Решение № 6297 от 08.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6297 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110128589 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. Г. Г. срещу „...“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за паричен заем Standard“ № 5910199/13.03.2023 г. е нищожен, и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 763,57 лева – недължимо платена сума над чистата стойност по Договор за паричен заем Standard“ № 5910199/13.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 14.03.2023г. между ищцата и „...“ АД, е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 5910199/13.03.2023 г., по силата на който на ищцата е предоставена в заем сума в размер на 1300 лева. В чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора е посочено, че за ползване на сумата кредитополучателят дължи на кредитора възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 40,32 % и годишен процент на разходите (ГПР) по кредита от 49,36 %. Общият размер на всички плащания, дължими от потребителя съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 е 1837,33 лева, които следва да се върнат на 11 вноски, всяка от които в размер на 167,03 лева. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 413,27 лева, а в чл. 4 от договора е предвидено задължението за потребителя в тридневен срок от усвояване на сумата да обезпечи заема с банкова гаранция в размер на цялото задължение, валидна за период от сключване на договора до 30 дни след падежа за плащане по договора, или да осигури поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря кумулативно на множество изисквания, подробно посочени в чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора. В чл. 4, ал. 2 е предвидено, че ако длъжникът не предостави обезпечение, отговарящо на 1 посочените критерии, същият дължи неустойка в размер на 275,44 лева, която се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски. Поддържа, че с прибавянето на неустойката към дължимите суми по кредита, месечната вноска възлиза на 192,07 лева, а размерът на дължимата сума по договора възлиза на 2112,77 лева. След усвояване на заемната сума ищцата е извършвала плащания по кредита чрез платформата за парични преводи „...“ АД на обща стойност 1300 лева, като с тях е погасявала не само главницата, а и част от другите предвидени в договора компоненти. На 12.07.2023 г. ищцата е сключила нов Договор за паричен заем Standard 14 № 5943516/12.07.2023г. за сумата 1400 лева, от която 763,57 лева са послужили за рефинансиране и погасяване на задълженията по процесния договор за кредит. Така общо извършените по договора плащания възлизат на 2063,57 лева. Ищцата поддържа, че получената чиста стойност по кредита е в размер на 1300 лева, следователно всички суми над посочената следва да й бъдат възстановени като платени без основание поради недействителността на договора за паричен заем. Излага подробни съображения за недействителността на договора за заем. Твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК ответното дружество е начислило такса „експресно разглеждане“ на искането за отпускане на кредит на стойност 413, 27 лева, тъй като тази услуга е свързана с усвояването и управлението на кредита. Поддържа, че клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане е и неравноправна, доколкото възлага допълнителна финансова тежест за потребителя, оскъпява цената на кредита и по съществото си представлява реализирана за кредитора печалба. Поддържа, че договорът е недействителен и поради нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като към него няма погасителен план, като в договора е посочен размерът на месечната вноска, както и падежът на всяка от вноските, но без да са посочени поотделно каква част от главницата, лихвата и таксата за експресно разглеждане се погасява със съответната вноска. Твърди, че договорът е недействителен и поради нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е посочено какво точно се включва в ГПР, липсва ясно разписана методика по формиране на ГПР по кредита, уточняваща кои компоненти са включени в него и как същият възлиза на 49,36 %. Твърди, че неустойка представлява разход по кредита, поради което следва да се включи в ГПР, но това не е направено, поради което и посоченият размер на ГПР не е действителният такъв, приложен в отношенията между страните, и при включване на неустойката в ГПР същият би надвишил законоустановения максимум от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Ищцата излага съображения, че договорът е недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като предвидения в договора размер е 40,32 % е повече от трикратния размер на законната лихва за забава, а при включване на таксата за експресно разглеждане и неустойката, които представляват прикрита лихва, размерът многократно ще надвиши посочения в договора. Поддържа, че задължението за предоставяне на обезпечение е уговорено така, че да бъде препятствано изпълнението му, за да доведе до уговорената санкция неустойка в размер на 275,44 лева, която не притежава присъщите и обезпечителна и обезщетителна функция, а води единствено до оскъпяване на кредита и увеличаване на печалбата за кредитора. Излага твърдения, че неустойката не е включена при изчисляването на ГПР, а посочването на по-нисък от действителния ГПР в договора за потребителски кредит представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна търговска практика, в частност заблуждаваща такава по смисъла чл. 68г, ал.

4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „...“ АД е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията 2 на ищцата, че таксата за експресно разглеждане на искането за кредит противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и твърди, че тази услуга се извършва преди сключване на договора за кредит, следователно посочената такса не може да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита. Твърди, че въпреки осъществяването на услугата по експресно разглеждане на документите, договор за паричен заем може да не бъде подписан и съответно заемното правоотношение по предоставяне на потребителски кредит да не възникне по желание на която и да е от страните.

Поддържа, че доколкото в договора за кредит е уговорен фиксиран годишен лихвен процент, като не е предвидено заплащане на суми, дължими при различни лихвени проценти, то не е било необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Наред с това погасителният план сочи да е инкорпориран в договора. Излага съображения, че към момента на сключване на договора, не се установява да се дължи предвидената неустойка, доколкото нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на посочените задължения в указания за това срок, поради което разходът за нея не следва да бъде включван в ГПР. Оспорва твърденията за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, както и че посоченият в договора ГПР не е реално приложеният в отношенията между страните.

Твърди, че уговорената неустойка е действителна и има обезщетителна функция, а чрез нея не се нарушават правата на потребителя, който е имал възможност да се откаже от договора в законоустановен срок след сключването му. Сочи, че не са налице основания за прогласяване на недействителността на договора, респективно не са налице предпоставките за уважаване на осъдителния иск. Оспорва обстоятелството, че ищцата е материално затруднено лице и поддържа, че не са налице предпоставките за заплащане на оказаната безплатна правна помощ. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С окончателният доклад по делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че при изчисляване на ГПР по процесния договор не е включен разходът за неустойка.

Приета като доказателство по делото е разпечатка от Договор за паричен заем Standard 14 № 5910199/13.03.2023 г., сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ във връзка със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ между „...“ АД в качеството му на заемодател и Г. Г. Г. в качеството й на заемател. По силата на силата на сключения договор на заемателя бил отпуснат заем в размер на 1300 лв., който следвало да бъде възстановен на 11 вноски, всяка в размер на 167,03 лв., която вноска включва част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, за срок от 22 седмици, считано от 28.03.2023 г. до 15.08.2023 г. Посочено е, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49.36 % при годишен лихвен процент 40,32 %. Таксата за експресно разглеждане е предвидена в чл. 1, ал. 3 от сключения договор като цена на допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на заем в размер на 413,27 лв.

В чл. 4, ал. 1 на договора е предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да представи на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му, а именно: 1. Поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 3

21 година възраст, да работи по безсрочен трудово договор, да има минимален стаж при настоящия работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1 000 лв. през последните 5 години, да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. Банкова гаранция, издадена след усвояване на парични заем, в размер на цялото задължение на заемателя, включващо общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита/, валидна 30 дни след падежа на плащане по договора. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят ще дължи неустойка в размер на 275,44 лв.

Уговорено е неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 192,07 лв., а общото задължение по договора е размер на 2112,77 лв.

По делото е приет като доказателство СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити към Договор за паричен заем Standard 14 № 5910199/13.03.2023 г., от който е видно, че общата сума по кредита с включена лихва е 1426,03 лв., а общата сума по кредита, включваща главница, лихва и такса за експресно разглеждане възлиза на 1837,33 лв. (т. 6 от СЕФ), като вноската в този случай е в размер на 167,03 лв. (т.5 от СЕФ). Съгласно т. 2 от част Трета на СЕФ в ГПР не са включени начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойка за неизпълнение на някое от задълженията по договора, доколкото се приема, че страните ще изпълняват точно и в срок задълженията си. В т. 4 от част Трета на СЕФ е посочено, че свързаните с договора разходи са: разходи за просрочени задължения, такса за разглеждане на документи, таксата за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 413,27 лв., в случай, че заемателят е избрал доброволно да се ползва от тази допълнителна услуга, неустойката, начислявана при неизпълнение на някое от задълженията по т. 8, част Втора, а именно за предоставяне на обезпечение чрез поръчител физическо лице или банкова гаранция.