Решение № 221 от 01.06.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Плевен, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря В. Н. П. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500271 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от А. В. Ч. с ЕГН********** чрез адв. Д. Н. от ПлАК срещу Решение № 134/ 03. 02. 2023 г. по гр. д. № 5604/ 2022 г. по описа на ПРС.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и евентуално за обезсилване на обжалваното решение и за връщане на делото с указания към първоинстанционния съд.Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.

Въззиваемата страна

„ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД с

ЕИК*** е изразила становище чрез процесуалния си представител адв. С. А., че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде 1 потвърдено. Процесуалният представител е заявил, че не претендира присъждане на деловодни разноски.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от А. В. Ч. с ЕГН********** срещу „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД с ЕИК*** иск с правно основание чл. 439 ГПК затова, че А. В. Ч. с ЕГН********** не дължи на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД с ЕИК*** следните суми: 1686, 88 лв. неолихвяема сума; 2264, 86 лв. главница; 205, 72 лв. лихва и 51 лв. разноски съгласно покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 137/ 2022 г. по описа на СИС при РС- Плевен, дължими по ч. гр. д. № 7133/ 2010 г. по описа на РС- Плевен, за която сума е издаден изпълнителен лист поради изтекла давност.

В мотивите на обжалваното решение районният съд е приел, че след подаване на молбата за образуване на изпълнително производство от кредитора срещу наследодателя на ищцата на 30. 07. 2012 г. погасителна давност не е текла, тъй като е по време на действието на ППВС №3/ 18.

11.1980 г. и такава погасителна давност е започнала да тече по време на действието на ТР № 2/ 26. 06. 2015 г. по т. д. № 2/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.

10 и същата е следвало да изтече на 26. 06. 2020 г.. Съдът въз основа на цитираното тълкувателно решение е приел, че след постановяването му първото изпълнително действие по висящото изпълнително производство е извършено на 30. 11. 2017 г.( преди да изтече погасителната давност по чл.

117, ал.2 ЗЗД), когато е отправено искане за запор върху трудовото възнаграждение ищцата. Районният съд е приел, че от този момент е започнала да тече нова погасителна давност, независимо от това че изпълнителното производство е прекратено поради настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т. 8 ГПК. В този случай съгласно съдебната практика следва да се образува ново изпълнително дело, което е направено. Въз основа на тези 2 фактически констатации и правни изводи районният съд е отхвърлил предявеният иск като носнователен и недоказан.

Въззивният съд възприема мотивите на районния съд досежно предмета на спора, като счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Пред районния съд е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК от длъжник в изпълнителното производство срещу взискателя в това производство за установяване недължимост по вземането на взискателя поради изтекла погасителна давност.

От доказателствата по делото става ясно, че молбата за образуване на изпълнителното дело № 10078/ 2012 г. по описа на СИС при РС- Плевен е подадена от взискателя на 30. 07. 2012 г., по време на действието на ППВС №3/ 18.- 11. 1980 г., като през време на действието на постановлението погасителна давност не е текла съгласно същото това постановление. На 26.

06. 2015 г. се постановява ТР № 2 по тълк. д. №2/ 2013 г., с което се приема, че с всяко изпълнително действие погасителната давност се прекъсва и започва да тече нов давностен срок, който е петгодишен съобразно разпоредбата на ч. 117, ал.2 ГПК – вземането на взискателя е установено със заповед за изпълнение на районния съд, приложена към изпълнителното производство.

От приложеното изпълнително дело става ясно, че на 30. 11. 2017 г. е извършено първото изпълнително действие съгласно т. 10 от тълкувателното решение, когато е поискано налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата от взискателя. От този момент е започнал да тече нов давностен срок по чл. 117, ал.2 ЗЗД (5 годишен срок) до 30. 11. 2022 г., тъй като искането за извършване на изпълнително действие прекъсва погасителната давност и започва да тече нов давностен срок.

На 10. 02. 2022 г. е подадена нова молба от кредитора с искане да се насрочи опис на движими вещи в дома на ищцата и тъй като молбата е подадена след прекратяване на изпълнителното производство от 2012 г., то е образувано ново изпълнително производство № 137/ 2022 г. на СИС при РС – Плевен. Тази молба е подадена преди да изтече давностният срок за вземането до 30. 11. 2022 г. след последното поискано изпълнително действие, прекъсната е отново погасителната давност и е започнала да тече 3 нова погасителна давност по чл. 117, ал.2 ЗЗД до 10. 02. 2029 г., която не е изтекла и към наС.щия момент.

Въз основа на изложените обС.телства въззивният съд приема, че към датата на предявяване на иска пред РС- Плевен на 26. 10. 2022 г. погасителната давност по вземането на въззиваемата страна не е изтекла, поради което процесната сума по вземането срещу ищцаата е дължима и съответно предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Като е достигнал до същите фактически и правни изводи районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед на това, че процесуалният представител на въззиваемата страна е заявил в съдебно заседание, че не претендира деловодни разноски, въззивният съд не присъжда такива с оглед изхода на делото.

По изложените съображения и на основание чл271, ал.1 , пр.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 134/ 03. 02. 2023 г. по гр. д. № 5604/ 2022 г. по описа на РС- Плевен.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4