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 16.10.2020г. – 19.05.2022г., сумата от 69,11 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., ведно със законната лихва от 31.05.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 13,68 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 01.07.2019г. – 19.05.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 28882/2022г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Бруната“ ООД.

Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорват исковете. Оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия спрямо процесния имот, защото не било доказано, че притежават право на собственост върху имота. Не било ясно за кой вход от бл.**“ в гр. София се води делото, като посоченият блок имал 10 входа. Представените с 1 исковата молба документи относно доказване на легитимацията на ответниците – молба до ДСК, списък на етажни собственици и удостоверение от „ГИС – София“ ЕООД, били съставени в период, значително отдалечен във времето спрямо процесния период. Освен това от тях не ставало ясно в кой вход се намира процесният имот. Посоченият в представените документи за собственост вход се отличавал от този, посочен в представените от ищеца фактури за претендираните задължения. Не било доказано, че представените Общи условия за доставка на ТЕ за битови нужди са влезли в сила, защото не било доказано публикуването им в съответните всекидневници, като последното обстоятелство не можело да се приеме за общоизветен факт по смисъла на чл.155 ГПК.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице – помагач, привлечено от ищеца – „Далсия“ ООД (предишно наименование „Бруната“), не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

На основание чл.143, ал.2 ГПК в първото по делото заседание ищецът уточни, че процесният имот, индивидуализиран с исковата молба като находящ се в гр. София, ж.к. „К***, се намира във вход „**.

Като доказателства по делото са приети заповед на председателя на ИК на ОбНС „К**“ № ДИ – 94-03-40/90г. от 23.08.1990г. и договор за замяна на недвижим имот от 27.08.1990г., съгласно които по договор за замяна по реда на НДИ С.Д. А. и Д. Д. А. са придобили собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „К**** (л.123 и сл. от делото).

Приет като доказателство по делото е и протокол от събрание на етажните собственици на имоти в ж.к. „К**“, бл.**, като към протокола е приложен списък на етажните собственици. В списък на собствениците като собственик на * е посочен С.Д. А. и срещу името му е положен подпис (л.21).

Прието като доказателство е и удостоверение изх. № 68-00-493/05/09.04.2013г. на „Географска информационна система – София“ ЕООД, съгласно което на територията на район „К**“ има адреси – ж.к. „К**“, бл.208 и ж.к. „К**“, блок 208А (л.17). В удостоверението е посочено, че настоящ адрес ж.к. „К**“, бл.208 с входове от А до К е със стари адреси – ж.к. „К**“, бл.2***** Приетите като доказателства фактури за начислени задължения от страна на ищцовото дружество по партида на С.Д. А. се отнасят до имот : гр. София, ж.к. „К**“, бл.*** От така събраните доказателства съдът намира за доказано, че процесният имот с адрес : гр.

София, ж.к. „К****, е придобит от С.Д. А. и Д. Д. А. по силата на договор за замяна от 27.08.1990г. по реда на НДИ в условията на съпружеска имуществена общност – чл.19, ал.1 СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм.). Действително в събраните по делото писмени доказателства е налице разлика в номерацията на входа на бл.**“ в гр. София, в който се намира процесният апартамент 21, която разлика обаче се дължи на промени в номерацията на отделните входове на блока. По предходна номерация на входовете на бл.* действаща към датата на придобиване на собствеността върху процесния имот, този вход е означен като вх. „**, а съгласно по – нова номерация на входовете той е означен като вх. „10“. Това се установява от протокола от 2 събрание на етажните собственици, ведно със списък на етажните собственици, от които е видно, че процесният апартамент № 21 с посочен собственик С.Д. А. се намира във вх.10 на бл.* ж.к.

„К**“, гр. София и по който адрес са издадените фактури на ищцовото дружество по партида на С.Д. А.. Основание за извода, че бл.* вх. „** – стар, в ж.к. „К**“, гр. София съответства на бл.** – нов, в ж.к. „К**“, гр. София, дава и приетото удостоверение от „ГИС – София“ ЕООД, от което се установява, че понастоящем бл.* в който се намира процесният имот, има 10 входа. По стара номерация процесният ап.*** по новата номерация съответства на * в бл.* който блок обединява 10 входа, и съгласно новата номерация е във вх.10 или вх.К. При това уточнената от ищеца номерация на входа, в който се намира процесният имот, а именно вх.“**, съответства на старото означение на входовете, а по новото означение това е вх.10.

Ирелевантно е обстоятелството, че в заповедта на председателя на ИК на ОбНС „К**“ е изписано името „С. Д. А.“, вместо „С. Д. А.“, защото очевидно се касае за едно и също лице и е допусната техническа грешка при изписване на личното име на С.Д. А.. Освен това следва да се има предвид че договорът за замяна по реда на НДИ е титулът за собственост, със сключването на който договор е завършен фактическият състав за продобиване на правото на собственост по реда на НДИ – арг. чл.121 НДИ (отм.) и в посочения договор, по силата на който се придобива правото на собственост върху процесния имот, е цитирана горепосочената заповед.

От горното следва, че процесният имот – * в гр. София, ж.к. „К**“, бл.** (стар – вх.“**), е придобит от С.Д. А. и Д. Д. А. на 27.08.1990г. по силата на договор за замяна по реда на НДИ. По делото няма данни, нито твърденията след датата на придобиването – 27.08.1990г., да са били извършвани разпоредителни сделки с имота или собствениците да са били лишени от правото на собственост на друго основание. Неоснователни са доводите на ответниците, че правото на собственост не може да се приеме за доказано посредством документи от „миналия век“, съставени „преди 35 години“. Вещните права не се погасяват по давност. Веднъж придобити, вещните права не се загубват, освен ако друг не ги придобие по някой от предвидените в закона способи – чл.77 ЗС, като в случая такива обстоятелства (доказването на които е в тежест на ответниците – арг. чл.154, ал.1 ГПК) не се установяват.

Видно от приетото удостоверение за наследници, издадено от СО – район „К**“ (л.78 от делото), С.Д. А. е починал на 28.06.2008г., като негови наследници са ответниците по делото – Д. Д.

А. (съпруга) и Д. С. А. (син). При това съдът приема, че след смъртта на * А. съсобственици на имота са преживялата съпруга Д. А., която е станала собственик на ¾ ид.ч. (1/2 ид.ч. при прекратяване на СИО и ½ ид.ч. по наследство) и сина му Д. А., който е придобил ¼ ид.ч. по наследство – чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН, чл.26, ал.1 и чл.27 СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм.)

С оглед горното съдът приема за установено, че ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия подлежат на публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите – чл.150, ал.2 ЗЕ. В случая приетите като доказателство по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София са публикувани във в. „Монитор“, което е видно от отбелязването в горния ляв ъгъл при отпечатването им.

Първото публикуване на Общите условия (което е доказано) е условие за влизането им в сила, а последващото публикуване има само оповестителен характер - в посочения смисъл е определение № 5498 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2086/2024 г., IV г. о., ГК. При това приетите по делото ОУ са обвързващи за страните по делото.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на 3 дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.