Решение № 342 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря ЙорД. В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100501833 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 14094 от 07.12.2022г. по гр.д. № 14013/2022г. на Софийски районен съд, 176 състав, допълнено по реда на чл.248 от ГПК с определение № 34014 от 27.09.2023г. по гр.дело № 14013/2022г. по описа на СРС, 176 с-в, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, че Л.

Т. Р., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 311,78 лева -главница, представляваща 1/6 от стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот - апартамент № 121, в гр. София, ж.к. „*******, аб.№ ******* , ведно със законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 9,39 лева - 1/6 от главница за услуга дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за цена на ТЕ за разликата над сумата от 311,78 лева до пълния предявен размер от 370,74 лева и за периода от 01.05.2017г. до 31.05.2018г., както и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 52,46 лева мораторна лихва върху цената за ТЕ начислена за периода от 15.09.2018 г. до 15.07.2021 г. и 1,88 лева - лихва върху главницата за услуга дялово разпределение, начислена за периода 31.07.2018г. до 15.07.2021г. Л. Т. Р. е осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Топлофикация София" 1

ЕАД сумата от 81,60 лева, а „Топлофикация София" ЕАД е осъдена да му заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 37,31 лева.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация София" ЕАД срещу Д. Т. Р. , ЕГН ********** и Е. ИИ. Т., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, както следва: срещу Д. Т. Р. - за 1/6 или сумата от 370,74 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., 52,46 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 15.07.2021 г.; 9,39 лева главница за услуга дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., и 1,88 лева - лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. до 15.07.2021 г.; срещу: Е. И. Т. - за 4/6 или сумата от 1482,97 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., 209,83 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 15.07.2021 г.; 37,57 лева главница за услуга дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., и 7,53 лева - лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. до 15.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.08.2021 г. по ч.гр.д.

№ 44044/2021 г. по описа на СРС, 176-ти състав.

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 281189/16.12.2022г., подадена от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е обжалвал решението на районния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Д. Т. Р. и Е. ИИ. Т..

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Въззивникът счита, че със заявлението за промяна на партидата ответникът Л. Р. не е сключил с „Топлофикация София“ ЕАД договор за продажба на топлинна енергия за целия процесен имот, тъй като притежавал само 1/6 идеална част от него. Не била представена декларация от другите двама съсобственици, притежаващи останалите 5/6 идеални части, от която да е видно, че не възразяват партидата да бъде променена. Ответниците Д. Р. и Е. Т. следвало да отговарят за незаплатената топлинна енергия, тъй като са собственици на процесния имот и поради това било налице облигационно правоотношение между тях и ищеца. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира и разноски.

В срока по по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Е. И. Т. и Д. Т. Р., с който я оспорват като неоснователна. От представената по делото декларация било видно, че ответникът Л. Р. е поискал партидата за имота да бъде открита само на негово име, като от фактурите се установявало, че то е уважено, тъй като в тях като 2 титуляр на партидата бил посочен именно той. Поради това между него и ищеца бил сключен договор за продажба на топлинна енергия и по него следвало да отговаря само той. Поддържат и направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекъл давностен срок. Молят решението да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Не е постъпила въззивна жалба срещу решението на районния съд в частта, с която е признато за установено по предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД , че Л. Т.

Р . дължи на „Топлофикация София" сумата от 311,78 лева за топлинна енергия и 9,39 лева за дялово разпределение, както и в частта, с която са отхвърлени предявените срещу него искове за разликата над сумата от 311,78 лева до пълния предявен размер от 370,74 лева и за периода от 01.05.2017г. до 31.05.2018г., както и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 52,46 лева мораторна лихва върху цената за ТЕ начислена за периода от 15.09.2018 г. до 15.07.2021 г. и 1,88 лева - лихва върху главницата за услуга дялово разпределение, начислена за периода 31.07.2018г. до 15.07.2021г., поради което не е предмет на проверка в тези части пред настоящата инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 51784/17.03.2022г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответниците искове с правна квалификация чл.422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.

79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено, че ответниците дължат следните суми: 2224,46 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 314,75 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 15.07.2021 г.; 56,35 лева - главница за услуга дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 11,30 лева - лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. до 15.07.2021 г., в условията на разделна отговорност както следва: Л. Т. Р. - 1/6 или сумата от 370,74 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 52,46 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 15.07.2021 г.; 9,39 лева главница за услуга дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 1,88 лева - лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. до 15.07.2021 г.; Д. Т. Р. - 1/6 или сумата от 370,74 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със 3 законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 52,46 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 15.07.2021 г.; 9,39 лева - главница за услуга дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 1,88 лева - лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. до 15.07.2021 г.; Е. И. Т. - 4/6 или сумата от 1482,97 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 209,83 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до до 15.07.2021 г.; 37,57 лева - главница за услуга дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 7,53 лева - лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. до 15.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.08.2021 г. по ч.гр.д.

№ 44044/2021 г. по описа на СРС, 176-ти състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение. Ответниците били собственици на топлоснабден недвижим имот с адрес: гр.София, ж.к. „******* с тях бил сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Л. Т. Р., Д. Т. Р. и Е. И. Т. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват наличието на облигационно правоотношение между „Топлофикация София“ ЕАД и Д. Т. Р. и Е. И. Т., тъй като титуляр на партидата е единствено Л. Р.. Направили са възражение, че не дължат обезщетение за забава, като се позовават и на изтекла в тяхна полза погасителна давност за част от вземанията.

По делото е приет нотариален акт № 127, том X X I V, дело № 4757/1974г. от 25.07.1974г., от който е видно, че Т. Р. Т. и Е. И. Т. са закупили процесния недвижим имот. От удостоверение за наследници от 16.01.2017г. се установява, че Т. Р. Т. е починал на 11.01.2017г., като е оставил като наследници по закон ответниците Е. И. Т. /съпруга/, Д. Т. Р. /дъщеря/ и Л. Т.

Р. /син/.

4

Към доказателствената съвкупност е приобщено и заявлениедекларация от 01.03.2017г., с което ответникът Л. Т. Р. е поискал партидата за доставената до имота ТЕ да бъде променена на негово име.

За установяване размер на задължението за заплащане на цена на доставена топлинна енергия са представени обща фактура № 1005428203 от 31.07.2020г., съгласно която дължимите суми за периода 01.05.2019г.30.04.2020г. възлизат на 752,26 лева; съобщение към фактура № 0106408466 от 31.07.2019г., съгласно което дължимите суми за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г. възлизат на 1158,57 лева, както и съобщение към фактура № 0096593403 от 31.07.2018г. за сумата от 720,25 лева за периода 01.05.2017г. до 30.04.2018г. Прието е и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за имота в размер на 2606,86 лева.

Приети са и изравнителни сметки, както и протоколи за отчет на уредите за процесния период, съгласно които като клиент на енергия в имота е записан Л. Т. Р..

По делото е изготвена и съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по която вещото лице след запознаване с документи по делото и справки при ищеца и третото лице помагач е посочило, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като показанията се отчитат ежемесечно. От общото количество топлоенергия били изваждани технолочните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. За процесния период дяловото разпределение на ТЕ постъпила се е извършвало от ФДР „Нелбо" ЕАД. Топлинната енергия за отопление на имота е определяна по реален отчет на показанията на 4бр. ИРРО, а топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация е определяне според съотношението на пълния отопляем обем на жилището от 127 куб.метра към пълния отопляем обем на СЕС. За процесния имот е начислявана и енергия за битово горещо водоснабдяване на база реален отчет на 1бр. водомер.