Решение № 4704 от 31.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4704 гр. София, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100104862 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от К.Л.А.Ш. (АД), с която са предявени срещу Държавата, представлявана от Окръжен съд - Русе и Народно събрание искове с правно основание чл.2в ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците за сумите, както следва:

165000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушение на свободното упражняване на правото на притежание поради отнемане в полза на държавата на собствените на ищеца товарен автомобил влекач, марка „Мерцедес Бенц“, рама № WDB9340321L894480 с турски рег.

№ **** и полуремарке марка „Фроенхоф“, рама № NLRCAEAAACF015215 с турски рег. № **** и

38970 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от противоправното лишаване от ползване на двете ППС за периода от 01.01.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба.

Ищецът претендира и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и разноските по делото.

Ищецът твърди, че е собственик на описаните по-горе ППС, с които през м. ноември 2018 г. през Република България е извършен международен транзитен превоз на товари от Република Турция до Република Полша.

Водачът на превозните средства Р.Г., гражданин на Република Турция, на длъжност шофьор в ищцовото търговско дружество, е бил привлечен като обвиняем и осъден с влязла в сила присъда, потвърдена с Решение № 2/10.01.2020 г., постановена по ВНОХД № 650 по описа за 2019 г. на ОС - гр.

Русе за осъществени престъпни състави по чл. 242а от НК и чл. 202 ал. 2 т. 1, 1 вр. чл. 201 от НК. Твърди, че му е било отказано да бъде конституиран като страна в досъдебното производство, в производството по НОХД № 180/2019 г. на РС-Бяла и по ВНОХД № 650/2019 на ОС - гр. Русе, за да оспори неоснователното отнемане на двете ППС и тяхната парична оценка.

Постановената и влязла в сила присъда в частта за отнемане в полза на Държавата на средството, чрез което е извършено престъплението (двете ППС-та), което не е собственост на осъденото лице, представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, както от страна на ОС - гр. Русе, който автоматично е приложил националното право, без да съобрази съответствието му с норми от по-висш ранг, така и от страна на НС, което не е упражнило правомощията си и задълженията си да съобрази националното право и по-специално чл. 242а изр. последно от НК с общностното право.

Претендира в обезвреда за извършеното нарушение обезщетенията в размер на стойността на отнетите превозни средства и на ползите от ползването им, от които е лишен.

Ответникът Народно събрание оспорва иска. Оспорва допустимостта на производството поради липса на активната процесуална легитимация на ищеца, поради това, че за него съществува друг ред за обезвреда – чрез претенция срещу виновния служител Р.Г.. Оспорва и своята пасивна легитимация като процесуален субституент на Държавата, тъй като не е адниминстративен или правозащитен орган – не е легитимиран да отговаря пред частноправни субекти за вреди. Отделно от това счита, че гражданският съд не е легитимира на преценява правилността на присъда на наказателния съд. Оспорва редовността на исковата молба и се позовава на липса на посочена конкретна правна норма на правото на ЕС, която да е нарушена.

Позовава се и на липса на причинно-следствена връзка между нарушеното право на ищеца и настъпилите за него имуществени вреди и противоправното поведение на НС.

Ответникът Окръжен съд - гр. Русе оспорва исковете и също се позовава на липса на твърдение за конкретната нарушена норма от правото на ЕС. Твърди, че в постановеното решение по ВНОХД № 650/2019 г. е приложена императивната правна норма на чл. 242а, изр. 2 от НК във връзка с отнемането на превозните средства, с които е осъществено престъпление, независимо чии собственик са процесните ППС-тата. Счита, че евентуалното нарушение на ПЕС не е достатъчно съществено, тъй като съдът не е превишил границите си на свободата на преценка, а се е съобразил с ясна императивна норма на националното право и не е действал съзнателно във вреда на ищеца.

Счита, че не е налице-причинно следствена връзка между евентуалното нарушение на общностното право и причинената вреда.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

2

По процесуалната легитимация на ответниците:

Неоснователни са възраженията за липса на процесуална легитимация на ответниците.

С Решение № 71/06.04.2020 г. по гр.д. № 3804/2019 г. на ВКС, IV ГО, ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, по въпроса: държавен орган ли е Народното събрание и длъжностни лица ли са народните представители, за вредите от чиито противоправни актове отговаря държавата и чрез кои държавни органи държавата участва в производствата за реализиране на отговорността за вреди, ВКС приема, че: „Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ). Съдебната практика приема, че държавата може да участва в съдебни производства чрез процесуален субституент и по граждански спорове за обезщетение за вреди на общо основание (чл. 49 ЗЗД, който урежда най-общо отговорността на възложителя за вредите от поведението на изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа). Това практическо разрешение е възприето от законодателя в чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Всъщност, когато държавата участва в съдебно производство чрез процесуален субституент, тя не става страна по делото (каквато тя е, когато законният й представител действа от нейно име), но е обвързана от постановеното решение, като да е била страна. Конституирането на процесуалния субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните действия от свое име, изключва възможността носителят на задължението (в случая държавата) да вземе участие в процеса като главна страна – в това е смисълът на процесуалната суброгация и разпростирането на действието на съдебното решение.“ Ищецът се позовава на противоправно действие от страна на ответника Окръжен съд – Русе, изразяващо се в постановяване от негови длъжностни лица на съдебен акт, с който е допуснато съществено нарушение на правото на ЕС и противоправно бездействие от страна на ответника Народно събрание, което колективен орган и чрез членовете си е поддържало недопустима от правото на ЕС правна уредба. Ето защо в настоящото производство конституираните като ответници притежават пасивна процесуална легитимация като субституенти на държавата и в качеството има на органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ).

По исковете по чл.2в ЗОДОВ:

Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че с присъда № 10/16.08.2019 г. по НОХД № 180/19 г. на РСБяла, потвърдена с Решение № 2/10.01.2020 г. по ВНОХД № 650/2019 на ОС – 3

Русе, Р.Г. е осъден за това, че пренесъл през държавната граница стока (автомобилни гуми) на обща стойност 145161 лв. в нарушение на Конвенция ТИР и Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., разтоварил стоката на територията на страната, което представлява престъпление и като длъжностно лице присвоил 218 бр. автомобилни гуми, собственост на „Г.Л.“ Т.А.С. – Турция, на обща стойност 145161 лв., като длъжностното присвояване е в големи размери и представлява престъпление по вр. 202 ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 от НК. Със същия акт и на основание чл.242а НК е постановено отнемане в полза на държавата на превозното средство, послужило за пренасяне на стоката – товарен автомобил марка „Мерцедес Бенц“, с турски регистрационен номер на влекача **** и полуремарке марка „Фроенхоф“, с турски регистрационен номер № ****, ведно с талони за МПС, документи за технически преглед, калъфи за документи /всички дотук по два броя/, контактен ключ и дистанционно управление за МПС. Присъдата е влязла в сила на 10.01.2020 г.

Съгласно чл.242а НК, който пренесе през държавната граница стока с документи за транзитен пренос и в нарушение на установения ред разтоварва стоката на територията на страната, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба от петдесет хиляди до петстотин хиляди лева. Стоката и превозното средство, послужило за пренасянето , се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са. Спорно между страните е обстоятелството дали разпоредбата, в частта й предвиждаща отнемане в полза на държавата на вещи, собственост на трето за наказателното производство лице, е в съответствие с правото на ЕС, съответно – представлява ли достатъчно съществено нарушение на конкретна норма от правото на Европейския съюз

По въпроса относно отнемане в полза на държавата на вещи, в това число превозни средства, собственост на лица, които нямат отношение към престъпленията, предмет на разглеждане от наказателния съд, има постановени решение на Конституционния съд и решения на СЕС по преюдициални запитвания:

Така с Решение от 14 януари 2021 г. по дело № С-393/2019 СЕС по отправено преюдициално запитване от Апелативен съд-Пловдив за тълкуването на член 17, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и във връзка с Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления и Директива 2014/42/ЕС, се приема, че „съгласно член 52, параграф 1 от Хартата могат да бъдат налагани ограничения на упражняването на признатите от нея права и свободи, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и че не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на така гарантираното право. … Предвид значителното засягане на правата на лицата, до което води конфискацията на имущество, а именно окончателно отнемане на правото на собственост 4 върху него, следва да се отбележи, че що се отнася до добросъвестното трето лице, което не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е използвано за извършване на престъпление, подобна конфискация представлява, по отношение на преследваната цел, непропорционална и нетърпима намеса, която засяга самата същност на неговото право на собственост. … При тези условия следва да се приеме, че в рамките на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212 конфискацията не може да обхване имуществото на добросъвестните трети лица. С оглед на гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице.“ (пар.5258 от решението).

С решение № 12 от 30 септември 2021 г. по конституционно дело № 10 от 2021 г. (Обн. ДВ. бр.84 от 8 октомври 2021 г.) са обявeни за противоконституционни разпоредбите на чл. 234г, ал. 3 в частта „независимо чия собственост е“, на чл. 242, ал. 8 в частта „и когато не е собственост на дееца“, на чл. 280, ал. 4 в частта „или му е предоставено доброволно“ и на чл.

281, ал. 3 в частта „или му е предоставено доброволно“ от Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г.; посл. изм., бр. 9 от 2.02.2021 г.). В цитираното решение се приема, че прогласеният в Конституцията принцип на неприкосновеност на частната собственост не изключва правната възможност за нейното ограничаване, при което абсолютна забрана за такива ограничения няма, като Основният закон допуска при определени условия принудително отчуждаване на собственост - „ограничението на правото на собственост следва да е съразмерно на преследваната цел, но не и да надхвърля необходимото за нейното постигане (Решение № 14 от 15 октомври 2020 г. по к.д. № 2/2020 г.; Решение № 10 от 23 юли 2020 г. по к.д. № 7/2020 г.). От принципа на пропорционалност произтича изискване намесата в правата на частния собственик да постига справедлив баланс между нуждите на общия интерес и защитата на основните права на гражданите.“. КС приема още, че принудителното безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на вещи, представляващи частна собственост, е допустимо в някои случаи, но не и в други. Конфискацията като част от наказателноправната санкционна система е насочена към имущество на лица, осъдени за престъпление и явява се справедлива и съразмерна реакция на обществото срещу определено противоправно поведение на лице, извършило престъпление. Други хипотези на отнемане на вещи в полза на държавата, предвидени в чл. 53, ал. 1, букви "а" и "б" от Наказателния кодекс, по силата на които независимо от наказателната отговорност се отнемат вещи, собственост на виновния, които са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление, както и вещите, предмет на 5 умишлено престъпление. В ал. 2 на чл. 53 от НК е предвидена възможност отнемането да е насочено към вещи, които не са собственост на дееца, но това се отнася само за вещи, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено. С посочените разпоредби КС приема, че е съхранен балансът между неприкосновеността на частната собственост и оправданата намеса на държавата в защита на обществения интерес. От друга страна приема, че с разпоредбите, предмет на разглеждане - чл. 234г, ал. 3, чл.