Решение № 265595 от 01.09.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 01.09.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Съдия:

Евгени Георгиев и секретар Юлиана Шулева, разгледа гр. д.

16 081/2019 г., докладвано от съдия Георгиев, и

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА В.Н.Н. да заплати на А.Л.С. следните суми:

-

25 953,53 лева на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) обезщетение за забава върху 85 242,00 лева главница по споразумение от 21.11.2014 г. за периода 09.12.2016 г.-09.12.2019 г.;

-

519,04 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. А.С. е адрес ***.

В.Н. е с адрес ***, ж. к. ********ет. ********Решението да се връчи на страните на тези адреси.

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на А.С. срещу В.Н. за разликата над 25 953,53 лева до предявения размер от 41 197,18 лева.

[3] ОТХВЪРЛЯ искането на В.Н. за отмяна на определението, с което съдът е дал ход на делото по същество.

[4] ДА СЕ ВЪЗСТАНОВЯТ на А.С.

823,89 лева надвнесена държавна такса.

[5] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

[6] Ако ответникът подаде въззивна жалба срещу решението, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 519,07 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ

НА РЕШЕНИЕТО

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[7] В искова молба от 09.12.2019 г. А.С. е заявил, че по договор за заем е предоставил на ответника В.Н. 120 000,00 лева, които В.Н. е следвало да му върне на 30.12.2014 г. Договорът е бил сключен във формата на споразумение с нотариална заверка на подписите.

[8] В.Н. не е върнал на А.С. 85 242,00 лева.

Затова А.С. е подал до СРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу В.Н. за: 85 242,00 лева главница; 41 197,18 лева обезщетение за забава от 30.12.2014 г. до 03.10.2019 г. СРС е издал заповед за изпълнение за главницата, но е отхвърлил заявлението по отношение на обезщетението за забава. Затова А.С. моли съда да осъди В.н. да му заплати 41 197,18 лева обезщетение за забава върху 85 242,00 лева главница по договор за заем за периода 30.12.2014 г.-03.10.2019 г. (исковата молба, л.

3-4).

2. На ответника

[9] В.Н. оспорва предявения иск. Той заявява, че:

1. споразумението от 21.11.2014 г. е нищожно поради липса на основание, защото не е имало правно основание, въз основа на което да са били предадени на В.Н. 120 000,00 лева;

2. такова основание няма и, защото нито ищецът е декларирал даването на заем, нито ответникът е декларирал получаването му;

3. в споразумението не е било уговорено заплащането на обезщетение за забава;

4. правото на иск е погасено по давност за

16 853,90 лева за периода 30.12.2014 г.-09.12.2016 г. Затова В.Н. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 22-25).

II.

ПО ПРОЦЕДУРАТА

[10] След обявяване на делото за решаване В.Н. е поискал от съда да отмени определението си, с което е дал ход на делото по същество и да насрочи открито съдебно заседание, защото е било уважено възражение за прихващане относно главницата, направено по друго дело. Искането е неоснователно, защото: възражението не е било направено от ответника, а от трето лице; възражението не е направено по делото за установяване дължимостта на главницата и така е настъпила преклузията ответникът да направи такова възражение по-късно. Затова съдът отхвърля искането съдът да отмени определението си, с което е дал ход на делото по същество.

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С

ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

[11]

На 21.11.2014 г. А.С. и В.Н. са сключили споразумение. С него те са се споразумели, че В.Н. е дължал на А.С. 120 000,00 лева, които В.Н. е следвало да върне до 30.12.2014 г. (споразумението, л. 8). В същия ден В.Н. е прехвърлил на А.С. свой недвижим имот срещу погасяването на 34 758,00 лева от задължението на В.Н. към А.С. за 120 000,00 лева по споразумението от същата дата (нотариалния акт, л. 50).

[12]

На 21.10.2019 г. по заявление на А.С. СРС е издал заповед за незабавно изпълнение на А.С. срещу В.Н. за заплащането на 85 242,00 лева главница по споразумението от 21.11.2014 г. (заповедта, л. 18). В същия ден СРС е издал разпореждане, с което е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за 41 197,18 лева обезщетение за забава върху 85 242,00 лева от 30.12.2014 г. до 03.10.2019 г. (разпореждането, л. 19). На 04.03.2021 г. е влязло в сила решение на СГС, с което съдът е признал за установено, че В.Н. дължи на А.С. 85 242,00 лева главница по споразумението от 21.11.2014 г.

(решението, л. 78). Размерът на законната лихва върху 85 242,00 лева е:

-

41 197,18 лева за периода 30.12.2014 г.-09.12.2019 г.;

-

25 953,53 лева за периода 30.12.2014 г.-09.12.2016 г (<http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp>).

[13]

А.С. е заплатил: 2х823,89 лева държавна такса (л. 2 и л. 17). В.Н. не е направил разноски по делото.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,

СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА

ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

[14] А.С. е предявил иск по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Искът е частично основателен.

1.

По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

Разпечатката съдържа 60 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c7679bc-0982-4e64-afbe-d4bf817320a1