Решение № 246 от 19.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Пловдив, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330107205 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на П. М. П., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез адв. Г. М., срещу „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“ 3, ул. „Незабравка” № 25, ет. 5, с която е предявен установителен иск за прогласяване недействителноста на Договор за кредит с номер ****** от 18.01.2024 г., сключен между ищеца П. М. П. и ответника „Би Енд Джи Кредит” ООД.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит с номер ****** от 18.01.2024 г., по силата на който кредитодателят „Би Енд Джи Кредит” ООД е предоставил на ищеца кредит в размер на 1200,00 лв., при годишен лихвен процент от 39,04 % и годишен процент на разходите от 46,25 %. Страните се уговорили кредитът да бъде върнат на 16 равни вноски, всяка от които в размер на 97,39 лв. Общият размер на всички плащания по договора бил уговорен на сумата от 1558,24 лв.

Сочи се, че съгласно чл. 10, ал. 1 от Договора страните се договорили за предоставяне на услугата за бързо разглеждане на кредита от страна на кредитодателя, срещу което кредитополучателят се съгласил да заплати такса в размер на 662,88 лв. за така предоставената услуга. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Договора страните се съгласили кредитодателят да предостави в полза на кредитополучателя услуга „Експресно обслужване“ на кредита, а кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора сумата в размер на 994,40 лв. срещу тази услуга. Според чл. 10, ал. 3 от Договора 1 общата сума за плащане по него възлизала в размер на 3215,52 лв., в случай че бъдат включени и допълнителните такси за бързо разглеждане и експресно обслужване на кредита. Тази сума следвало да бъде изплатена на 16 равни вноски, всяка от които в размер на 200,97 лв.

Ищецът твърди, че е заплатил цялата главница по процесния договор за кредит. Поддържа, че процесният Договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като излага конкретни доводи в тази насока.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде уважен предявения иск. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Би Енд Джи Кредит” ООД, с който оспорва предявения иск. Твърди, че възнаграждението за предоставената услуга „Бързо разглеждане“ на кредита и възнаграждението за предоставената услуга „Експресно обслужване“ на кредита не следва да бъдат включвани в ГПР по процесния Договор за кредит, тъй като действията по бързо разглеждане и експресно обслужване не са свързани с усвояването и управлението на процесния кредит.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание ищцата П. П., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила писмена молба от пълномощника на ищцата – адв. Г. М., с която поддържа исковата молба и моли предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Би Енд Джи Кредит” ООД, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК.

За уважаване на предявения иск в тежест на ищцата П. П. е да докаже, че между нея и ответника „Би Енд Джи Кредит” ООД е възникнало облигационно отношение по процесния Договор за кредит, че този договор е нищожен на заявените в исковата молба правни основания, в т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, противоречието на посочените от ищеца договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на закона.

2

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищцата П. М. П. и ответника „Би Енд Джи Кредит” ООД е сключен Договор за кредит с номер ****** от 18.01.2024 г., както и че дължимото възнаграждение за предоставената услуга „Бързо разглеждане“ на кредита и дължимото възнаграждение за предоставената услуга „Експресно обслужване“ на кредита не са включени в размера на ГПР по процесния Договор за кредит с номер ****** от 18.01.2024 г.

Сключването на процесния Договор за кредит се установява и от представения по делото Договор за кредит с номер ****** от 18.01.2024 г.

(Договора), видно от който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1200,00 лв., при годишен лихвен процент от 39,04 % и годишен процент на разходите от 46,35 %. Погасяването на кредита се извършва на 16 месечни вноски, всяка от които в размер на 97,39 лв. Крайният срок за погасяване на кредита е 20.05.2025 г. Общата сума за плащане по заема е посочена в размер на 1558,24 лв.

Съгласно клаузата на чл. 10, ал. 1 от Договора кредитополучателят дължи на кредитора такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 662,88 лв., дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, обективиран в Договора.

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Договора за предоставена услуга по експресно обслужване на кредита кредитополучателят дължи на кредитора такса в размер на 994,40 лв., която следва да бъде заплатена на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, обективиран в Договора.

В договора е обективиран погасителен план, видно от който общият размер на всяка месечна погасителна вноска, включващ и предвиденото оскъпяване за такса за бързо разглеждане и такса за експресно обслужване е 200,97 лв., а общата сума за плащане по заема е в размер на 3215,52 лв.

Договорен е падеж на първата погасителна вноска на 20.02.2024 г. и на последната погасителна вноска на 20.05.2025 г.

Не е спорно по делото, че ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Ищцата П. П. е физическо лице, което при сключване на Договора за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Сключеният между ищцата и ответника Договор за кредит по своята 3 правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя “ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В тази насока е и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, девети състав, съгласно което в ГПР следва да бъдат включени всички разходи, които ще понесе потребителят. Годишен процент на разходите, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи, договорът за кредит следва да се счита за нищожен.

4

Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Целта на таксите и комисионите по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Според нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, доколкото те са част от дейността му по предоставяне на кредита.

В процесния Договор за кредит е посочен процент на ГПР 46,35 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите п о кредита, а именно – задължението за заплащане на такса за бързо разглеждане и на такса за експресно обслужване на кредита, които следва да бъдат включени в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадена от всеки потенциален клиент, както и със своевременното му обслужване по кредита. Съобразно изричната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, ответното дружество, като кредитор, не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С процесния контракт кредитополучателят е поел задължение за заплащане на такси, предназначени да възнаградят извършваните от кредитора услуги по бързо разглеждане и експресно обслужване на кредита, относими към присъщата на занятието на кредита дейност по администриране на финансовия продукт, за която важи забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК .

Разпечатката съдържа 41 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c72c525-da52-4da6-8a69-5ca22a79540f