Решение № 471 от 21.11.2014, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ........... гр. К.,

21.11.2014 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Карловският районен съд в публично съдебно заседание дванадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева при секретаря И.П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 694 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс (СК), трансформиран по реда на чл. чл. 321, ал. 5 от Граждански процесуален кодекс (ГПК), в такъв по чл. 49, ал. 4 от СК.

Съдът е сезиран с искова молба от

Д.И.М. с ЕГН **********,*** против В.М.М. с ЕГН **********,***, с която моли съда да прекрати сключения с ответника брак по вина на ответника, да предостави на нея ползването на родителските права по отношение на роденото от брака им дете, да определи режим на лични отношения на бащата с дето и месечна издръжка, да предостави на нея ползването на семейното жилище и да постанови да носи предбрачното си фамилно име - С..

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 02.08.1997 г. в гр. К., обл. П.. От брака си имали родено едно дете - М.В. М. с ЕГН **********. Семейното им жилище представлявало втори етаж от къща, находяща се в гр. К., ул. „***“ № 4, собственост на ответника. В началото отношенията им били нормални и нямали сериозни конфликти и противоречия. През 2012 г. случайно видяла SMS-и в телефона на съпруга си с текст „Обичам те“, които били от продавачката на магазина им. Поискала му обяснения, но не получила такива. В последствие разбрала, че съпругът й е имал любовни отношения с тази жена. От тогава отношенията им се влошили. Съпругът й заживял свой собствен живот. Полагала усилия за заздравяване на брака им, но ответника не пожелал да заживеят като семейство. Всяко лято през месец август семейството почивало на българското Ч.. През лятото на 2013 г., както всяка година заминали за гр. С., но на третия ден от почивката съпругът й съобщил на нея и детето, че заминава някъде. В последствие се върнал, за да се приберат в гр. К. като двете до края на почивката останали сами. Твърди, че от тогава и към настоящият момент двамата спят в отделни стаи. Ответникът системно не се прибирал в къщи - обикновено отсъствал около 4 дни през седмицата, след което се прибирал в собствената си стая. Тя поддържала домакинството, готвела, чистела и перяла, но дори не се хранели заедно. Разговаряли само по повод на работата им, т.к. притежавали магазин за хранителни стоки. Сочи, че ответникът не полагал грижи за детето им – М., която била ученичка в 10 клас на СОУ „***“ гр. К.. Детето посещавало частни уроци по математика и английски език два пъти седмично, като един учебен час струвал 10,00 лв. Детето също било свидетел на разговори, провеждани от баща й с непозната за тях жена. Когато съпругът й отсъствал от семейното им жилище, не отговарял на мобилния си телефон при позвъняване от нейна страна, както и от страна на детето им. На семейните им празници и тържества същият не присъствал. Не й давал обяснения къде ходи и по каква причина, като започнал да демонстрира явно неуважение към нея, като съпруга и майка. Поради тези причини намира бракът им за дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника и моли, да бъде постановено съдебно решение, с което: да бъде прекратен сключения на 02.08.1997 г. в гр. К., обл. П. граждански брак между нея и ответника с развод по негова вина; да бъдат предоставени на нея родителските права по отношение на детето им М.В. М. с ЕГН **********; да се определи местоживеене на детето до навършване на пълнолетие или настъпване на обстоятелства за промяна, като детето да живее заедно с майката си в гр. К., на ул. „***“ № 4 , обл. П., или на друг адрес, на който тя живее; да бъде постановено бащата В.М.М. да осъществява лични контакти с детето М.В. М. до навършване на пълнолетие, или настъпване на обстоятелства за промяна, като го взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 ч. в събота да 17.00 ч. в неделя, с преспиване, както и двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с времето, през което майката ползва годишния си платен отпуск, както и по всяко друго време със съгласието на майката, която упражнява родителските права; да бъде осъден ответника да заплаща на детето М.В. М., със съгласието на майката Д.И.М., месечна издръжка в размер на 500.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба, до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска; да бъде предоставено на ищцата ползването на Семейното жилище, представляващо втори етаж от къща, находяща се в гр. К., ул. „***“ № 4, собственост на ответника, докато ищцата упражнява родителските права спрямо детето им М.В. М.; съдът да постанови и след прекратяване на брака да носи предбрачнато си фамилно име - С.. Претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът не представя отговор на исковата молба, не взема становище по предявения иск.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с адв. Л. Н. ***. Поддържа предявената искова молба.

В съдебно заседание ответната страна не се явява. От същата е депозирана молба с приложено към нея споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, подписано от страните, като моли съда да го одобри.

Ищацата лично и чрез процесуалният си представител изразява становище, че следва да се приеме предложеното споразумение и съответно да се одобри.

С протоколно определение от 17.09.2014 г., с оглед представеното споразумение и на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК е допусната трансформация на производството от такова по чл. 49, ал. 1 от СК, в производство по реда на чл. 49, ал. 4 от СК.

От приложените по делото надлежно заверени копия от нотариални актове, скици на имоти, данъчни оценки, свидетелства за регистрация на МПС – част 1, и удостоверения за застрахователна стойност на МПС, се установява, че описаните имоти в исковата молба, както и включени в споразумението недвижими имоти и моторни превозни средства, са собственост на молителите, като посочените данъчни оценки и стойности са така, както са ги описали в споразумението.

Съдът, като прегледа исковата молба, наведените в нея доводи, както и представеното споразумение, взе предвид становищата на страните и прецени събрания доказателствен материал, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак № 093690, издадено от Община К. въз основа на акт за граждански брак № 93/02.08.1997 г., страните по делото са сключили граждански брак на 02.08.1997 г., като ищцата е приела фамилното име на съпруга си – М..

От представеното по делото заверено копие от удостоверение за раждане № 110665, издадено от

Община-К. въз основа на акт за раждане № 464/20.10.1997 г., е видно, че страните имат родено от брака дете – М.В. М..

От приетия по делото социален доклад се установява, че в момента за непълнолетното дете – М., грижи полагат и двете страни по делото. Въпреки депозираната молба за развод всички живеят в едно жилище, в което битовите условия за отглеждане на детето са подходящи, а неговите потребности – битови и социални, се задоволяват от двамата родители, които осъществяват ежедневно контакти с детето си.

Видно от приложените по делото удостоверения за данъчни оценки, страните нямат данъчни задължения.

При извършената проверка на постигнатото между страните споразумение, съдът констатира, че то е изчерпателно и законосъобразно, отговаря на изискванията на чл. 49, ал. 4 от СК. Уредени са въпросите относно детето, неговото местоживеене, издръжката му, фамилното име след допускането на развода, ползването на семейното жилище, като страните са уговорили и подялба на придобитото в режим на съпружеска имуществена общност имущество, и в този вид не противоречи на закона и морала, поради което следва да бъде утвърдено.

По разноските и дължимите държавни такси:

При този изход на делото, според представеното споразумение и на основание чл. 329 от ГПК, съдът определя разноските да останат в тежест на всяка от страните по делото така, както ги е направила.

Държавната такса за допускането на развода съдът определя в размер на 50.00 лв., на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вносима от страните по равно, както е уговорено в споразумението, от която при завеждане на молбата са внесени от ищцата 25,00 лв., поради което ответника следва да бъде осъден, да заплати в полза на държавата по бюджета на Съдебната власт, по сметка на КРС държавна такса по иска за развод в размер на 25,00 лв.

Следва да бъде определена държавна такса и върху присъдената издръжка, която ще заплаща бащата на детето в размер на 144,00 лв., определена по реда на чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - 2% държавна такса върху тригодишните платежи на определената издръжка, платима от ответника М..

По споразумението относно имуществените отношения ищцата дължи държавна такса в размер на общо 1330,88 лв., изчислена на база имуществото, което тя придобива в свой дял, а ответникът съответно дължи държавна такса в размер на общо 727,12 лв., изчислена на база имуществото, което той придобива.

С оглед на обстоятелството, че изразеното от молителите споразумение относно придобитите по време на брака недвижими имоти и МПС, има значението на спогодба за делба на същите, върху които те са имали равни дялове поради прекратената с развода имуществената общност, съгласно чл. 47, ал. 3 във връзка с чл. 44, ал. 1 и чл. 50 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ), следва да се начислят и местни данъци.

Ищцата дължи местен данък на Община-К. в размер на 167,40 лева, а на Община-С. в размер на 692,32 лв., определен съгласно чл. 35, ал. 2 във връзка с ал. 2 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци, приета на заседание на Общински съвет-К., съответно и чл.35, ал. 3 вр. ал. 2 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци, приета на заседание на Общински съвет-С., който представлява превишението по смисъла на чл. 47, ал. 3 от ЗМДТ, съответно като 3 на сто и 2,5 на сто, върху стойността на дела, който тя придобива, като ответника на посочените правни основания дължи местен на Община-К. в размер на 27,00 лв., а на Община-С. в размер на 431,96 лв.

Така мотивиран, съдът на основание чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 49, ал. 4 от СК

Р

Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 02.08.1997 г. в гр. К. граждански брак между Д.И.М. ЕГН **********,*** и В.М.М.

ЕГН **********,***, за което е съставен акт за граждански брак № 93/02.08.1997 г., КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да се произнася по вината за разстройството на брака.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Д.И.М.

ЕГН ********** и В.М.М. ЕГН **********, споразумение, относно последиците от развода, съгласно което:

1. Родителските права по отношение на родено по време на брака едно дете детето М.В. М. с ЕГН ********** ще се упражняват от майката Д.И.М. с ЕГН **********.

2. Местоживеенето на детето М.В. М. с ЕГН **********, се определя, както следва: До навършване на пълнолетие или настъпване на обстоятелства за промяна, детето ще живее заедно с майката Д.И.М. ***, или на друг адрес, на който тя живее.

3. Бащата В.М.М. ЕГН ********** ще осъществява лични отношения с детето М.В. М. с ЕГН **********, до навършване на пълнолетие, или настъпване на обстоятелства за промяна, като го взема от майката при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с преспиване, както и двадесет дни през летния сезон, които да не съвпадат с времето, през което майката ползва годишния си платен отпуск, както и по всяко друго време със съгласието на майката, която упражнява родителските права.

4. Бащата В.М.М. ЕГН ********** се задължава да заплаща на детето М.В. М. с ЕГН **********, чрез нейната майката и законен представител Д.И.М., месечна издръжка в размер на 200.00 лв. (двеста лева нула стотинки), считано от 20.06.2014 г., до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.