Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 61 от 13.04.2018, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 1233/2017
Вид
Решение № 61
Подписан
13.04.2018
В сила
02.07.2019
Състав
ТЕОДОРА БОГОМИЛОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 61 гр.Свищов, 13.04.2018г.

Свищовският районен съд в публично заседание на 16.03.2018 година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ТЕОДОРА

СТОЯНОВА при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.1233 по описа за 2017г., за да се произнесе, взема предвид:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ –признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; по чл.344 ал.1 т.2 от КТ –възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл.344 ал.1 т.3, вр. чл.225 от КТ за заплащане на обезщетение за времето през което е останала без работа за периода 3.10.2017г. до 3.03.2018г. в размер на 3126,00лв. ; по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за сумата 1000,00лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на недопускането на работа на 11.09.2017г. и последвалото уволнение.

Ищцата

Ц.С.Г., чрез пълномощника си адвокат В.П. твърди в исковата си молба, че със Заповед № 14/29.09.2017г. на работодателя Кмета на с.**., на основание чл. 195, вр. с чл. 187, ал.1 т.1 , вр. чл.190 ал.1 т.2 от КТ ѝ било наложено наказание "уволнение", и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ било прекратено трудовото й правоотношение с ответника. Излага съображения, че уволнението е незаконно, тъй като реално не била допусната на работното си място , след като била възстановена на длъжност ****** „******“ в Кметство с.*****. по силата на съдебно решение по в.гр.д.№790/2016г. на ВТОС. Твърди, че не е допуснала описаните в обстоятелствената част на Заповедта нарушения на трудовата дисциплина, напротив работодателят не и осигурил възможност да изпълнява трудовите си функции, като подробно описва подавани от нея молби и ситуации от посещенията и в Кметството. Моли съда да признае уволнението й за незаконно и да го отмени; да я възстанови на предишната работа, както и да осъди работодателя да ѝ заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа- шест месеца след уволнението в размер на 3126 лв., представляващи шест брутни трудови възнаграждения, всяко от които по 521 лева. Освен това претендира, че работодателят и с недопускането и на работа и последвалото дисциплинарно уволнение и е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея негативни емоции-яд, гняв, чувство за несправедливост, довели до стрес, уронване на доброто и име и трудности в социалните контакти. За тези вреди на основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД предявява иск за сумата 1000 лева-обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

В с.з. на 16.03.2018г. оттегля иска си по чл.344 ал.1 т.3 , във вр. с чл.225 от КТ за сумата 3126 лв., представляващи шест брутни трудови възнаграждения- обезщетение за времето, през което е останала без работа. В тази част производството по делото е прекратено.

Ответникът Кметство с.*****., чрез законният си представител Кмета Р.А. и упълномощеният адвокат Г.Н., заявява че предявените искове са допустими, но неосноветелни. Твърди, че ищцата е извършила вменените и от атакуваната заповед за уволнение нарушения на трудовата дисциплина- не се явила на работа на 12,13,14 и 15.09.2017г. При налагането на най-тежкото наказание "уволнение" работодателят е извършил преценка на извършеното нарушение и е съобразил законовите критерии, както и е спазил изискуемата се процедура.

Предвид изложеното ,ответникът моли съда да отхвърли исковете и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:

Не се спори по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение от 1.04.2000г., като ищцата е заемала длъжността ****** „******“, с договорено осем часово работно време при основно трудово възнаграждение от 521лв., съгласно последното допълнително споразумение към трудов договор от 12.05.2014г. На 29.12.2015г. било проведено извънредно заседание на Общински съвет Свищов , на което е одобрена общата численост и структура на общинската администрация при Община Свищов, като считано от 01.02.2016г. се закрива една бройка от числения състав за кметство с.*****.. Със заповед №28/30.12.2015г. на Кмета на с.*****. били закрити двете съществуващи длъжности ****** – „АПОН“ и ****** „******“, считано от 01.02.2016г.

В заповедта било посочено, че се разкрива нова длъжност Гл.специалист „АПОН и ******“. Със заповед № 5/29.01.2016г., връчена на 01.02.2016г., трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т.

2,предл. второ от КТ. В заповедта било посочено, че причина за прекратяване на трудовия договор е „закриване на част от предприятието“. Това уволнение е отменено с Решение № 442/7.11.2016г. по в.гр.д.№790/2016г. на ВТОС. Решението не е допуснато до касационно обжалване с Определение №861/7.08.2018г. по гр.д.930/2017г. на ВКС и е влязло в сила на 8.08.2017г. Ищцата Ц.С.Г. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност ****** „******“ в Кметство с.*****.. Видно от приложените разписки , делото е върнато в РС Свищов на 14.08.2017г. На 22.08.2017г. на Ц.С.Г. е изпратено съобщение по чл.345 от КТ от СвРС, получено от нея на 1.09.2017г., че в двуседмичен срок може да се яви и постъпи на заеманата преди уволнението длъжност ****** „******“ в Кметство с.*****., община Свищов.Преди официалното получаване на съобщението по чл.345 от КТ от съда, ищцата е била уведомена за изхода на делото и на 15.08.2017г. и на 23.08.2017г. подала заявления до Кметство с.*****. за възстановяване на работа.

Същите са приложени и приети като доказателства.Няма данни на тези дати да се е явила лично с цел постъпване на работа, а и това е извън предмета на спора.В резултат на втората молба, на 23.08.2017г. Кмета е изпратил писмо на ищцата Г. „да заповяда на работа“ след като той получи официално решението по делото.Междувременно в Кметство е получено съобщението до Г. от съда , като видно от писмо изх.№139/29.08.2017г., след като не е открита от връчителя на Кметството , е поканена да получи съобщението от съда и да се яви на заеманата длъжност на 4.09.2017г. По твърдения на ищцата Г. , тя се явила в Кметството на 4.09.2017г. в 8,20 часа, но било заключено. По делото са разпитани св.М.-****** „АПОН и ******“ и св.И.-******, както и Кмета Р.А. е дал обяснения по реда на чл.176 от ГПК.Според тях действително Кмета и служителката М. сутринта не били в Кметството в с.*****. , а в Общината в гр.Свищов.Св.И.-на длъжност „******“ / като следва да се отбележи, че други работещи в Кметството няма, освен св.М. и Кмета/ трябвало да и отключи стаята, което и направил , но ищцата отказала да влезе. По късно същия ден се е явила отново в сградата на Кметството, вече в присъствието на Кмета и св.М., гаранция за което са входираните от нея молби с вх.№146 и №147/4.09.2017г. В първата молба описва, че сутринта била в обективна невъзможност за започне работа, а във втората заявява желание за започне работа от 11.09.2017г. На същата дата 4.09.2017г. Кмета Р.А. е издал и връчил на ищцата Заповед №12/4.09.2017г., с която я възстановява на заеманата от нея преди уволнението , отменено с Решение №442 по в.гр.д. 790/2016г. на ВТОС, длъжност ****** „******“ в Кметство с.*****..Лицето да бъде допуснато на работа на 11.09.2017г., според желанието и. На 5.09.2017г. Кмета А.

*** да бъде сформирана комисия за предаването и приемането на счетоводни документи и каса, във връзка с възстановяването на работа на ищцата Ц.Г. по силата на съдебно решение. Изпратил е и писмо до Кмета на Община Свищов, придружено със съдебното решение за съдействие и изпращане на Заповед за утвърждаване на щатно разписание, от което да са видни длъжностите в Кметство с.*****..По този начин, с издадената Заповед №12/4.09.2017г. за възстановяване на работа и молбата за свикване на комисия, Кмета А. е манифестирал желание ищцата Г. да започне да изпълнява трудовите си функции.Въз основа на питането му до Община Свищов относно утвърдено щатно разписание , му е изпратено писмо от Кмета на Община Свищов, придружено със Заповед №112-РД-01-03/18.01.2016г. на Кмета на Община Свищов за утвърждаване на длъжностно разписание на дейност 122 „Общинска администрация“, считано от 1.02.2016г. и самото длъжностно разписание.Същите са приети като доказателства по делото.Видно от приложеното копие от Длъжностно разписание на дейност 122 „Общинска администрация“, считано от 1.02.2016г. за Кметство с.*****. е предвидена една щатна бройка ****** „АПОН и ******“.

На 11.09.2017г. ищцата Г. ***, придружена от съпруга си св.Г..Влязла в стаята на Кмета А. и провели разговор.

Безспорно по време на целия разговор е присъствал св.И. И., св.Р. М. е влизала в стаята инцидентно, а св.С. Г. е бил в коридора пред кабинета и е влязъл само за малко, колкото да потърси сметка на св.И. в какво качество е в стаята. Според свидетелите М. и И. и било обяснено къде ще е работното и място, което вече не било предишния кабинет предвид съкращаване на длъжността и вътрешни реорганизации. Показанията и на тримата свидетели са идентични по отношение на това, че Кметът е поканил ищцата Г. да изчака да дойде комисията от Свищов за приемане на счетоводната документация и касата. На това тя отговорила, че не е предавала документация и няма да приема и в този момент в стаята влязъл и съпругът и-св.Г.. Получило се пререкание, а ищцата решила да си тръгва без да чака комисията. Тогава Кмета А. и връчил уведомление изх.№150/11.09.2017г., че съгласно действащото щатно разписание длъжността ****** „ ******“ не съществува е да посочи ползва ли се със закрила при уволнение на някое от основанията по чл.333 от КТ.След като подписала писмото, ищцата Г. си тръгнала и в следващите дни 12,13 ,14 и 15.09.2017г. не се явила на работа, което е и документирано с протоколи,приложени по делото.На 18.09.2017г. с писмо изх.№163/18.09.2017г. работодателят изискал обяснения от ищцата Г. относно неявяването и на работа на дните 12,13

,14 и 15.09.2017г. и преждевременното напускане на 11.09.2017г. Ищцата Г. е написала Обяснения с вх.№174/21.09.2017г., в които не възразява че не се е явявала на работа в посочените дни, но заявява че счита, че на 11.09.2017г. не била постъпила реално на работа, защото не е било предоставено работно място и консумативи, както и не е имало писмен акт за постъпването и на работа, какъвто следвало да и бъде връчен- акт за постъпване, уведомление от НАП, не е вписано възстановяването в трудовата и книжка. След получаване на Обясненията на работника , Работодателят издал атакуваната Заповед №14/29.09.2017г. , с която е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на Ц.С.Г. за нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа на дните 12,13 ,14 и 15.09.2017г. и преждевременното напускане на 11.09.2017г.

Заповедта е връчена на ищцата с писмо с обратна разписка на 3.10.2017г.

При така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По отношение налагането на дисциплинарно наказание, във връзка с извършено от работника нарушение на трудовата дисциплина законът въвежда процесуални изисквания по чл. 193 и чл. 195 от КТ, чието неспазване води до отмяна на постановената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, без съдът да проверява нейната материална законосъобразност.

Чл. 193 от КТ съдържа императивното изискване, преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да изиска и приеме писмени или устни обяснения на работника по повод нарушението. В настоящия случай са изискани и получени писмени обяснения.

Събрания по делото доказателствен материал дава основание на съда да приеме, че не е налице нарушение на процесуалните изисквания и по чл. 195 от КТ. Съгласно същият текст дисциплинарното наказание са налага под формата на писмена заповед. Законът предявява определени изисквания и към съдържанието на заповедта. Задължителни нейни реквизити са сведенията относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните си признаци, времето на извършването му, вида на наказанието и правното му основание, т.е законовият текст, въз основа на който се налага. Изискването за включване на посочените реквизити в заповедта за дисциплинарно наказание е по същество изискване за мотивирането ѝ, за обосноваване на наложеното наказание.В случая съдът намира, че атакуваната Заповед