Определение № 7718 от 09.08.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7718 гр. София, 09.08.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Десислава Алексиева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100506249 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба на Г. С.Д., длъжник по изп.д. № 20227810400184 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ, срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 02.04.2022 г., обективирано върху молба на взискателя от 01.04.2022 г., с която се иска прекратяване на изпълнителното дело, със следното съдържание: „Да, след внасяне на такси в размер на 7 089.42 лв.“.

Твърди се това разпореждане да е незаконосъобразно, тъй като по споразумение с взискателя, постигнато след образуване на изпълнителното дело, заплатил лично на взискателя част от сумата по изпълнителния лист, а друга била опростена, и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се следвала на съдебния изпълнител, тъй като същият не бил „събрал“ сумата по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ. Твърди се и че поканата за доброволно изпълнение не била връчена надлежно на длъжника чрез работодателя му. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и се претендират разноски за настоящото производство.

Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – П.А. Н., не е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.

По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД намира жалбата за процесуално недопустима.

1

Разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изрично и изчерпателно предвиждат кои действия на съдебния изпълнител могат да бъдат предмет на съдебен контрол по жалба на длъжника, вкл. съгласно ал. 2, т. 7 - актовете на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението.

Съгласно разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към т. 2 е разяснено, че това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си част съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските.

В случая произнасянето на съдебния изпълнител с атакуваното разпореждане от 02.04.2022 г. е по повод постъпила молба на взискателя от 01.04.2022 г. за прекратяване на изпълнителното производство. С разпореждането не е постановен отказ за прекратяване, а само е указано на взискателя, че производството ще бъде прекратено „след внасяне на такси в размер на 7 089.42 лв.“. Обжалваният акт не определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, с него само се уведомява взискателя кога ще бъде прекратено производството. Размерът на разноските по изпълнението е определен в поканата за доброволно изпълнение, но жалбата не е насочена срещу съдържащото се в нея произнасяне на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението, въпреки че се твърди да била нередовно връчена на длъжника, а срещу разпореждането от 02.04.2022 г., което обаче не съставлява подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, тъй като с него не се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Поради това подадената жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 05951/09.05.2022 г. на Г.

С.Д., длъжник по изп.д. № 20227810400184 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 2 на КЧСИ, срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 02.04.2022 г., обективирано върху молба на взискателя от 01.04.2022 г., с която се иска прекратяване на изпълнителното дело, със следното съдържание: „Да, след внасяне на такси в размер на 7 089.42 лв.“, като недопустима.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3