Решение № 26 от 11.01.2025, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 2364/2024
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 11.01.2025
- Състав
- ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- параграф 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. Перник, 11.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720102364 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от Д. Г. В. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която с предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД. В указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК от „Сити Кеш“ ООД е предявен насрещен иск срещу Д. Г. В. с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът Д. Г. В. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 20.02.2024 г. е сключила с ответника Договор за потребителски кредит, по силата на който в качеството на кредитополучател, е получила потребителски кредит в размер на 1 000 лева. Сочи, че е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50.00%, при предвидено погасяване на кредита на 17 вноски, съгласно погасителния план към договора, като крайният падеж е на 18.06.2024 г., годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 65.65% и общата дължима сума е в размер на 1103,66 лева. Изложени са подробни доводи за нищожност на чл. 3, ал. 1, т. 5 от договора за потребителски кредит поради противоречие със закона - разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Сочи, че в договора е предвиден ГПР в размер на 65.65%. В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитополучателят следва да предостави на кредитодателя гаранция относно изпълнението на договора, представляваща по избор на кредитополучателя или банкова гаранция, или едно/две физически лица, които да сключат с кредитора договор за поръчителство, като се задължат да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички дължими суми по кредита. При неизпълнение на това задължение в 3-дневен срок, съгласно чл. 11 от договора кредитополучателят дължи неустойка в размер на 426,34 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора 1 за кредит. Поддържа се, че неустойката в размер на 426,34 лева реално се явява част от задължението по договора, с което общата дължима сума по договора е в размер на 1530 лева. Поддържа се, че клаузите, уговарящи въпросната неустойка - чл. 5 и чл. 11 от договора, са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Съобразно изложеното е направено иска съдът да прогласи за нищожни договорните клаузи на чл.
3, ал. 1, т. 5 и на чл. 5 вр. чл. 11 от процесния договор за кредит, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД. Претендира разноски.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който е изложено подробно становище за неоснователност на предявените искове, съобразно което е направено искане да бъдат отхвърлени. Изложени са доводи, че съдържанието на оспорените договорни клаузи е в съответствие с разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.
Депозирана е и насрещна искова молба от „Сити Кеш“ ООД, в която е направено искане ответника Д. В. да бъде осъдена да плати на ищеца, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай че целият договор бъде приет за недействителен - на основание чл. 23 ЗПК, сума в размер на 820 лв., представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договора за паричен заем № 1021517 от 20.02.2024 г. в общ размер на 1000 лева. Поддържа се, че от ответника, в качеството на кредитополучател, са направени две плащания за погасяване на задълженията си по договора на следните дати: 27.02.2024 г. и 17.06.2024 г. Твърди се, че всяко едно от тях е в размер на 90 лева, като с общата сума са погасени изцяло първата вноска с падеж 27.02.2024 г. и частично втората вноска с падеж 05.03.2024 г.
От ответника по депозираната насрещна искова молба в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор.
Районен съд - Перник, като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От Д. Г. В. са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 3, ал. 1, т. 5 и чл. 5 вр. чл. 11 от сключен между страните договор за потребителски кредит от 20.02.2024 г. поради противоречие със закона и добрите нрави. От „Сити Кеш“ ООДД срещу Д. Г. В. е предявен осъдителни иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на ответника да плати сума в размер на 820 лв., представляваща част от неизплатено задължение за главница в размер на общо 1000 лв. по Договора за паричен заем № 1021517 от 20.02.2024 г.
За основателността на предявените установителни искове от Д. Г. В. срещу „Сити Кеш“ ООД в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, нищожност на договорните клаузи на чл. 3, ал. 1, т. 5 и чл. 5 вр. чл. 11 от сключен между страните Договор за потребителски кредит № 1021517 от 20.02.2024 г., на посочените в исковата молба основания – противоречие с добрите нрави и закона. В доказателствена тежест на ответника е да установи възраженията в депозирания писмен отговор, както и че оспорените договорни клаузи са индивидуално договорени.
За основателността на предявения насрещен осъдителен иск от „Сити Кеш“ ООД срещу Д. Г. В. в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по посочения в насрещната исковата молба Договор за потребителски кредит № 1021517 от 20.02.2024 2 г., по силата на което е предоставил на ответника претендираната сума за главница със задължение за връщането й в уговорения срок, 2) настъпване на изискуемост на претендираното вземане за главница в пълен размер. В доказателствена тежест на ответника при доказване на горепосочените факти е да докаже наличието на правоизключващи и/или правопогасяващи /плащане/ вземането обстоятелства В процесния случай между страните не е спорно и от представените писмени доказателства – договор за потребителски кредит № 9317350/20.02.2024 г. /л. 9 и сл./ се установява, че между ищеца, в качеството на кредитополучател, и ответника, в качеството на кредитор, на 20.02.2024 г. е сключен договор за кредит с посочените в исковата молба параметри. По-конкретно, установява се че по силата на посочения договор за кредит ищецът е получил, в качеството на кредитополучател, от ответника сума в размер на 1000 лв., която се е задължил да върне на седмични 17 погасителни вноски, при посочен фиксиран лихвен процент – 50 %, и годишен процент на разходите /ГПК/ - 65,65 %.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, с подписването му кредитополучателят удостоверява получаването на заемната сума в размер на 1 000 лв. в брой, като договора служи за разписка.
В чл. 5 е посочено, че страните се споразумяват, че договора за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лнцензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или поръчителство на едно или две физически лица. Посочено е, че поръчителите следва да отговарят на следните условия: при един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. Въведено е изискване поръчителите да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора, да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, и да представят служебни бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Предвидено е, че кредитополучателят се задължава предостави посоченото обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора.
В чл. 11 е посочено, че при непредставяне на уговореното в чл. 5 обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 426,34 лв. В погасителня план към договора за кредит, съставляващ Приложение № 1 към него /л. 12 – гръб/, е предвидено разсрочено плащане на неустойката, заедно с погасителните вноски по кредита, като е посочен размера на всяка месечна вноска за неустойка /80,28 лв./ и размера на месечната погасителна вноски с включването й като част от нея /90 лв./ Общият размер на задължението по договора за кредит с включена неустойка по чл. 11 от същия, съгласно посоченото в погасителния план възлиза на 1 530 лв.
Процесният договор е за потребителски кредит съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП, съответно съдържанието на процесния договор следва да бъде изцяло съобразено с императивните правила на ЗПК, съответно ЗЗП.
3
За да бъде валидно сключен, договора за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените изисквания в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
В исковата молба са изложени доводи за недействителност договорните клаузи на чл. 3, ал. 1, т. 5 /регламентираща годишния процент на разходите/, както и на чл. 5 /предвиждаща предоставяне на обезпечение – безусловна банкова гаранция или поръчителство/ и на чл. 11 /предвиждаща заплащане от кредитополучателя на неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 426,34 лв./ Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договора за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика, каквато се установява да е процесната хипотеза, обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, което не е сторено. Предвид изложеното, доколкото в конкретния случай в клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от договора е посочено единствено цифровото изражение на ГПР, като от данните по делото се установява, че в него не е включена предвидената неустойка по чл. 11 от договора за кредит, т.е. не са включени всички разходи, които следва да плати кредитополучателя, съдът намира, че обсъжданата договорна клауза на чл. 3, ал. 1, т. 5 е нищожна поради противоречие със закона.
Разпечатката съдържа 26 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c73e34b-00d3-487a-b3f1-898139c90ee2