Решение № 1553 от 19.08.2020, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1553 гр. Пловдив, 19.08.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХХVІІ състав, в публично съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря П.Д. и с участието на прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Касабов административно дело № 3420 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл.156 и следв. от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

2. Образувано е по жалба на "Захарен комбинат -

Пловдив" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ***, представлявано от П.Г.С.– изпълнителен директор, против ревизионен акт № Р-29002918007186-091-001/11.07.2019 г., издаден от Ц. Г. Б.– главен инспектор по приходите в НАП – София, Големи данъкоплатци и осигурители /ГДО/, възложил ревизията, и К.И. Ш.– П.– главен инспектор по приходите при НАП - София, ГДО, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1646 от 30.09.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София, в част с която на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 2 820 000 лв. и лихви в размер на 1 627 281,37 лв., по непризнат данъчен кредит за данъчни периоди м.09.2013 г. и м.10.2013 г., по фактури № **********/24.09.2013 г. и № 00000000001/30.10.2013 г., издадени от доставчиците „Гео Дим Груп“ ЕООД и „Автоимпорт строй“

ЕООД.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ревизията е възложена при наличие на влязъл в сила РА № Р-29-1400077-091-01/07.01.2015 г. за същите данъчни периоди, без да са налице основанията по чл.133, ал.2 от ДОПК. В тази връзка се поддържа, че соченото от административния орган фактическо основание - писмо от специализираната прокуратура вх. № 11-02-227/25.10.2018 г. и приложените към него 4 бр. протоколи от разпити, не обосновава наличие на никоя от лимитативно изброените в чл.133, ал.2 от ДОПК хипотези. Поддържа се, че отразените факти в протоколите за разпити са изцяло неотносими и нямат никакво значение за установяване на задълженията на ревизираното лице в проценсия период, тъй като не съдържат нови обстоятелства, които да не са могли да бъдат известни на органите по приходите. Сочи се, че производството за изменение на влязъл в сила РА не може да се използва за преодоляван на пропуски на органите по приходите по установяване на факти при извършване на първоначалната ревизия.

В тази насока се отбелязва и съдебна практика, отразена в Решение № 13800 от 16.12.2015 г. по адм. д. № 145307/2014 г. на ВАС; Решение № 374 от 13.01.2005 г. по адм. д. № 4361/2004 г. на ВАС. Твърди се също, че оспореният РА е незаконосъобразен и необоснован, тъй като е издаден в противоречие със събраните в хода на ревизията писмени доказателства. Поддържа се, че са представени всички документи, удостоверяващи правото на упражняване на данъчен кредит. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответно юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив, счита оспорването за неоснователно, а РА за законосъобразен и обоснован, поради което предлага жалбата да бъде оставена без уважение.

ІІ. За допустимостта:

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил. Така постановеният от директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. София резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За процедурата:

6. Специализираната прокуратура при Прокуратура на

Република България с писмо вх. № 11-02-227/25.10.2018 г. /л. 946/ е представила на изпълнителния директор на НАП – София 4 бр. протоколи за разпит на свидетели по ДП № 128/2018 г. по описа на СО-СП /л.947 – л. 956/, имащи отношение към реалността на доставките, декларирани от „Захарен комбинат Пловдив“ АД в периода 2013 г. – 2014 г. за преценка от необходимостта за предприемане на действия по компетентност.

Видно от съдържанието на протоколите, на 28.02.2017г. и 10.03.2017 г. в производства пред Специализирания наказателен съд, са разпитани лицата: Г.Д.Г.

– представляващ „Гео дим груп“ ЕООД, Е.Б.К.– представляващ „Триада 777“ ЕООД, М.И.М. – представляващ „Автоимпорт строй“ ЕООД и Р.Л.М..

От показанията на Г.и К.се установява, че и двамата се малоимотни лица, които под давление на Р.Л.М. са се съгласили на тяхно име да бъдат създадени/препродадени дружествата „Гео дим груп“ ЕООД и „Триада 777“ ЕООД, първото от които - доставчик на ревизираното лице в процесния периода, а второто – сочено като подизпълнител. Г.е заявил, че през юни 2013 г. са му регистрирали дружеството „Гео Дим

Груп“ ЕООД с цел да бъде подписан договор за строителство със Захарния завод - гр. Пловдив за изграждане на 15 къщички в района на Слънчев бряг в Ориндж каунти. В тази връзка подписал и договори с 24 - ма работници, както и анекс към договора за строителство година по – късно. Подписвал ордери, които не били попълнени.

Не е теглил суми. Не знае какви търговски отношения е развивала фирмата. Не знае кои са основните доставчици и клиенти на търговското дружество, както и характера на доставките. Лично не е водил никаква кореспонденция с доставчици и получатели на доставки на дружеството. Не знае за чия сметка и с какви превозни средства е доставяна стока и на кого. Не знае дали дружеството разполага с производствени мощности, наети складове, както и дълготрайни и краткотрайни материални активи.

Е.Б.К.също е завил, че през 2013 г. поради лошо финансово положение се съгласил лицето Р.да му регистрира фирма „Триада 777“ ЕООД, за което щял да получи 500 лв. С регистрираното дружество не е извършвал никаква дейност, подписвал фактури и пълномощни дадени му от Р.и М./М./.

В показанията си по протокола от 10.03.2017 г. Р.Л.М.е потвърдил, че е водил Г.и Е., защото са били финансово зле при М./М./, която е счетоводител, която познавал от Р.от гр. Видин, която била шефка на М.. При всяко водене на лицата Г.и Е. са му заплащали по 100 лв. за бензин.

Според показанията на М.И.М. през зимата на 2013 г. един негов познат на име П.от с. Дъбован му предложил да придобие фирма "Автоимпорт строй" ЕООД, с която П.да работи срещу заплащане. Той нямал намерение да работи с тази фирма. П.го завел в гр. София при нотариус, където е подписвал и подпечатвал предварително подготвени документи. След известно време П.отново го е завел в гр. София при друг нотариус, където подписал пълномощно, с което му предоставил възможност да работи с регистрираната фирма. Един - два пъти е подписвал някакви документи - фактури или трудови договори, не е прочел какво точно. Известно му е, че дружеството има за предмет на дейност строителство, но не знае кои са му клиенти и доставчици, не знае дали тази фирма има работници и кой е счетоводителят й. Не е подавал СД по ЗДДС и не е извършвал банкови разплащания. Не знае къде е седалището на фирмата и офисът й.

7. По данните от протоколите за разпит органите по приходите са приели, че целта на извършените операции по регистрация и прехвърляне на посочените търговски дружества е била да се отчетат привидни сделки, документирани като аванси за облагаеми доставки, за които на „Захарен комбинат Пловдив“ АД е признато право на приспадане на данъчен кредит в периода 2013 г. – 2014 г. В тази връзка директорът на дирекция „Контрол“ при НАП - ЦУ е изготвил доклад вх. № 11-02-227#1/05.11.2018 г. до заместник изпълнителния директор на НАП, с който го е сезирал за наличието на основания за изменения на задълженията на ревизираното лице по реда на чл.133, ал.2 от ДОПК и необходимостта да се прецени възможността за възлагане на ревизия по реда на чл.134 от ДОПК.

8. Издадено е решение №

8/22.11.2018 г. на директора на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ – София, с което е допуснато възлагане на ревизия за изменения на данъчни задължения на „Захарен комбинат Пловдив“ АД по влязъл в сила РА № Р-29-14000777-091-01/07.01.2015 г. за данъчни периоди м.09. и м.10.2013 г. Като фактически основания за издаване на решението административният орган е посочил обстоятелствата, отразени в доклад вх. № 11-02-227#1/05.11.2018 г. по чл.134, ал.1 ДОПК на орган по приходите при ЦУ на НАП, писмо вх. № 23-00-14358/13.11.2018г. на ЦУ на НАП и писмо вх. № 11-02-227/25.10.2018 г. от Специализираната прокуратура, ведно с протоколи от разпит на свидетели. Съобразени са също констатациите от първата ревизия на „Захарен комбинат Пловдив“ АД, обективирана в РД № Р-29-1400077-092-01/08.12.2014 г. /л.238/, в частност обстоятелството, че „Захарен комбинат Пловдив“ АД е декларирал в дневниците си за покупки и справка – декларацията по ЗДДС:

1) Доставка по фактура № **********/24.09.2013 г., издадена от „Гео дим груп“ ЕООД, с ДО – 13 500 000.00 лв. и ДДС в размер на 2 700 000 лв., за авансово плащане по договор за СМР от 24.09.2013 г. с предмет: изпълнение на груб строеж на жилищни групи от затворен тип, еднофамилни къщи – общо 11 на брой, по разрешение за строеж № 83/12.11.2009 г., издадено от главния архитект на общ. Несебър.

2) Доставка по фактура № 00000000001/30.10.2013 г., издадена от „Автоимпорт строй“ ЕООД, с ДО 600 000.00 лв. и ДДС 120 000.00 лв., за авансово плащане по договор за СМР от 25.10.2013 г. с предмет: преустройство на складови помещения и производствен цех на територията на завода за захар, находящ се в гр. Пловдив, ***.

Относно доставката от „Гео дим груп“ ЕООД, са съобразени дадените от управителят на „Захарен комбинат Пловдив“ АД писмени обяснения, съгласно които след направени проучвания, множество разговори и преговори с различни строителни фирми, е било избрано дружеството „Гео-Дим Груп" ЕООД с управител Г.Д.Г., който предложил най-добра офертна комбинация относно цени и срок за изпълнение на договор за строителство на жилищни еднофамилни къщи върху терен от около 50 дка, собственост на РЛ, находящ се в община Несебър. Строителните работи по договора не били осъществени, тъй като преди започването им било поставено изискване от община Несебър инвеститорът да залеси терен с брой дървета, съответстващ на броя дървета, които ще бъдат отсечени пи извършването на строителството. Този терен следвало да бъде посочен от общ. Несебър, но към датата на предоставяне на писмените обяснения, такъв терен все още не бил посочен. Доставката от „Автоимпорт строй“ ЕООД също не била осъществена, тъй като към по вина на дружеството-възложител не били осигурен достъп до обектите, предмет на уговорените СМР.

След извършена проверка в кадастрално-информационната система е установено, че към настоящия момент ПИ с идентификатор ***, общ. Несебър, гр.

Свети Влас (имотът предмет на инвестицията по договор за СМР от 24.09.2013 г) е незастроен.

При проверка в ПП VAT 14 е установено, че доставчикът „Гео дим груп“ ЕООД е ползвал данъчен кредит през м.09.2013 г., основно по доставки от „Триада 777“ ЕООД с ЕИК *********, на стойност 2 662 100 лв., по четири броя фактури на обща стойност с ДДС 15 972 600 лв., а за платеният аванс, на „Захарен комбинат Пловдив“ АД е възстановен данъчен кредит в размер на 2 700 000 лв.

Освен фактурите за аванси, няма включени в дневниците за покупки на „Захарен комбинат Пловдив“ АД последващи фактури, дебитни или кредитни известия от „Гео дим груп“ ЕООД и „Автоимпорт строй“ ЕООД. Към настоящия момент доставчиците са дерегистрирани по ЗДДС.

При тази фактическа обстановка от правна страна директорът на ТД на НАП „ГДО“ е приел, че изложените в писмото на Специализираната прокуратура и протоколите към него обстоятелства, попадат в хипотезата на чл.133, ал.2, т.1, б.“а“ от ДОПК, а именно: открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на органа, издал ревизионния акт, до издаване на същия, когато актът не е бил обжалван.