Определение № 355 от 16.09.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 355 гр. Пловдив, 16.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Миглена Площакова Въззивно частно търговско дело № 20265001000454 по описа за 2026 година ТЗ.

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 729, ал. 3 Образувано е въз основа на въззивна частна жалба, подадена от Национална агенция за приходите /НАП/ против определение рег. № 26068 от 21.07.2026 г., постановено по т.д. № 104/2005 г. по описа на Окръжен съд Смолян, в частта, с която съдът по несъстоятелността е отказал да одобри сметка за разпределение № 5, обявена в ТРРЮЛНЦ под № *** по партидата на длъжника „Родопска тъкан“ АД /н./, с която сметка в полза на НАП е разпределена сумата 115 008,10 евро. Отправено е искане вместо обжалваното определение да бъде постановено друго, с което сметката за разпределение № 5 да бъде одобрена без изменение.

Жалбоподателят счита определението в обжалваната част за неправилно и противоречащо на материалния закон, тъй като съдът незаконосъобразно приложил института на давността. Погасителната давност по правната си природа съставлявала санкция за бездействието на кредитора, а такова бездействие в случая не било налице. В производството по несъстоятелност законодателят предвидил изключения от общия режим на давността, тъй като кредиторът не можел да повлияе върху момента, в който неговото вземане ще бъде удовлетворено, а администрирането на производството по несъстоятелност било изцяло в ръцете на синдика. Кредиторът не можел да бъде санкциониран чрез института на погасителната давност в рамките на висящо производство по несъстоятелност, тъй като не било налице бездействие от негова страна. В тази насока била и разпоредбата на чл. 739 ТЗ.

Оспорва се възприетата от съда теза, че с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 ДОПК се погасяват вземанията на държавата, като се позовава на чл. 685а ТЗ.

1

Счита за недопустимо да се въвежда неравноправност на държавата като кредитор спрямо другите кредитори с частни вземания.

Постъпилата частна жалба е обявена в ТРРЮЛНЦ на 31.07.2026 г. и в предвидения за това срок не са постъпили отговори.

Частната въззивна жалба е постъпила в деловодството на ОС-Смолян с вх. № 3564 на 31.07.2026г., като е изпратена от частния жалбоподател по пощата с клеймо на изпращане 29.07.2026 г. На основание чл. 62, ал. 2 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ жалбата се счита за подадена в деня на изпращането й, а именно на 29.07.2026 год. Актът, който е подложен на проверка с нея, е обявен в ТРРЮЛНЦ на 22.07.2026 г. Казаното, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 729, ал. 2 ТЗ, налага извод за депозиране на частната жалба в законовия срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството - кредитор, чието вземане е засегнато с изменената сметка за разпределение и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол - чл. 729, ал. 3 ТЗ. Всичко констатираното до тук налага извод за процесуална допустимост на частната жалбата. Поради това същата подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, както и след справки в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Родопска тъкан“ АД /н./, намери за установено следното:

С обжалваната част от определение № 26068/21.07.2026 год. на ОС Смолян не е одобрена сметка за разпределение № 5, обявена в АВ-ТРРЮЛНЦ на 05.06.2026 год., предвиждаща разпределение в полза на кредитора НАП на сумата 115 008.10 евро, с левова равностойност 224 936.30 лв., с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, за погасяване на публични държавни и общински вземания, възникнали в периода 2002 год. – 2006 год. - преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, поради погасяването на тези публични задължения по давност с изтичането на десетгодишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК.

За да постанови оспореното определение, първоинстанционният съд по несъстоятелността е приел, че давността не се прилага служебно, но е счел, че е сезиран с изрични възражения за давност от страна на длъжника „Родопска тъкан“ АД /н./ и кредитора „Трейдимпекс“ ЕСТ, вписан в търговския регистър на Бейрут, Ливан, съдържащи се във възраженията срещу съставените от синдика сметки за разпределение, в т.ч. сметка № 5, с искане за приложение на института на абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ТЗ по отношение на вземанията на държавата, включени в списък на приети вземания, възникнали в периода от 2002 год. до 2006 год., като подробно е изложил мотивите, поради които счита, че нормата е приложима в производството по несъстоятелност по отношение на конкретните вземания.

При справка в Търговския регистър по партидата на „Родопска тъкан“ АД /н/ се установява, че с решение № 41/30.05.2006 год., постановено по т.д.

№ 104/2005 год. по описа на Окръжен съд – Смолян, е обявена неплатежоспособността на “РОДОПСКА ТЪКАН” АД, със седалище и адрес 2 на управление гр. Смолян, ул. „Наталия” № 2, обявена е началната дата на неплатежоспособността – 30.06.2003 год. и е открито производство по несъстоятелност. С решение № 48/28.04.2010 год. по т.д. № 104/2005 год. на основание чл. 710 ТЗ “РОДОПСКА ТЪКАН” АД е обявен в несъстоятелност и е прекратена дейността на предприятието му и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

Междувременно, с определение № 40/21.04.2007 год. по т.д. № 104/2005 год. Смолянският окръжен съд е одобрил списъка на приетите от синдика вземания по чл. 686, ал. 1 ТЗ и по чл. 687 ТЗ, изготвен на 31.07.2006 год. и списъците на допълнително предявените и приети от синдика вземания по чл.

688, ал. 1 ТЗ, изготвени на 05.09.2006 год., на 29.09.2006 год. и на 14.03.2007 год.

Несъмнено е, че сред приетите вземания са процесните публични вземания за данъци, осигурителни вноски, такси, митнически вземания в общ размер на 115 008,10 евро, които са подложени на разпределение чрез включването им в процесната сметка за разпределение № 5 и които публични вземания са част от общия размер на приетите вземания на държавата в размер на 445 500,27 лв. /с еврова равностойност 227 780,88 евро/, описани в приложената към процесната сметка за разпределение справка, изготвена от синдика.

Според справката към процесната сметка вземанията за главница са установени с ДРА от 2002 г. и от 2004 год. и декларации по чл. 17 също от 2002 и 2006 год. /до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност/; задължителните осигурителни вноски са за периода 20012003 год.; изпълнителният лист за държавна такса е по дело от 2005 год., възникнало към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност; митническите вземания са съгласно Постановление за принудително събиране № 106/29.IV.1998 год. на РМУ гр. София. Същите не са служебно отписани от НАП на основание чл. 173, ал. 2 ДОПК, което става известно по делото въз основа на становището на НАП, получено по делото на 13.07.2026 год., постъпило в изпълнение на указанията на съда по несъстоятелността, дадени с разпореждане № 26005/29.06.2026 год.

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния за основателност на възраженията на длъжника и кредитора „Трейдимпекс“ ЕСТ срещу включването на процесните вземания на НАП в списъка за разпределение.

Институтът на абсолютната давност, регламентирана в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК, намира приложение в производството по несъстоятелност. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 685а ТЗ, на която се позовава и частният жалбоподател, с предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва и спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.

В отклонение от тази норма, съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 3

ДОПК в първоначалната й редакция, обн. ДВ бр. 105/2005 год., в сила от 01.01.2006 год., с изтичането на десетгодишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публично задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. В исторически план разпоредбата е претърпяла няколко изменения: в редакцията обн. ДВ бр.

94/2015 год., в сила от 01.01.2016 год., е предвидено допълнително, че давността не тече, когато изпълнението е спряно по искане на длъжника; с изменението, обн. ДВ бр. 64/2019 год., в сила от 13.08.2016 год. е добавено, че давност не тече, когато е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа от ДОПК. Едва с измененията на чл. 171, ал. 2 ДОПК, публикувани в ДВ бр. 105/2020 год., в сила от 01.01.2021 год., е предвидено, че давност не тече и когато вземането е предявено в производство по несъстоятелност. Така, от 01.01.2021 год. нормата на чл. 171, ал. 2 ДОПК е придобила настоящата си редакция: „С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.“ При така направеното хронологично проследяване на текста на чл. 171, ал. 2 ДОПК се налага изводът, че едва от 01.01.2021 год. публичните вземания не се погасяват с изтичането на абсолютна десетгодишна давност, когато вземането е предявено в производство по несъстоятелност. Преди този момент според законодателната уредба, с изтичането на десетгодишен давностен срок, считано от 1.01. на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността.

Давността по чл. 171, ал. 2 ДОПК има абсолютен характер. Той се изразява в това, че абсолютната давност не представлява санкция за бездействието на кредитора да извърши действия по събиране на публичното вземане, тъй като е независима от спирането и прекъсването, а е обусловена единствено от отрицателния факт на неудовлетворяването му в предвидения от закона 10-годишен срок, независимо от причините за това. Едва с разпоредбата на §35 от ЗИДДОПК /обн. ДВ бр. 105/2020 год., в сила от 1.1.2021 год./, законодателят е изключил от приложното поле на абсолютната 10-годишна давност вземанията, които са предявени в производството по несъстоятелност, а съгласно §72 в тази част законът влиза в сила от 01.01.2021год.

Трайна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, според която разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК е материалноправна и доколкото в 4 закона не е предвидено нейното обратно действие, тя действа е х nunc, т.е. занапред от деня на влизане на закона в сила - 1.1.2021 год. Наред с това тя е специална по отношение на чл. 685а ТЗ, поради което последната норма не я дерогира. В този смисъл освен цитираните от първоинстанционния съд определение № 60379/23.06.2021 год. по т.д. № 1812/2020 год. на II ТО на ВКС и определение № 50470/4.07.2023 год. по т.д. №1551/2022год. на I ТО на ВКС, е също и определение на ВКС № 519/19.02.2026 год. по т.д. № 2474/2025 год.

В посочените съдебни актове еднозначно е прието, че с изтичането на абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК се погасяват всички публични задължения, включително и предявените в производството по несъстоятелност, по отношение на които давностният срок е изтекъл преди 01.01.2021 год.; съобразно чл. 173, ал. 2 ДОПК с изтичането на този срок погасените с изтичането на давността по чл. 171, ал. 2 ДОПК вземания се отписват служебно. Правилото на чл. 171, ал. 2 ДОПК, в сила от 01.01.2021 год., предвиждащо спиране и прекъсване на абсолютната давност при предявяване на публичните вземания в производството по несъстоятелност, не се прилага за вземания, които вече са били погасени по давност към момента на влизането й в сила.