Определение № 51829 от 19.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51829 гр. София, 19.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110145819 по описа за 2025 година

С искова молба с вх. № 295819/09.09.2025г. ищецът Р. Р. М. е предявил против „И*“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за предоставяне на кредит от разстояние № 494538/21.06.2024 г., сключен между страните поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19. ал. 4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 859.98 лева, представляваща недължимо платена сума от ищеца по нищожен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 494538/21.06.2024

Ищецът твърди, че на 21.06.2024г. е сключил с ответника „И*“ ЕООД договор за предоставяне на кредит от разстояние № 494538/21.06.2024 г., по който в полза на ищеца е отпуснат заем в размер 950 лева. Ищецът дължал връщане на предоставената сума на 17 броя вноски, при посочен ГПР от 48.44 %, фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40.15 %, и при лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора, от 0,11%. Общата дължима сума по договора е била в размер на 1231.89 лв., а при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 - дължимата сума била в размер на 1771.35 лева. Поддържа, че съгласно клаузата по чл. 3, ал. 1 от договора било предвидено задължение за ищеца да обезпечи вземането на ответното дружество съобразно условията на чл. 3, ал. 1 от договора, изискващи ищецът да предостави едно от посочените в договора обезпечения– банкова гаранция или двама поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия.

Поради непредоставяне на обезпечение, кредиторът е начислил неустойка в общ размер на 539.46 лева, която е начислена в деня, следващ неизпълнението по чл. 3(1) 1. и 2., което съгласно договора е до 25.06.2024 г. Посоченият размер на неустойка бил платим на 6 равни месечни вноски от по 89.91 лв. всяка, считано от 21.07.2024 г. до 18.12.2024 г., съобразно посоченото в погасителния план при непредставяне на обезпечение - чл. 4 (3) т.2.

Кредиторът не включил начисления размер на неустойка към ГПР, като по този начин се заобикаляла нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Поддържа, че договорът за кредит има характеристиките на потребителски договор. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради това, че от съдържанието на договора не можело да се направи извод по какъв начин е формиран ГПР и дали в него е включена неустойка, както и липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, така и при неговото изчисляване не била взета предвид процесната неустойка. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. Поддържа, че неизпълнението на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното 1 обезпечение водело до начисляване на неустойка, като клаузата за неустойка по договора е нищожна, както и била уговорена в отклонение от присъщите за неустойката функции, което водело до неоснователно обогатяване на ответника, поради което била нищожна. Излага довод, че неустойката по договора е такава за непредставяне на обезпечение и същата следва да бъде взета предвид като разход по кредита, което в случая не е било сторено.

Навежда съображения, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер па ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че самата неустоечна клауза е нищожна, тъй като чрез нея се прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитодателя по чл. 16 ЗПК да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя.

Посочените размери на ГПР - 48,44 % и ГЛП - 40,15 % не съответствали на действителните такива, а договорката в чл. 3, вр. чл. 8 от договора за заплащане на неустойка бил във вреда на потребителя, не отговарял на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие на правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Предвид нищожността на процесния договор, ищецът счита, че на основание чл. 23 ЗПК дължи връщането единствено на чистата стойност на кредита (главницата) в размер на 950 лева и всички суми над главницата са недължимо платени. Ищецът твърди, че по договора е заплатил сума в общ размер на 1809.98 лева, поради което ответникът дължи връщането на сумата от 859.98 лева. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „И*“ ЕООД, в който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.

Ответникът оспорва между страните да е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 494538/21.06.2024 г., както и поддържа, че липсват доказателства да е предавал в заем на ищеца сумата от 950 лева. Оспорва ищецът да е заплатил в полза на ответника парични средства в изпълнение на договора. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени документи. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

В отговора на исковата молба са направени доказателствени искания по чл. 190 ГПК, както и по чл. 183 ГПК. Възразява се по доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК за целия договор за предоставяне на кредит от разстояние № 494538/21.06.2024 г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

2. Няма безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

3. Разпределение на доказателствената тежест:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесната клауза, предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП. При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни, уговорени са индивидуално, не съставляват възнаграждение за кредитодателя и не излизат извън присъщите на неустойката функции.

С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е 2 да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 494538/21.06.2024 г. с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на оспорената клауза, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно, че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването му, не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона и не е налице заобикаляне на закона.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника договор за предоставяне на кредит от разстояние № 494538/21.06.2024 г., че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника. В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума.

Искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е обусловен от обуславящия иск за нищожност, доколкото в предмета на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата, съответно наличието на валидно основание за имущественото разместване (предмет на обуславящия иск).

4. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.

Следва да се уважи искането на ищеца за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори на формулираните в исковата молба въпроси, както и на следните, поставени от съда, въпроси: 1) Усвоена ли е от ищеца главницата по процесния договор за потребителски кредит, кога е усвоена и по какъв начин е усвоена; 2) Извършвани ли си плащания от ищеца по процесния договор за кредит, кога, в какъв размер и какви вземания са били погасявани с тези плащания, както и сумите постъпили ли са при ответника; 3) Кой е титуляр на посочената в разписка от 30.07.2024г. микросметка, кой е наредител на сумата по разписката и по какъв начин е извършено плащането, сумата постъпила ли е при получателя; 4) По какъв начин е извършено плащането по разписката от 16.08.2024г. – по микросметка, по банкова сметка или по друг начин, респ. кой е титуляр на микросметката/банковата сметка на получателя; кой е наредител на сумата и тя постъпила ли е при получателя; 5) Кои са титулярите на банковите сметки за наредител и за получател по платежното нареждане от 05.12.2024г. на „*“ АД, респ. сумата получена ли е по сметката на получателя; 6) Какви разходи са взети предвид при изчисляване на посочения в процесния договор ГПР от 48.44%; 3) Какъв би бил размерът на ГПР, ако в него се включи и неустойката за непредставяне на обезпечение.

Следва служебно да се допусне и съдебно – техническа експертиза, по която вещото лице след извършване на необходимите справки при ответника, следва да отговори на следните въпроси: 1) Изпълнена ли е процедурата по кандидатстване за процесния договор за кредит № 494538/21.06.2024г.? Ищецът има ли регистриран профил в системата на ответника, предоставял ли е лични данни в хода на тази процедура?; 2) Изпратени ли са му имейли в хода на процедурата по сключване на договора за кредит?; 3) Изпратен ли му е SMS с уникален код за сключване на договора за кредит на посочен от ответника телефонен номер? Активиран ли е договорът за кредит?

Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи документи по реда на чл.

190 ГПК – доказателства за разменени волеизявления, следва да се отхвърли, доколкото не са индивидуализирани документите, чието представяне се иска, а и по този въпрос е допусната техническа експертиза. Следва да се отхвърли искането по чл. 190 ГПК и по отношение на 3 документа за усвояване на главницата по кредита, както и по отношение на дневно извлечение от „*“ АД във връзка с извършените от ищеца погасявания по кредита, тъй като същите не са необходими по делото, с оглед допуснатата счетоводна експертиза.

Искането на ответника по реда на чл. 183 ГПК за представяне в оригинал на разписки от 16.08.2024г. и от 30.07.2024г. също следва да се отхвърли, тъй като от негова страна не са релевирани твърдения, че преписът на разписката не съответства на оригинала, а единствено е оспорена доказателствената му стойност да установи твърдените от ищеца факти, а този въпрос подлежи на преценка по същество на спора. Съгласно посочената разпоредба, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. В чл.32 от ЗАдв за официално заверен препис от документ е признат преписът, заверен от адвокат в кръга на работата му по повод защитата на правата и интересите на негов клиент, като в този случай заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл. 32 ЗА в хипотезата на чл. 183 ГПК е възможно, когато между страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир – така Решение № 225 от 07.01.2019 г. по гр. д. № 567/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 173 от 03.05.2012 г. по гр. д. № 668/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС.