Протокол № 1 от 18.08.2020, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

Номер 1

18.08.2020 г.

Апелативен съд – Варна

Град Варна

III състав

На 18.08.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Павлина Г. Димитрова

Георги Н. Грънчев

Светла В. Даскалова

Секретар: Геновева Х. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20203000600261 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Жалбоподателят Д. Н. А. , редовно призован, води се от Съдебна полиция – Варна, лично и с адв.Г.Г. от АК – ВАРНА, надлежно упълномощен и приет от съда от преди и адв.В. от АК – ВАРНА, надлежно упълномощен и приет от съда от днес.

З а АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА

ТОДОРОВ. се явява прокурор

ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Не правя искания за отвод.

АДВ.Г.: - Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.

Представям доказателства, касаещи личността на клиента ми, моля да се приемат.

АДВ.В.: - Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

ПРОКУРОРЪТ: - Запознат съм с представените доказателства, да се приемат.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, следва да се приемат представените доказателства, като относими към предмета на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства от защитника на жалбоподателя, а именно: характеристика, копие на удостоверение за завършено образование, длъжностна характеристика – 3 броя, трудов договор № 13/09.02.2018 година, трудов договор от 16.01.2019 година, трудов договор.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ.Г.: - Ув. Апелативни съдии, поддържам направеното искане за изменение на наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в полека „Домашен арест“ или „Парична гаранция“ на клиента ми в рамките на досъдебното производство, както и в съдебното производство като считам, че по-леката мярка за неотклонение е достатъчна за достигане целите на мерките за неотклонение в досъдебното производство и тя ще покрие изискването на закона и няма да попречи за разкриване на истината, обвиняемия няма да се укрие, както и да извърши друго престъпление.

Считам, че не са налице законовите основания по така наложената найтежка мярка за неотклонение.

В конкретния случай, с оглед събраните доказателства, считам и мога да твърдя, че не са налице кумулативните изисквания на чл.63 НПК.

От всички събрани по делото до настоящия момент доказателства смея да твърдя, че няма доказателства, че съществува реална опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление.

Да, той е осъждан, но за престъпление, което по никакъв начин не може да се отрази на обвинението, което му е повдигнато. Няма дисциплинарни наказания, относно упражняваната от него трудова дейност, с постоянно местожителство е от данните по досъдебното производство.

Всички тези данни по категоричен начин говорят, че няма основание той да извърши друго престъпление или да се укрие, на постоянен трудов договор е, както представихме доказателства.

От друга страна от събраните доказателства, от неговите личностни качества сочат, че не може да се укрие, живее в Добрич с приятелката си, носи трудови доходи, с които издържа себе си и нея и подпомага с финансовите възможности до колкото му е възможно болните си родители.

Пред разследващия полицай на два пъти е дал чистосърдечни обяснения, самопризнания, като първия път са под формата на обяснения, а в последствие при повдигане на обвинението. Въпреки, че аз лично считам, че това е прекалено тежко, относно разпити на двамата свидетели пред съда за мен стана ясно, че действията на клиента ми са предизвикани единствено и само от тежките псувни отправени по негов адрес към майка му и приятелката му, което е довело до афект в неговото поведение. Това беше потвърдено и в разпита на първия свидетел, разпитан пред съдия.

Сигурен съм, че всеки от нас щом чуе псувня по никакъв начин няма да остане безучастен и спокоен към това поведение.

Считам, че в бъдеще той също няма да се укрие и да избяга и няма да извърши друго престъпление.

С оглед на това моля да приемете, че не са налице основанията на чл.63, ал.2 и ал.3, както и на чл.64 от НПК, които да са съставомерни в случая и да измените наложената най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С оглед на изложеното от мен и цялостната характеристична картинка от данните приложени към момента в кориците на това дело би следвало да измените така взетата мярка за неотклонение в по-лека, а именно „Домашен арест“ или друго по Ваше съображение, като считам, че „Домашен арест“ е такава мярка, която е достатъчна за постигане целите на мерките за неотклонение в ДП и съдебното производство и ще покрие изискванията на закона и няма да попречи за разкриване на обективната истина.

Надявам се искането ми да бъде уважено.

АДВ.В.: - Ув. Апелативни съдии, целта на мерките за неотклонение в частност „Задържане под стража“ се взема с цел да попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши, да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда. В случая с Д., той е млад, до този момент, макар и осъждан, не за посегателство срещу личността, има адрес, който е постоянен, има близки, родители, има постоянен трудов договор. Има всички атрибути, които се изискват от закона за една по-лека мярка за неотклонение, като поддържам колегата за един „Домашен арест“.

Още наказателния процес през 1999 година е премахнал възможността вземането на тази мярка за неотклонение да зависи само от тежестта на извършеното престъпление. Тежестта на извършеното престъпление не бива да бъде изключителна предпоставка обосноваваща „Задържане под стража“, т.к. мярката за неотклонение не е наказание. Недопустимо е налагането на тази мярка за неотклонение да бъде задължителна при извършено престъпление.

Съдът винаги има възможност във всеки отделен случай да прецени нуждата от тази мярка за неотклонение, в противен случай съдебния контрол се обезсмисля.

Искането за мярка за неотклонение „Задържане под стража“ предполага вече образувано предварително производство, повдигнато обвинение за конкретното престъпление и наличие на достатъчно данни за авторството на обвиняемия за извършеното престъпление.

Не сме съгласни с обвинението по чл.116 от НК и в законоустановената форма сме обжалвали, така както сме обжалвали и така повдигнатата мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Считам, че са налице, това което казахме и поддържам колегата, както и в Конвенция чл.46 ЗКПЧ, че едно от основните правила това е безценното дадено на човека възможността да бъде свободен.

Именно за това Ви моля да приемете, че не са налице законовите предпоставки на чл.63, ал.ал.1 и 2, т.3 от НПК и да измените мярката за неотклонение в „Домашен арест“ или „Гаранция“ в подходящ размер.

ПРОКУРОРЪТ: – Ув. Апелативни съдии, моля да оставите жалбата без уважение.

От момента, в който се изправим пред факта, че са налични достатъчно доказателства обосноваващи предположението за авторството и извършване на деянието предмет на престъпление, което е факт към настоящия момент има най-малко две обстоятелства, които са непреодолими на този етап за основателността на жалбата.

Първата е, че сме при хипотезата на чл.63, ал.2, т.3 от НПК, т.е. ние презумираме реалната опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление, ако разбира се по делото няма други доказателства, които да оборват тази презумпция, а такива доказателства по делото няма, въпреки данните засега за добрите характеристични данни за обвиняемия.

Другото обстоятелство е факта на образуване на ДП, то е стартирало на 09.08.2020 година, това е малко повече от седмица и тепърва започват да се събират доказателства, техния обем да нараства, за да достигнат до степен на достатъчност, която ще гарантира приключване на ДП, а след това ще гарантира и успешното приключване от гледна точка на обвинението на наказателния процес. Така, че на този етап тепърва ще се събират доказателства, както по отношение на други данни за личността на обвиняемия, която пряко рефлектира върху степента на неговата степен на обществена опасност, ще се събират доказателства, относно фактическата обстановка, от която пък ще се наведат доводи за правната квалификация на деянието.

На този етап, с тази правна квалификация и такова тежко умишлено престъпление каквото е по чл.116, ал.1, т.6 от НК единствената адекватна и законосъобразна мярка за неотклонение е определената от първоинстанционния съд – Добрич, поради което Ви моля да я потвърдите.

ЖАЛБ.Д. А.: – Нямам какво да кажа.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

Съставът на въззивната инстанция, след запознаване с материалите по делото и като съобрази доводите на страните, изложени в днешното съдебно заседание и в писмената жалбата, с която е инициирано настоящото производство, взе предвид представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства, касаещи личността на обвиняемия и констатира следното:

Производството е по реда на чл.64 НПК, за ревизия на определение на Окръжен съд – Добрич, постановено на 11.08.2020 година, с което по отношение на обвиняемия Д. А. е взета първоначална мярка за неотклонение, а именно най-тежката такава „Задържане под стража“ на основание чл.64, вр.чл.63, ал.1 от НПК.

От събраната до момента доказателствена съвкупност въззивната инстанция намира, че същата дава основания да се направи обосновано предположение за това, че обвиняемия А. е извършител на деянието, предмет на обвинението по чл.116, т.6 от НК, а именно най-тежкото престъпление против личността по НК.