Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 09.09.2020, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
281/2019
Подписан
09.09.2020
В сила
10.05.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 112 ал. 1 т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101 ал. 7 · Закон за здравето
  • чл. 106 ал. 1 · Закон за здравето
  • чл. 112 ал. 1 т. 4 · Закон за здравето
  • чл. 55 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 55 ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 3 ал. 2 · Наредба за медицинската експертиза
  • чл. 66 · Наредба за медицинската експертиза
  • чл. 73 ал. 1 · Наредба за медицинската експертиза
  • чл. 73 ал. 2 · Наредба за медицинската експертиза

Р

Е Ш Е Н И Е № 187

Гр. Сливен, 09.09.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Иглика Жекова при участието на прокурора ………………….. и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 281 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.

145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 112 ал. 1 т. 4 от

Закона за здравето.

Образувано е по жалба от Д.А.К. и А.Х.К.,*** срещу Експертно решение № 0473/09.04.2019 г. на Специализиран състав на НЕЛК по сърдечно – съдови заболявания, с което е потвърдено ЕР № 0026/26.11.2018 г. на ТЕЛК и не е приета причинна връзка трудова злополука.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното експертно решение. Твърди се, че при неговото постановяване не са взети предвид медицински документи, ангажирани от жалбоподателите – н., както и удостоверение от личния лекар, от което е видно, че не са регистрирани заболявания, налагащи стационарно лечение и няма издавани епикризи. Не била обсъдена и ЛАК, от която било видно, че в нито един от задължителните медицински прегледи не е констатиран проблем от здравословен характер. Не била обсъдена и застрахователната полица, както и служебната бележка от работодателя, от която било видно, че към момента на настъпване на смъртта А. К. е бил на 24 – часово непрекъснато дежурство. Счита, че оспореното ЕР на НЕЛК е в противоречие с Решение № 115/20.10.2014 г. по адм.д. № 83/2014 г. и обжалва акта като нищожен. Моли за отмяна на атакуваното експертно решение.

В с.з. оспорващите не се явяват.

В с.з. административният орган НЕЛК гр. София, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

В с.з. заинтересованата страна

Военно формирование 32450 се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк Е. К., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли с претенция за разноски. В писмени бележки заявява, че от съдебно – медицинската експертиза на труп е видно, че приживе лицето е страдало от х. болест, която не е лекувана. Установената п. с. к. и д. к. са довели до клинична изява – м. и. и внезапна сърдечна смърт. СМЕ на труп доказвала наличие на заболяване, което не е установено при извършените профилактични прегледи във ВФ 32450, както и не са констатирани от личния лекар на военнослужещия, като смъртта е настъпила в резултат на общо заболяване. От назначената по делото съдебно – медицинска експертиза се установявало, че условията на труд, съществували към момента на смъртта не са били предпоставка за влошаване на здравословното състояние, като по време на наряда са осигурявани необходимите почивки. Процесуалният представител формира извод за липса на причинна връзка между настъпилата смърт и условията на работа, който извод счита за съответен на експертната оценка на НЕЛК, според която на работното място на военнослужещия в деня на смъртта и при обичайната за лицето дейност няма данни за екстремни условия на труд от висок и много висок риск и преумора, които да са довели до внезапно влошаване на здравето и до смърт, регистрирана на *** г. От материалите по досъдебното производство по делото се установявало, че А. К. е бил пушач, като е пушил по кутия цигари дневно, а според експерта, тютюнопушенето благоприятства развитието на а. на съдовете на сърцето. С позоваване на чл. 73 ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) заявява законосъобразност на оспорения акт и моли съда да отхвърли жалбата.

В с.з. заинтересованата страна ТП на НОИ – Сливен не изпраща представител.

В с.з. заинтересованата страна РД

„Социално подпомагане“ – Сливен не изпраща представител.

В с.з. заинтересованата страна

Агенция за хора с увреждания – София не изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Н. на оспорващите и техен с. А. Д.

К. бил военнослужещ във Военно формирование 32450 – Мокрен. На 27.06.2018 г. застъпил в денонощно 24-часово дежурство като п. – д. по КПП от 15:00 ч. на 27.06.2018 г. до 15:00 ч. на 28.06.2018 г. От приобщеното към доказателствата Досъдебно производство рег. № 15/28.06.2018 г. по описа на РС „Военна полиция“ – Сливен и рег. № 39-РП/2018 г. по описа на Военноокръжна прокуратура – Сливен се установява, че на 27.06.2018 г. дежурството на база Мокрен е минало спокойно, като на 28.06.2018 г. около 10:00 ч. К. споделил на колегата си Р., че нещо в гърдите го стяга; не пожелал да се обадят на лекаря; пил Бусколизин и около 11:00 ч. казал, че се е почувствал по – добре, но още го боли. Около 11:45 ч. Р. чул навън хриптящи звуци и излязъл, като заварил К. на земята; Р. се обадил на дежурния лекар, който пристигнал след 3-4 минути, проверил за пулс, но такъв отсъствал. Според показанията на свид. Р., К. не е споделял, че има здравословни проблеми, а в този ден споменал, че преди 2-3 години пак му е ставало лошо, но е преодолял кризата. На мястото на инцидента пристигнал и подп. Ж., когато дежурният фелдшер констатирал смъртта на К.. Уведомен бил Началникът на РС „Военна полиция“ и Командващия СКС. На мястото пристигнал екип от РС „Военна полиция“ и с. л. д.Ч., като след извършване на следствените действия К. бил транспортиран до Съдебна медицина в МБАЛ „д.Иван Селимински“. Според показанията на свид. Ж., за този ден не му е известно

К. да е имал физически натоварвания, а и не са разпореждани задачи, свързани с тежък физически труд на лицата, застъпващи наряд. Според свидетелските показания на мл. с. П. И, принципно в деня на застъпване на дежурство новият наряд извършва дейности по почистване на районите, но в деня на инцидента времето било лошо, поради което не били поставяни никакви общи задачи; във времето от 09:00 ч. до 14:00 ч. на 27.06.2018 г. двамата с К. били в общото помещение и не извършвани никакви физически задачи; К. бил физически здрав, спортувал, нямал здравословни проблеми.

По цитираното досъдебно производство била извършена съдебно – медицинска експертиза на труп от Началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „д.Иван Селимински“, съгласно чието заключение причина за смъртта е масивен п.и.на миокарда с обхващане на предна част на междукамерната преграда с некроза на миокарда на мястото на инфарцирането.

Според експертизата: „Установиха се данни, от които е видно, че приживе пострадалият е страдал и от х.болест с х. сърце – хипертрофия на стената на лявата камера, папиларните мускули и трабекулите, стенозираща коронаросклероза, атеросклероза на аортата, дифузна кардиосклероза с обхващане и на местата, откъдето преминава проводната система на сърцето, х. о. т. с наличие на серознослузести секрети в просвета на дихателните пътища, обструктивен емфизем на белите дробове, остър кръвен застой всички вътрешни органи, стеатоза на черния дроб, оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор и трупна картина на бързо настъпила смърт“. Съгласно заключението на експерта – п., причината за настъпването на смъртта на пострадалия е о. с. – с. недостатъчност, която се дължи на настъпилите остри ритъмни и проводни н. на сърцето, изпадане на пострадалия в състояние на к. шок и х. синдром на остро спиране на сърдечните съкращения поради настъпила остра а. Експертът заключава, че: „Приживе пострадалият е страдал от х.болест с умерено изразена х. на стената на лявата камера, която вероятно не е била лекувана редовно. Страдал е и от с. к., д. к., ХОББ, с х. м. б. и о. е. на белите дробове и с. на черния дроб.“ Според тази експертиза, изготвена от съдебен лекар, смъртта на пострадалия е болестно обусловена. От приложения по досъдебното производство Протокол за химическа експертиза, в кръвната проба на А. К. не е доказано наличие на алкохол.

Изготвен бил Протокол за резултатите от разследване на злополука рег. № ЗН-589/29.04.2018 г. с констатация за получен п.и.на миокарда и липса на допуснати нарушения. Съгласно Медицинско свидетелство за смърт № 120/29.06.2018 г., причина за смъртта е „п.и.на миокарда“, предизвикан от х.болест и х.сърце. С Мнение по досъдебното производство военният разследващ полицай изпратил преписката до ВОП – Сливен за прекратяване на наказателното производство. С Постановление от 13.09.2018 г. военен прокурор при ВОП – Сливен прекратил наказателното производство по ДП № 39-РП/2018 г.

С вх. № 5101-19-57/11.09.2018 г.

ВФ 32450 подало пред ТП на НОИ Декларация за трудова злополука.

Видно от приложеното по преписката здравно досие на А. К., към същото са приложени Протоколи от годишен профилактичен медицински преглед и оценка на здравословното състояние за участие в операции и мисии, обучение във военни академии, сержантски колежи, обучение в чужбина и задгранична работа на военнослужещите и резервистите от 02.12.2013 г., 27.11.2014 г., 27.11.2015 г., 03.11.2016 г. и 01.12.2017 г. В р. VII „Изследвания на сърдечно – съдовата система“ на първия от тях е вписано от специалист: „синусов ритъм; в същия раздел от протокола, обективиращ прегледа на 27.11.2014 г. е вписано: „Ляв патологичен тип. Синусов ритъм ЛПХБ“; в протокола от 27.11.2017 г. в р. VII е вписана същата констатация. Идентична е и констатацията на специалиста при проведените на 03.11.2016 г. и 01.12.2017 г. профилактични прегледи на военнослужещия. Според представените от личния лекар амбулаторни листове, на 18.04.2018 г. и на 28.06.2017 г. А. К. е диагностициран с „Остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена“, с проведена антибиотична терапия. Представените справки болнични листове от системата на НОИ са от 18.04.2018 г., 28.06.2017 г., 20.06.2016 г., 15.06.2015 г., 17.10.2014 г., 30.10.2013 г., 26.06.2013 г., 05.04.2012 г. и 07.11.2011 г. с диагноза „Остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена, от 12.04.2011 г. с диагноза „Остър бронхит“, от 16.11.2009 г. с диагноза „Грип неидентифициран вирус“, от 23.03.2009 г. с диагноза „Увреждане на нервни коренчета и плексуси“, от 16.12.2008 г. с диагноза „Остър бронхит“, от 3.11.2008 г.- с диагноза „Увреждане на нервни коренчета и плексуси“, от

2.07.2008 г. с диагноза „Гастрит и дуоденит“. Въз основа на Заповед № 1015-19-199/18.09.2018 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Сливен било извършено разследване на злополуката, резултатите от което били обективирани в Протокол № 5103-19-13/12.10.2018 г. Съгласно същия, няма материален фактор, причинил увреждането; причината за смъртта е п.и.на миокарда. Кардиогенен шок. Оток на белите дробове; няма допуснати нарушения на нормативни актове; няма лица, допуснали нарушения; няма необходими мерки за недопускане на подобни злополуки.

С писмо изх. № 5103-19-13#1/17.10.2018 г. Директорът на ТП на НОИ – Сливен сезирал Председателя на ЦВКМ- Обща ТЕЛК – ВМА със съдържанието на горецитирания протокол, като изразил молба за вземане на решение по чл. 73 ал. 1 от НМЕ относно причинната връзка между настъпилата злополука, предизвикана от н. увреждане, съобразно изискванията на чл. 12 ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки за класифициране на злополука по чл. 55 ал. 1 от КСО. Сезираната ТЕЛК – обща при ВМА – София се произнесла с ЕР № 0026/26.11.2018 г., в което приела, че установеното страдание, завършило със смърт на лицето е в резултат на общо заболяване и не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО. С решението си ТЕЛК не признала причинна връзка – трудова злополука, съгласно чл. 66 ал. 1, във вр. с чл. 73 ал. 2 от НМЕ.

Екземпляр от това ЕР бил изпратен на заинтересованите Д. и А. К.

С вх. № 418/19.12.2018 г. при

НЕЛК постъпила жалба от А.К. срещу горното ЕР на ТЕЛК. В жалбата било заявено, че ТЕЛК е оценил при своето решение само съдебно – медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп, а е игнорирал останалите медицински документи, сред които и удостоверение от личния лекар. Съгласно Удостоверение изх. № 38/31.07.2018 г. на ЕТ „д.А. Р. - АПМП“, до 28.06.2018 г. на лицето А. К. не е регистрирано заболяване, налагащо стационарно лечение и няма издадени епикризи.