Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 104 от 01.07.2026, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 99/2026
Вид
Решение № 104
Подписан
01.07.2026
Състав
Вергиния Еланчева

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.179, ал.1 или ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.2 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.15 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Кърджали, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20265140200099 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1300-002805 от 20.11.2025 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на К. С. У. от ****, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева/153.39 евро на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят К. С. У. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че нарушението е описано неясно и непълно, с което били нарушени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН и наказателното постановление липсвали конкретни факти, които правят скоростта „несъобразена“, не била посочена реално установена, измерена скорост на движение, нито пък какво е действащото ограничение. Не били конкретизирани решаващите елементи като видимост, осветеност, съС.ие на настилката, маркировка, налични или липсващи предупредителни знаци, конкретна интензивност на движение и пр. Не били описани и материалните щети, нито конкретен документ, от който да се извличат факти за механизма и причините за ПТП.

Недоказано било твърдението за „несъобразена скорост“, а това било само предположение, изведено единствено от настъпването на ПТП. Самото ПТП не доказвало автоматично нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а наказващият орган носел тежестта да установи по несъмнен начин съставомерните факти. Препятствието не било доказано като „предвидимо“ при конкретните условия. Домашно животно, излязло на пътя в тъмната част, без данни за предварителна сигнализация, знак, без данни за ограда, без данни водачът да е могъл да го възприеме своевременно, не можело да се презюмира като предвидимо препятствие. Затова неправилен бил изводът, че жалбоподателят виновно е извършил нарушение. Моли съдът да 1 постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. Представил е чрез упълномощен адвокат молба по делото, в която поддържа жалбата и излага подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление. Моли съдът да го отмени, както и да му присъди направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.11.2025 г. свидетелите Й. Х. и С. С. били на работа като мл. автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, съгласно утвърден график. Малко след 19.00 часа двамата отишли на път II-58, км.10, посока с.Габрово към с.Комунига, във връзка с подаден сигнал за настъпило ПТП. На посоченото място на произшествието, полицейските служители установили лек автомобил „****“ рег.№ **** с водач жалбоподателят К. С. У..

Контролните органи констатирали, че водачът на автомобила „****“ се е движел в посока от с.Габрово към с.Комунига, като на път II-58, км.10, в тъмната част на денонощието при разминаване с друг автомобил, блъснал с предната дясна част пресичащо пътното платно от ляво на дясно домашно животно – крава без ушна марка и с неустановен собственик. От настъпилото ПТП имало материални щети по превозното средство. По този повод на 01.11.2025 г. на жалбоподателя на място бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. На 20.11.2025 г. било издадено процесното наказателно постановление, с което на К. С. У. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева/153.39 евро на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от анализа на гласните доказателства - показания на свидетелите Й. Х. и С. С.; от писмените доказателства, приети по делото - Акт за установяване на административно нарушение от 01.11.2025 г.; Протокол за ПТП от 01.11.2025 г.; Справка за собственост на МПС; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; снимков материал; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

2

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди. Санкционната норма на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП гласи, че който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 300 лева, ако деянието не съставлява престъпление. За да е съставомерно деянието по този текст е необходимо от обективна страна да е допуснато конкретно нарушение на правилата за движение от тези визирани в чл.179, ал.1 или ал.2 от ЗДвП, а също така, това нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. В случая поведение на жалбоподателя, което да кореспондира с тази правна квалификация на нарушението не се установи. От доказателствата по делото става ясно, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобила „****“ с рег.№ **** в посока от с.Габрово към с.Комунига, като на път II-58, км.10, в тъмната част на денонощието при разминаване с друг автомобил, е блъснал с превозното средство пресичащо пътното платно домашно животно – крава без ушна марка и с неустановен собственик. Липсват безспорни и убедителни доказателства, от които да следва извод, че към момента на произшествието У. е управлявал автомобила със скорост, несъобразена с условията на видимост, както се твърди в акта и наказателното постановление. Текстът на чл.20, ал.2 от ЗДвП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя поначало е в рамките на максимално допустимата, но се явява несъобразена с неблагоприятните за безопасността на движението фактори от конкретната пътна обстановка. Съобразяването с пътната обстановка е отчитане на известни, видими и съществуващи отпреди фактори, които представляват опасност за движението, така че водачът да е в съС.ие да спре пред всяко предвидимо препятствие. Не се доказа жалбоподателят да е нарушил виновно цитираната норма, тъй като не се установява възникналото ПТП д а е в причинна връзка именно със скоростта на движение на управлявания от н е г о автомобил. Внезапно излязлото и пресичащо на пътното платно животно действително съставлява препятствие и представлява опасност за движението.

Законът обаче е вменил в задължение на водачите да управляват МПС с такава скорост, че да могат да спрат пред предвидимо препятствие. Излизането на домашно животно на платното в тъмната част на денонощието, при разминаване на водача на превозното средство с друг автомобил, се явява непредвидимо обстоятелство и не мож е да бъде съобразено изначално 3 от водачите на пътни превозни средства. Такава възможност, респективно и задължение би възникнало за всеки водач, ако опасността от животни е сигнализирана с предупредителен пътен знак. По делото не са ангажирани доказателства за наличието на такъв поставен пътен знак на мястото, където е станало произшествието, а тъкмо обратното. Затова според настоящата инстанция, за жалбоподателя като водач на МПС са липсвали обективни предпоставки, които да формират у него знание или предположение, че на пътното платно ще излезе домашно животно и ще пресече внезапно пътя. Като участник в движението, жалбоподателят не е бил длъжен и не е могъл да очаква появата на домашно животно, за да възникне и предвиденото в чл.20, ал.2 от ЗДвП задължение да съобрази скоростта си на движение с такова препятствие. Той не само, че не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, но и не е бил длъжен и не е могъл да предвиди общественоопасните му последици. Това означава, че не е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя, в нито една от двете му форми - умисъл или непредпазливост, което прави нарушението несъставомерно, поради липсата на субективен елемент. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Едно от обстоятелствата, изключващи отговорността е чл.15 от НК, а именно случайно деяние. Според този текст от НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Настоящият случай е именно такъв и попада в хипотезата на чл.15 от НК, изключващ отговорността на дееца, поради липсата на вина . Предвид гореизложеното и след като не се доказа извършването на процесното административно нарушение, наказателното постановление следва да бъде отменено.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 205 евро. Според съда възнаграждението е съобразено с разпоредбите на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с вида и обема на извършените процесуални действия от адвоката, с фактическата и правна сложност на делото, поради което направеното от представителя на ответната страна възражение за прекомерност е неоснователно. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

4

При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.