Решение № 612 от 19.04.2018, Районен съд - Русе

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 612

Гр. Русе, 19.04.2018 г.

В

И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

***НСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД Х-ти граждански състав в публично заседание на 19-ти март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН

ЙОРДАНОВ при секретаря ШИРИН

СЕФЕР , като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8568 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че е работел като старши полицай в ГПУ – *** на Граничен пункт – ***.

На ***г. с постановление на прокурор от СГП бил привлечен като обвиняем за извършено на ***г. длъжностно престъпление. Впоследствие воденето срещу него наказателно производство било прекратено, но той имал качеството на обвиняем в продължение на период от почти четири години. По наказателното производство било направено искане за задържането му под стража, а спрямо него била взета мярка за неотклонение „Гаранция” в размер на три хиляди лева. Впоследствие същата била отменена. В резултат на воденото наказателно производство претърпял редица неблагоприятни последици. Случаят бил широко отразен медийно. Бил уволнен дисциплинарно с мотива, че е извършил престъпление. Впоследствие уволнението било отменено по съдебен ред. В резултат на това, че бил несправедливо обвинен претърпял и психическа травма и бил неспокоен и тревожен.

Бил диагностициран с диагноза „Тревожно депресивно разстройство с панически атаки”. Приемал редица медикаменти. Освен това случилото му се отразило негативно и на общото му здравословно състояние. Имал проблеми със сърдечната дейност. Счита, че същите са в причинна връзка с незаконното му обвинение.

Освен това наказателното производство не било прекратено директно от прокуратурата, а по негово искане и поради невнасяне на делото в съда в продължение на две години, било образувано съдебно производство, по което се приело, че са налице предпоставките на чл.

368, ал. 1 и сл. от НПК и делото било върнато на СГП за внасяне на обвинителен акт, за споразумение или за прекратяване на наказателното производство. Това станало едва след изпълнение на тази процедура с постановление от ***г. на прокурор П.от СГП, за което не се спори, че е влязло в сила. Предвид изложеното ищецът счита, че е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно воденото срещу него наказателно производство в размер на 25 хиляди лева. Освен това претърпял и имуществени вреди, които се изразявали в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство в размер на 300 лева. По тези съображения ищеца моли за осъждането на ответника да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно водене на наказателно производство в размер на 25 хилави лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева. Претендира и разноските по делото.

Прокуратурата на Република

България, чрез процесуалния си представител прокурора Н.оспорва иска. С отговора на исковата молба е направено възражение, че не е доказано прекратяването на наказателното производство с влязло в сила постановление, но същото не се поддържа при разглеждането на делото. Претенцията за неимуществени вреди се оспорва като недоказана. Оспорва се и по размер с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и в съответствие с трайната съдебна практика. В случай, че се определи обезщетение за неимуществени вреди то следвало да съответства на необходимото за преодоляването им и да е проява на справедливост, а в случая се претендирали вреди в по-голям размер от действително претърпените. Претенцията била изключително завишена, несъобразена с продължителността на производството – 4 години и 2 месеца, с това, че спрямо ищеца не била вземана най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” и след първоначалното задържане за срок от 72 часа не били прилагани други мерки за процесуална принуда. Освен това производството било с фактическа и правна сложност като предметът на разследване била дейността на 14 обвиняеми лица. По отношение на изложените в исковата молба твърдения за вреди от дисциплинарно уволнение и за отнемане на достъпа на ищеца до класифицирана информация се счита, че не може да се ангажира отговорността на ответника, тъй като това били действия извършени от други лица, а освен това дисциплинарното уволнение било отменено от съда. Прокуратурата не можела да носи отговорност за публикации в пресата и за медийното отразяване на случая. Претендираното обезщетение не било съобразено с икономическия стандарт в живота, а в случая средния годишен доход на лице към 2015 лв. е бил 5147 лв., т. е. ищеца претендира обезщетение в размер на близо 5-годишниясреден доход за страната.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Към ***г. ищецът бил държавен служител в МВР – старши полицай на ГКПП *** от РДГП *** при ГДГП-МВР, категория „Е“, ІІІ степен. На ***г. бил привлечен като обвиняем по Следствено дело № ***г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № ***по описа на СГП, за престъпление по чл.302,т.2, б.“А“ вр чл.301, ал.1,пр.1 и 2,алт.1 НК за това, че на ***за времето от 01.40 ч. до 01.52 часа на територията на ГКПП“***“, трасе входящи в Р България товарни автомобили, като длъжностно лице, посредством злоупотреба със служебното си положение на служител от състава на МВР, полицай при РДГП-***, ГПУ-***, при ГКПП „***“- е поискал от св. ***дар, който не му се следва, парична сума, за да не извърши действия по служба-проверка на превозното средство, товара и съпътстващите го документи на товарния автомобил от международния транспорт, с който е пътувал свидетеля ***, за да премине товарния автомобил границата през ГКППП на българска територия, а именно първоначално приканил свидетеля с жест с ръка и след кратък разговор получил от свидетеля в свое владение банкнота от един щатски долар, която предварително била фотокопирана и описана.

На същата дата по отношение на него била взета мярка за процесуална принуда „задържане за срок до 72 часа“. На 22.01.2011 по отношение на него от СГП е взета мярка за неотклонение „парична гаранция от 3000 лв.“, която била заплатена от майка му. Обжалвала я, но жалбата му била отхвърлена. Впоследствие с Постановление от ***г. на прокурор в СГП било отхвърлено искането му за изменение на мярка с по-лека.

С Постановление от ***г. на прокурор в СГП служебно било отменени мерките за неотклонение, взети по досъдебното производство, в това число и взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение парична гаранция.

На ***г. ищецът бил привлечен като обвиняем по същата преписка за престъпление по чл.302, т.1, б.“А“ вр чл.301, ал.1,пр.1 и 2, алт.1 НК за това, че на ***г. за времето от 01.40 ч. до 01.52 часа на територията на ГКПП“***“, трасе входящи в Р България товарни автомобили, като длъжностно лице, посредством злоупотреба със служебното си положение на служител от състава на МВР, полицай при РДГП-***, ГПУ-***, при ГКПП „***“- е поискал от св. ***дар, който не му се следва, парична сума в размер на един щатски долар, за да не извърши действия по служба-проверка на превозното средство, товара и съпътстващите го документи на товарния автомобил от международния транспорт, с който е пътувал свидетеля ***, за да премине товарния автомобил границата през ГКППП на българска територия и получил от свидетеля сумата от един щатски долар за да не извърши действия по служба - проверка на превозното средство, с цел разкриване на укрити хора, оръжие, взривни материали, боеприпаси, наркотици, психотропни вещества, средства с възможна двойна употреба, пренасяни в противоречие със законодателството на Република България.

Със Заповед рег № ***на Директора на ГД.“ Гранична полиция“ /ГДГП/ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и служебното му правоотношение на държавен служител в МВР е прекратено. Видно от мотивите на заповедта същото е наложено във връзка с повдигнатото на ищеца обвинение.

Заповедта е връчена на ищеца на 30.03.2011 г. Той е обжалват тази заповед и с Решение от 27.10.2011 по адм. дело № ***по описа на Административен съд София-град същата е отменена. Решението е потвърдено с Решение № 43 от 25.04.2012 по адм.дело № ***по описа на ВАС.

На 07.03.2011 г. е постановен акт за отказ за достъп до класифицирана информация – Отказ №11, с който е отказано издаването на ищеца на разрешение за достъп до класифицирана информация.

С постановление на СГП от ***г.мярката за неотклонение спрямо ищеца е отменена и внесената парична гаранция е върната.

С определение от 08.01.2015 г., на основание чл.368, ал.1 от НПК ОС *** е върнал делото на СГП с оглед възможността да се внесе в съда в тримесечен срок.

В рамките на същия с постановление за частично прекратяване наказателното производство по ДП №***г. по описа на СО-СГП е прекратено частично спрямо ищеца и още едно лице.

За защита в образуваното наказателно производство ищецът е сключил с адв. В. И.. договор за правна защита и съдействие и е заплатил в брой сумата от 300лв адвокатско възнаграждение, видно от приложеният писмен договор от ***г.

По делото са представени множество копия от вестници и разпечатки от електронни издания /национални и регионални/, в които е отразено задържането на гранични полицаи при специализирана акция за борба с корупцията. Същите са посочени с инициали.

По делото са представени писмени доказателства за получаваното от Д.П. съпруга на ищеца трудово възнаграждение от ОД МВР-*** в периода от м.юни 2011 г. до м.юни 2012 г. Представени са и у-ние за сключен брак с П.от 2008 г. и у-ние за раждане на детето им- момче, родено на *** г.

От показанията на св. К. А. се установява, че разбрал, че има задържани гранични полицаи и един от тях е ищеца, т. к.медиите отразили случая като била дадена обща бройка, а впоследствие и инициали, по които личало, че ищецът е един от задържаните. И други хора, които го познавали разбрали за това. След завръщането му от София разговаряли. Бил много притеснен и стресиран. Свидетелят разбрал, че впоследствие ищецът бил уволнен и докато бъде възстановен на работа минали около две години, през които семейството му имало финансови затруднения, т.к. работила само съпругата му. Помагали им родителите му. Свидетелят установява още, че ищецът в продължение на няколко години се оплаквал от тревожност, безсъние, главоболие.

Във връзка с това си състояние потърсил специализирана помощ от психолог и невролог, т.к. не се чувствал добре.

От показанията на св. М. Г.– леля на ищеца, установява, че разбрала за задържането на ищеца от медиите и от сестра си /майката на ищеца/. В резултат от отстраняването му от работа семейството му имало финансови затруднения. Наложило се майка му да заплати определената гаранция. Влошило се и здравословното му състояние като започнал да изпитва паник атаки, заради които посещавал психолог. Дори и след като бил възстановен на работа имало такъв случай и се наложило да викат линейка. Към настоящия момент все още не бил възстановен напълно. Към момента на задържането му съпругата му ползвала отпуск по майчинство.

Съгласно приетата по делото медицинска документация ищецът е преживял стресогенно събитие, изпитвал е емоционална нестабилност, епизоди на натрапващо се припомняне на събитието /с мисли и кошмарни сънища/, вегетативни нарушения – сърцебиене, задух, хипервентилиране, тревожно депресивна симптоматика като състоянието му е с флуктоиращ характер и се наложило да провежда изследвания и консултации с различни медицински специалисти и прием на антидепресанти и транквилизатори. Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещо лице М., ищецът е размил психиатрично заболяване – „Посттравматично стресово разстройство“.

Същото представлява закъснял или протрахиран отговор на стресогенно събитие или ситуация на интензивна заплаха за живота, имота или честта, които са в състояние да причинят дълбок дистрес у почти всеки човек. Заболяването спада към групата на тревожните разстройства. Симптомите съвпадат с тази, описвани от свидетелите и констатирани при медицинските прегледи на ищеца. Продължаването на състоянието на ищеца и към настоящия момент е основание разстройството да се определи като хронично.

Разпечатката съдържа 39 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c7a4264-1cdc-4c10-9eb9-d5c94a6be646