Определение № 4797 от 17.04.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4797

Варна, 17.04.2026 г.

Административният съд - Варна - VI състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ИВЕТА ПЕКОВА като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова административно дело № 1186/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 от АПК вр. чл.172 ал.6 ЗДвП.

Постъпила е жалба от И. К. К. с адрес: [населено място], [улица], подадена чрез адв. Ж. Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]от 13.04.2026г., издадена от Командир на отделение към сектор „Специализирани полицейски сили“-[област], ОДМВР [област], с която на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателката твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като не е собственик на автомобила, не е била уведомена от собственика, че автомобилът е бил с прекратена регистрация, използвала го е еднократно и е нямало как да знае, че е бил с прекратена регистрация. Твърди, че е в невъзможност да управлява автомобил и да се грижи за болните си майка и баба. Майка й е с тежко онкологично заболяване, а баба й – с множество заболявания- остра бъбречна недостатъчност, хипертония и левкоенцефалопатия, която води до когнитивни увреждания и двигателни нарушения. Майка й живее с нея в [населено място] и изключително често се налага да я води за лечения, процедури и химиотерапия в [населено място], а лишаването й от свидетелството за правоуправление прави невъзможно да се грижи за нея, както и за баба й, която живее в Белослав и също се налага да я води до [населено място] за лечение. Твърди, че е студентка и се налага да пътува до университета, като е назначена и на работа като продавач- консултант. Моли да бъде отменена обжалваната заповед.

Направено е и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като ще й причини значими и трудно поправими вреди на нея и нейните близки.

От представените доказателства, съдът намира за установено следното:

От заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]от 13.04.2026г., издадена от Командир на отделение към сектор „Специализирани полицейски сили“-[област], ОДМВР [област] се установява, че на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца за това, че на 13.04.2026 год. около 23.20 ч. в [населено място], на път 9004 на кръстовището с [улица], в посока [населено място] управлява л.а. „Фолксваген голф“ с рег.№ [рег. номер], собственост на В. С., като същият е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП- нерегистрирано ПС след договор за покупко-продажба от 06.04.2026г.

От представените с искането за спиране доказателства се установява, че М. И. К., съгласно представените решения на онкологични комисии е с онкологично заболяване; Ж. Д. Г.- с остра бъбречна недостатъчност, хипертония, левкоенцефалопатия и др./видно от приложените епикризи/; жалбоподателката е студентка в Технически университет [област] и има сключен трудов договор от 14.11.25г. за работа на длъжност - продавач консултант с работодател „Я. -06“ЕООД.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.171, ал.1, б. з)гг) ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, предвижда прилагането на ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Принудителната административна мярка по чл.171 т.1 ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП, като налагането на ПАМ се извършва чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл.165, ал.2, т.2 / чл.172, ал.2, т.3 ЗДвП/. В случая е отнето с издаване на ЗППАМ.

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП обжалването на заповедите по чл.172, ал.1 се извършва по реда на АПК, а съгласно ал.6 на чл.172 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Искането за спиране на предварително изпълнение на наложената със заповед № [Наименование]от 13.04.2026г., издадена от Командир на отделение към сектор „Специализирани полицейски сили“-[област], ОДМВР [област], с която на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, е допустимо.

По същество е и основателно.

Предварителното изпълнение на заповедта е по силата на закона/чл.172 ал.6 ЗДвП/, поради което приложим е реда на чл.166, ал.4, вр.ал.2 от АПК.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Съгласно чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Съгласно чл.172 ал.6 ЗДвП законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени.

В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материално правните предпоставки на чл.60 от АПК – те се презюмират, като се приема, че обществения интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166 ал.2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес.

За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

В случая жалбоподателят твърди, че са налице основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта, тъй като поради отнемането на СУМПС ще бъде възпрепятстван да се грижи за своите болни майка и баба, да осъществява обучението като студентка в ТУ-[област] и да полага труд по трудовото си правоотношение.

Спирането на изпълнението на обжалвания административен акт е вид обезпечаване на жалбата срещу него.

Във всички случаи съдът дължи преценка и за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл.6 АПК.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е и приложената мярка по чл.171, т.1, буква з)гг) ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1 ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Представените по делото доказателства не обосновават необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел.

Съдът намира, че в случая е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, предвид представените доказателства, че близките на жалбоподателката, за които се грижи, са в изключително тежко здравословно състояние, като тя е студентка и работи по трудово правоотношение, а с наложената заповед ще бъде възпрепятствана както да се грижи за близките си, така и да осъществява и обучението си, и да полага труд.

Представените по делото доказателства установяват посочените обстоятелства и необходимостта от притежание на СУМПС.

Визираните последици представляват значителни вреди, а обстоятелствата, на които се позовава молителят в искането си, са нови по смисъла на чл.166, ал.2 АПК. Отнемането на СУМПС в случая не е свързано само с обичайно предполагаемо неудобство при лишаването на правоспособен водач от възможност да управлява автомобил, а пряко засяга сферата и на зависещи от жалбоподателя лица.

Налице е и нарушаване на разпоредбата на чл. 6 от АПК, прокламираща принципа за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че молбата за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде уважена, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]от 13.04.2026г., издадена от Командир на отделение към сектор „Специализирани полицейски сили“-[област], ОДМВР [област], с която на основание чл.171, т.1, б.з)гг) ЗДвП на И. К. К. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.

Съдия: