Определение № 543 от 08.10.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543 гр. Разград, 08.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20243300500377 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК.

Делото е образувано по депозирана частна жалба от С. Н. З., подадена чрез пълномощник, против протоколно определение от 16.07.2024 г. по гр. д. № 855/2021 г. по описа на РС Исперих, в частта, с която производството по делото е прекратено поради липса на процесуална дееспособност на ищеца С. З.. В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Излагат се съображения за наличие на предпоставките н а чл.229 ал.1 т.3 ГПК за спиране на производството по делото е следвало да бъде спряно до назначаване на настойник или попечител на ищеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на РС Исперих.

В срока по чл. 276 от ГПК не са постъпили писмени отговори от насрещните по жалбата страни.

Частната жалба е допустима като депозирана в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред РС Исперих е образувано по депозирана искова молба от С. З. срещу Р. А. А., Р. А. М., М. З. М., З.М.М. /починал в хода на процеса и на негово място конституиран като ответник А.З. З./, А.З. М.ов, Г.С.З., Н.С.З. и Д.С.А., с която е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че е собственик по давност и наследство на 38/72 ид. ч. върху подробно описани в исковата молба недвижими имоти и е направено искане по реда на чл.

537 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № 19, то, 5, рег. № 5634, дело № 574/2021 г., вписан в служба по вписванията с вх. Рег. № 2099, акт № 98, том 8, дело № 1147/19.08.2021 година.

В първото по делото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, е представено експертно решение № 1425/31.10.2020 година на ТЕЛК, в което се съдържат данни за наличие на психично заболяване на ищеца с водеща диагноза умерена умствена изостаналост със значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение. С оглед на представеното ЕР и предвид направеното от страните оспорване на процесуалната дееспособност на ищеца, съдът е назначил съдебно-психиатрична експертиза за 1 установяване на горното обстоятелство.

От представеното по делото заключение на съдебно-психиатрична експертиза се установява, че ищецът страда от психично заболяване – умерена умствена изостаналост със значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение. Степента на соченото заболяване е нарушило годността на ищеца за адекватно преживяване за себе си и неговите близки, което го прави напълно неспособен да се грижи за своите работи и да защитава интересите си, поради което е възпрепятствана и способността му да разбира свойството и значението на действията, осъществени във връзка с водене на съдебни производства.

С оглед заключението на представената по делото съдебно-психиатрична експертиза и становищата на страните, първоинстанционният съд е постановил обжалваното протоколно определение, с което е прекратил производството по делото поради липсата на процесуална дееспособност на ищеца. В мотивите съдът е приел, че по делото са налице безспорни данни, че към момента на образуване на съдебното производство ищецът не е бил способен да формира правно валидна воля за защита на своите права и законни интереси. Направил е извод, че липсата на процесуална дееспособност, която не е настъпила в хода на разглеждане на делото, а преди образуването му, изключва възможността за спиране на същото на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради което и е прекратил същото.

Изводът на първостепенния съд противоречи на трайно установената съдебна практика.

В практиката на ВКС, която настоящия съдебен състав изцяло споделя, обективирана в определение № 4228 от 15.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3672/2022 г., II г. о., определение № 53/07.03.2019 г. по ч. гр. д. № 303/2019 г., ІІ г. о. определение № 43/18.01.2017 г. по ч. гр. д.

№ 67/2017 г., ІV г. о., определение № 414/05.10.2012 г. по ч. гр. д. № 423/2012 г., ІІ г. о., определение № 382/25.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2758/2017 г., ІV г. о., определение № 747/16.10.2014 г. по ч. гр. д. № 4677/2014 г., ІІІ г. о., е възприето, че предпоставка за спиране на производството в хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 3 ГПК е настъпването на факт, предвиден от закона – да е необходимо учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните поради настъпила недееспособност. Последователно и трайно е застъпеното становище, че фактът на настъпване на недееспособността на страната може дори да не е известен на съда или на страните, подобно на основанието за спиране при смърт на някоя от страните. В тези два случая основанието за спиране на производството настъпва по силата на закона от деня на събитието, поради което при установяване недееспособност на ищеца, съдът следва да спре производството по делото до назначаването на настойник или попечител на същия. Процесуалната дееспособност е абсолютна процесуална предпоставка и съдът следва да спре производството по делото, когато страната преди или по време на процеса е станала недееспособна.

В настоящото производство фактът, обуславящ необходимост от учредяване на настойничество или попечителство по отношение на ищеца, е установен с експертиза в хода на висящото пред районния съд производство. Изводът, че не са налице предпоставките по чл. 229 ал. 1 т. 3 ГПК, защото ищецът е изгубил процесуална дееспособност преди депозиране на исковата молба, е неправилен. Районният съд е следвало да спре производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 3 ГПК до влизане в сила на акт за назначаване настойник или попечител на ищеца С. З. и да сезира Окръжна прокуратура Разград за образуване на особено производство по Глава XXVIII от ГПК, а не да прекратява производството. Определението в обжалваната част е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Настоящият съдебен състав не е компетентен да се произнесе по искането в частната жалба за отвод на съдията-докладчик по гр.д. № 855/2021 г. по описа на РС Исперих.

Отводът е индивидуален и личен акт на съдията, който по причини, пречещи му да се счита за безпристрастен и незаинтересован от изхода на делото, сам се отстранява от разглеждането му.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя протоколно определение от 16.07.2024 г. по гр. д. № 8552/2021 г. по описа на РС Исперих в частта, с която производството по делото е прекратено поради липса на процесуална дееспособност на ищеца С. З..

Връща делото на същия съд за изпълнение на процедурата по чл.229 ал.1 т.3 ГПК и сезиране на Окръжна прокуратура Разград за образуване на производство по чл.336 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3