Решение № 1506 от 11.11.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 1506

06.11.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

15-ти търговски

На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова

Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20201001002170 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Валмар Ойл“ ЕООД, подадена против Решение № 553 от 13.04.2020 г., постановено по т. д. № 1547/2018 г. на СГС, ТО, VI – 1-ви състав, с което съдът е отхвърлил предявените в условията на евентуалност искове по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД искове за заплащане на главница в размер на 200 968, 13 лв., явяваща се заплатена при начална липса на основание на събрани тонажни корабни такси за периода от 30.08.2010 г. до 04.01.2016 г., респ. претърпени имуществени вреди от противоправното поведение на ответната страна по събиране на тонажни корабни такси за посочения период, както и иска за заплащане на лихва забава върху главницата за периода от 07.04.2013 г. до 07.04.2016 г.

Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Макар двете действали през процесния период от време редакции на чл. 103в, ал. 5 от ЗМПВВППРБ да са имали еднакво смислово съдържание, таксите били неправомерно събирани при осъществен достъп, а същите се събирали в зависимост от това дали ДППИ било обезпечило достъп до пристанищата за обществен транспорт с регионално развитие чрез поддържане на акваторията и подходните канали към нея. Твърди се, че ответното предприятие не било извършило каквито и да било дейности по поддръжка на последните. Излага се, че ДППИ не било предоставяло насрещна и установена в закона престация, нито пък било събирало таксите на валидно правно основание.

Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да 1 бъде отменено, а предявените искове – уважение, както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор на така подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Излага се, че събраните такси се дължат за всяко посещение на кораб в пристанище за обществен транспорт при осигурен достъп до същото, а събраните средства се разходвали за дейности, свързани с обезпечаване на достъпа до съответното пристанище, като същите не се извършвали непрекъснато и постоянно, а периодично и при възникване на необходимост от това.

Моли се за потвърждаване на обжалваното Решение и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК, същата изхожда от надлежна страна – ищец, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

За установено от фактическа страна съдът намери следното:

Производството между страните се е развило първоначално пред Административен съд – Бургас, който е сезиран с искова молба на „Валмар Ойл“ ЕООД, с която ищецът е предявил против ДППИ и Министерски съвет на Република България иск за заплащане на сумата от общо 252 878, 13 лв., от които главница от 200 968, 13 лв., представляваща обезщетение за неправомерно заплатени от ищеца корабни тонажни такси, и 51 910 лв. лихва за забава върху тази сума за периода от 30.08.2010 г. до 04.01.2016 г.

В изпълнение на дадените му с Разпореждане № 2329 от 14.04.2016 г. указания, с молба от 15.05.2016 г. ищецът е уточнил исковата молба, като е посочил, че отговорността на МС е на отделно основание, а именно приемане на нищожен подзаконов нормативен акт (Тарифа за пристанищните такси, които се събират от ДППИ). Посочено е, че са касае за обективно и субективно съединени евентуални искове.

С Решение № 2111 от 16.12.2016 г. решаващият състав на Административен съд – Бургас е осъдил ДППИ да заплати на ищеца на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди за периода от 30.08.2010 г. до 22.03.2013 г., претъпрени от незаконосъобразни действия – незаконосъобразно начисляване и събиране на тонажна корабна такса в размер на 158 399, 57 лв., както и е лихва за забава върху тази сума в размер на 48 363, 91 лв. като исковете са отхвърлени за разликата до пълния 2 предявен размер.

Сезиран с жалби и на двете страни, с постановено по адм. д. № 3049/2017 г. Решение № 9912 от 19.07.2018 г. ВАС, III Отделение, като е приел, че ДППИ не осъществява публични функции и не разполага с властнически правомощия и поради равнопоставеност на страните, е достигнал до извода, че спорът следва да се разгледа по реда на ЗЗД, в следствие на което е обезсилил постановеното от Административен съд – Бургас Решение и изпратил делото на СГС по компетентност.

Като е взел предвид, че с Решение № 230 от 15.12.2014 г., постановено по т. д. № 3641/2013 г., ВКС, ТК, I TO, е обезсилил Решение № 1264 от 24.06.2013 г., постановено по т. д. № 3835/2012 г. на САС, Т.К., 6 –ти състав, с което е потвърдено Решение № 35 от 09.07.2012 г. по т. д. № 265/2011 г. на СГС, ТО, VI – 3-ти състав, с което иска на „Валмар Ойл“ ЕООД против ДППИ по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, като е приел, че се касае за публични държавни вземания извън режима на ЗДТ, а дейността по събирането им е административна такава, с Определение № 4794 от 26.09.2018 г. решаващият състав на СГС е повдигнал спор за подсъдност на основание чл. 135, ал. 4 от АПК. С Определение № 26 от 28.03.2019 г. по д. № 77/2018 г. петчленен състав на ВКС и ВАС е приел, че събирането на пристанищни такси, включено в предмета на дейност на ДППИ не носи белезите на административна дейност, а същите не са държавни такси, поради което за компетентен да разгледа делото е определен СГС.

Със стабилизирало се като необжалвано Определение № 5878 от 04.11.2019 г., решаващият състав на СГС е удовлетвори молбата на ищеца, като е прекратил производството по отношение на евентуалния ответник Министерски съвет на Република България.

Между страните не се спори, че за процесния период - от 30.08.2010 г. до 04.01.2016 г. - притежаваните от ищеца кораби „Е.“, „К.“, „Д. 2“, „В. 248“, „Х.“, „Ст. К.“, „С Ф.“ и „С. 1“ са извършили многократни посещения на пристанище за обществен транспорт с регионално значение „Бургаски корабостроителници южен кей – Л“.

В приетото от съда като неоспорено от страните заключение на изслушаната по делото пред СГС съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Р. С., е посочено, че законната лихва върху главницата по всяка една от представените фактури за периода от 07.04.2013 г. до 07.04.2016 г. е в общ размер на 57 465, 63 лв. Установява се, също така, че за посещаването на пристанището от страна на корабите на ищеца ДППИ е издало и получило тонажни корабни такси по 144 бр. фактури на обща стойност 200 968, 13 лв., представени с исковата молба по делото пред Административен съд – Бургас.

3

По делото са представени от ответника и приети от съда годишните инвестиционни програми на ДППИ за периода 2008 – 2013 г., в които липсва предвиждане за извършване на дейности по поддържане на процесното пристанище. Установи се, че с Решение № 04-09-8-3/02.10.2014 г. на директора на клон – ТП Бургас на ДППИ е открита процедура за възлагане на обществена поръчка, която впоследствие е била прекратена. Към отговора на ответника са представени и приети доказателства за проведена открита обществена поръчка с решение № РД-10-27/24.11.2015 г. и възложена на 15.09.2016 г. за драгиране и в подхода пред „Бургаски корабостроителници южен кей – Л“. Възлагането е извършено на 15.09.2016 г.

Представена е от страна на ответника справка за извършените драгажни работи, свързани с поддържане на подходния канал и акваторията на пристанище за обществен транспорт с регионално значение „Бургаски корабостроителници – Южен кей - Л“ за периода от 2008 г. до 2016 г.

Останалите събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими към правилното решаване на делото.

При така установената фактическа обстановка и на основание чл.

269 от ГПК съдът намери от правна страна следното:

Предявени са обективно евентуално съединени искове както следва: главни искове по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за връщане на събраните от ответника тонажни корабни такси в размер на 200 968,13 лв., поради начална липса на основание за събирането им и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху главницата, евентуални такива по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди с резултата на неправомерното поведение от страна на ДППИ, осъществено чрез събиране на тонажни корабни такси и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху главницата, както и евентуални искове по чл. 59 от ЗЗД за връщане на получените такси по посочените фактури без основание и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху главницата.

Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е юридическо лице по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, образувано със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/. Държавата предоставя на ДППИ имущество - публична и частна държавна собственост, определено с решение на Министерския съвет, за изпълнение на дейността му, свързана с управление на пристанищната инфраструктура и другите дълготрайни активи на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Съгласно чл. 115м ЗМПВВППРБ, предметът на дейност на предприятието включва: изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищата за обществен транспорт с национално значение; управление на собствеността и 4 организация на работата в пристанищата за обществен транспорт с национално значение; обезпечаване на достъп до пристанищата за обществен транспорт с национално значение; поддържане на съществуващите и изграждане на нови подходни канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, вълноломи, защитни съоръжения и други, обслужващи пристанищата за обществен транспорт с национално значение; осъществяване на навигационното осигуряване на корабоплаването във вътрешните морски води, каналите и акваторията на пристанищата; събиране и разходване на пристанищните такси по чл. 103в, ал.1; сключване на договорите по чл. 116а, ал. 3 и чл. 117б, ал. 1; изготвяне, поддържане и съхраняване на регистър, съдържащ данни за пристанищната инфраструктура, подпомагане министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията при осъществяване на контрола по изпълнението на концесионните договори и договорите с едноличните търговски дружества за извършване на пристанищни услуги и на дейности по чл. 116а, ал. 1; организиране набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на специализирани данни за обектите по чл. 32, ал.1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър и създаването на специализирани карти, регистри и информационни системи; сключване на договори с пристанищни оператори за извършване на пристанищни услуги по приемане и обработване на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност; предоставяне на услуги чрез Световната морска система за бедствия и безопасност; предоставяне на далекосъобщителни услуги кораб-бряг и брягкораб; предоставяне на услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването и предоставяне на речни информационни услуги на корабния трафик; предоставяне на хидрометеорологична информация.

Създадено на основата на имущество - държавна собственост, ДППИ управлява това имущество за постигане на определените с акта за създаването му цели. Съгласно чл. 103 от ЗМПВВППРБ пристанище за обществен транспорт е всяко пристанище, в което се извършват срещу заплащане пристанищни услуги и други съпътстващи дейности от/на кораби и сухоземни транспортни средства, което е достъпно без ограничение за всички кораби и товари. Предприятието стопанисва и управлява инфраструктурата на пристанищата с национално значение, но същата по вид дейност може да се извършва от други, несвързани с държавата субекти.