Решение № 20796 от 15.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 35319/2022
- Вид
- Решение № 20796
- Подписан
- 15.12.2023
- Състав
- ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125, т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125а, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 13, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 52, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 41 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
- чл. 47 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
- чл. 48, т. 2, б. "в" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 20796 гр. София, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. Е. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20221110135319 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ от „Д. - О. З.“ ЕАД срещу А. П.
И.“ /с оглед допуснатата замяна на ответник по чл. 228 ГПК с протоколно определение от 24.04.2023г./ за заплащане на сумата от 6915,31 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 24.05.2021г. около 13:45 ч на детелината на бул., с бул.,, при което вследствие на попадане в необезопасена дупка на пътното платно били причинени щети на л.а. „Б.“, „.....“, рег. № ..............., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът „Д. О. З.“ ЕАД твърди, че на 24.05.2021г. около 13:45 часа в гр. София, лек автомобил „Б.“, модел ....., рег. № ..............., управляван от М. С. Р. и собственост на „У. л.“ ЕАД, се движил по бул. „Б. ш.“ с посока на движение от гр. Правец и на детелината с бул.
„О. п.“ е реализирал пътнотранспортно произшествие, попадайки в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Сочи, че от удара се чул силен шум в автомобила и водача спрял, слязъл и огледал автомобила за видими щети. Поддържа, че след като първоначално не установил такива, продължил към дома си и докато се движил по бул. „К.
О.“ отново се чул силен шум от предницата на автомобила, поради което спрял и извикал пътна помощ да репатрира автомобила. Твърди, че за увредения автомобил била сключена застраховка „Каско+“ с ищцовото дружество, обективирана в застрахователна полица № 4402202133014534, със срок на действие от 12.09.2020г. до 11.09.2021г. със застрахователна сума 126 615 лева с покрити рискове- „клауза пълно каско“ и „официален сервиз“. Сочи, че на 25.05.2021г. М. Р. завел претенция в дружеството, за което била образувана щета № 44012132114646. По щетата бил изготвен и опис заключение на увредените детайли от 26.05.2021г., съгласно който за подмяна били: носач преден д.дл.- напречен; обтегач 1
/биалета/ пр.д. носач; стабил.щанга предна; маншон десен кормилен накрайник; кота под заден десен носач; носач заден д. длн. По преписката бил изготвен и снимков материал.
Увреденият автомобил бил отремонтиран в автосервиз „Д. К.“ ЕАД. Възстановителната стойност на ремонта възлизала на 6860,47 лева с ДДС. Поддържа, че дружеството заплатило сумата на 02.07.2021г. Твърди, че заплатили и на Съюза на българските автомобилисти сумата от 51,84 лева за репатрирането на увредения лек автомобил, което обстоятелство се установявало от фактура № 1020001833/22.06.2021г., опис към фактура и платежно нареждане от 25.06.2021г. Дружеството било сторило и 15 лева за ликвидационни разходи за обработване на щетата. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от А. П. И.“, с който се оспорва предявения иск. Твърди, че описаното в исковата молба е в противоречие с уведомление за щета от 25.05.2021г. Поддържа, че липсва протокол за ПТП, издаден от компетентен държавен орган съгласно ЗДвП, което било в нарушение на ОУ на ищеца.
Сочи, че от уведомлението за щета се установявало, че лицето, управлявало МПС, не е уведомило СДВР- Пътна полиция, което било в нарушение на ОУ на ищцовото дружество.
Твърди, че посоченото евентуално препятствие в уведомлението за щета не отговаряло на понятието „предвидимо препятствие“. Счита, че от реквизитите в частта „метеорологични условия“, „регулиране“ и „пътни условия“ не се установява спазване на правила и условия.
Не била описана и скоростта на движение. Поддържа, че приложената полица не съдържа задължителните реквизити, посочени в КЗ. В самата бланка било посочено само „Пълно каско“. Не били представени ОУ, които следвало да съдържат подпис на страните и дата, което водело до недоказан застрахователен риск на евентуалното ПТП. Твърди, че не били представени доказателства, че при реализиране на ПТП водачът не бил под въздействие на алкохол или други медикаменти или под въздействието на вещества с наркотично или упойващо действие. Не били събрани доказателства за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на водача на автомобила. Не се установявало на какво основание застрахователят бил изплатил застрахователно обезщетение и дали били спазени изискванията на ОУ. От представения ликвидационен акт от 30.06.2021г. не се установявало, че задължителните реквизити за попълване и удостоверяване били извършени. Не бил положен подпис, нямало становище на юрисконсулт по основанието и плащането, както и подпис на същия. Сочи, че инцидентът бил настъпил на територията на С. о.. Поради което намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Твърди, че водачът на МПС е шофирал в нарушение на ЗДвП, като е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Счита, че водачът на МПС е допринесъл за настъпването на вредоносните последици с оглед на хипотезата на чл. 51 ЗЗД. Счита, че претенцията е неоснователна и недоказана, евентуално е силно завишена. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
С протоколно определение от 07.11.2022г. съдът е допуснал изменение на иска на основание чл. 214 ГПК като е приел, че искът по чл. 410 КЗ следва да се счита предявен за сума в размер на 6915,31 лева, а иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 557 лева. С влязло в сила прекратително определение на основание чл. 232 ГПК съдът е прекратил 2 производството по делото в частта за разликата над намаления размер на главницата от 6915,31 лева до първоначалния размер от 6927,31 лева и в частта за разликата над 557 лева по иска по чл. 86 ЗЗД до първоначалния размер от 563 лева.
С протоколно определение от 24.04.2023г. съдът е допуснал замяна на страна по реда на чл. 228, ал. 1 ГПК като е заменил С. о. с А. П. И.“, като е прекратил производството по делото по отношение на исковете, предявени спрямо С. о.. В проведеното съдебно заседание на 24.04.2023г. ищецът е посочил, че представя нова искова молба съобразена с качеството на новия ответник, като доколкото спрямо АПИ не били изпращали покана и агенцията не била поставена в забава, не претендирали мораторна лихва, поради което представят и актуализиран текст на исковата молба, в който е отразено и намаляването на главницата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ангажирането на отговорността по 410 К З вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал.
2 от ЗЗД.
В конкретния случай с протоколно определение от 07.11.2023г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че ищцовото дружество е изплатило в полза на автосервиз „Д. К.“ ЕАД стойността за отремонтиране на процесния автомобил, както и в полза на СБА стойността на разноските за репатриране на автомобила, съответно в размер на 6860,47 лева и на 51,84 лева.
Горните обстоятелства се установяват и от представеното платежно нареждане от 02.07.2021г. в полза на „Д. К.“ АД за сумата от 6860,47 лева с основание за превод „щета 44012132114646 опис 295-20210“, фактура № 1020001833/22-06-2021, издадена от УС на СБА, опис към фактура, както и платежно нареждане от 25.06.2021г. в полза на УС на СБА на стойност 54522,82 лева с основание за плащане „Ф1020001832 22.06.21 дог 01.01“, „пътна помощ м.05.21“.
От приетата САТЕ се установява, че обстоятелствата и причините, при които е настъпило произшествието, отразени в уведомлението за щета, описани в декларацията по щета, пояснение и в исковата молба били следните: на 24.05.2021г. около 13:45 часа лек автомобил „Б. ......“, рег. № ..............., се е движил по бул. „Б. ш.“ с посока от гр. Правец към гр. София и в района на пътен възел с ул. „О. п.“ превозното средство преминало през дупка на платното за движение. Вследствие на това се чул неспецифичен шум от ходовата част на автомобила, но визуално водачът не установил увреждания и продължил движението си към 3 бул. „К. О.“. След около 5 км водачът отново чул неспецифичен шум и преустановил движението. Вещото лице е посочило, че видимите щети по автомобила били откачена стабилизираща щанга. От заключението се установява, че щетите по увредения лек автомобил могат да настъпят при попадане на автомобила в дупка на платното за движение.
Стойността, необходима за възстановяване на автомобила, била 6848,47 лева, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП. Експертът е уточнил, че предвид техническите характеристики на автомобила и по-конкретно „пътния просвет“ може да се направи извод, че уврежданията по автомобила могат да настъпят при преминаване през дупка на пътя с дълбочина не по-малко от около 14-15 см, ширина около 400-50 см и дължина около 50 см.
Вещото лице е посочило, че съгласно декларацията на водача на МПС непосредствено преди настъпването на процесното ПТП същият се е движил с около 30-40 км/ч, като при движение с тази скорост опасната зона на спиране на автомобила е 16,48-24,13 метра. От заключението се установява, че за да се определи дали водачът е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП следва да е известно точното разположение на процесната дупка и да се определи директната видимост на водача към нея. Съгласно приложените по делото доказателства събитието било настъпило в района на пътен възел с множество завои. Вещото лице е посочило, че уврежданията по процесното МПС могат да настъпят при движение извън платното и попадане на автомобила в дупка с дълбочина не по-малко от около 14-15 сантиметра или преминаване през изпъкнати неравности в зависимост от релефа на пътя. От приложения по делото снимков материал било видно, че по увредените детайли имало удар от твърд предмет, същите не били увредени вследствие на нормалната експлоатация на автомобила, като предвид малкия експлоатационен срок на автомобила /2 години, 8 месеца и 12 дни от датата на първоначална регистрация/ можело да се направи извод, че уврежданията не били вследствие на нормалната експлоатация на автомобила.
От разпита на свидетеля М. Р., водач на увредения автомобил, се установява, че прибирайки се по Б. ш. от Правец по магистрала „Х.“ завивайки по детелината след магазин „Д.“, детелината, която водела към Околовръстния път, на самата детелина се била образувала колона от автомобили. Пред него имало няколко коли, а отпред голям джип.
Попаднал в дупка, като в момента усетил удара, но не можел да спре, защото отзад също имало коли. След около 200 метра усетил някакъв шум в колата и спрял, легнал и погледнал отдолу, но не видял нищо, което да го впечатли. Продължил да кара и вече прибирайки се към вкъщи след около 5-6 км колата „клюпнала“ и започнала да стърже. Веднага се обадил на застрахователя и той казал, че ако колата не може да се движи ще изпратят репатрак, но тъй като бил на около 300 метра от дома си, закарал колата пред тях, откъдето била репатрирана. Не успели да дойдат същия ден. На следващия ден дошли, погледнали я, снимали колата цялостно. След което взели колата и я изпратили в сервиза на Б.. Дупката била на извиващата се част от пътя, водела към Околовръстното шосе. Не бил специалист, но му казали че била повредена щангата или носача. Сочи, че минавал често по този път. От доста време я имало тази дупка, но заради колите пред него не успял да я види точно при това пътуване. Твърди, че дупката не била сигнализирана по никакъв начин. Ударът бил 4 доста силен, буквално пропадане. Сочи, че преминал през дупката с дясната част на автомобила, като дупката не била обезопасена, впоследствие била отремонтирана.
Разпечатката съдържа 28 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c767333-53bc-4fe0-bf6c-a4dc7f2ff9f9