Протокол № 74 от 23.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 74 гр. Пловдив, 17.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова и прокурора Андрея Ат. Атанасов

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600040 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:37 часа се явиха:

Жалбоподателят – подсъдим РР. К. Д. – лично и с адв. СН. П. и адв.

Ж. П..

Жалбоподателят – частен обвинител В.Г. редовно призована не се явява;

Б.К. – лично и с адв. ЕМ. Т., преупълномощен от повереника адв. М..

Не се явява адв. Р. М. редовно призована.

Постъпило е допълнение към въззивната жалба от адв. П., защитник на подсъдимия.

ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход на делото.

Адв. Т. – да се даде ход на делото.

Адв. П. – да се даде ход на делото.

Адв. П. – да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

Отводи по делото не постъпиха.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

ПРОКУРОРЪТ – нямам искания.

Адв. Т. – нямаме искания.

Адв. П. – нямаме искания.

Адв. П. – нямаме искания.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, пред вас се атакува присъда, с която подс. Р.Д. е признат за виновен и му е наложено наказание лишаване от свобода за ПТП. Считам присъдата за обоснована и законосъобразна.

За да се произнесе с обжалваната присъда първоинстанционният съд е обсъдил всички факти и доказателства подробно, които кореспондират с установените факти по делото. Подробно са обсъдени и кредитирани показанията на свидетелите, първо на свидетелите, които са пътували в колата на подсъдимия – св. СТ., СТ.А и Д., от друга страна - на близките на пострадалия за поведението му преди настъпилия инцидент. Показанията на св. М., с когото подсъдимият споделил за случилото се на датата на ПТП-то, както и на работника, който е ремонтирал автомобила. Всички кореспондират с показанията на полицейския служител, както и с на лицата, които са открили трупа. Така обсъдените доказателства и съдебно медицинска и автотехническа експертиза обосновават извода на съда за деяние при непредпазливост и приетата квалификация с корекцията на съда за извършено престъпление и нарушение по чл. 20 ал. 1 и 2. Експертизите кореспондират с изводите на съда, които определят механизма на деянието и го свързва с причинените телесни повреди и причинната връзка между настъпилото ПТП и смъртта. Несъобразената скорост е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Нямало е да настъпи този вредоносен резултат, ако скоростта на 2 подсъдимия е била съобразена и с късите светлини, и с 57 км/ч.

Съдът е отговорил на всички възражения на защитата обосновано, наложеното наказание лишаване от свобода е определено, като е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства – младата възраст, чистото съдебно минало и трудовата му заетост на подс. Д., а от друга страна и поведението му след произшествието, а именно последователните му действия да прикрие следите от престъплението и лансираната версия за нападение с бухалки. Съдът е отчел лек превес на смекчаващи обстоятелства и му е наложил една справедлива присъда лишаване от свобода и лишаване от правоуправление. В този смисъл моля да потвърдите така постановената присъда.

Адв. Т. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната жалба против обжалваната присъда, като моля да я уважите изцяло с оглед изложеното.

Производството пред първоинстанционния съд протече по реда на гл.

27 НПК, като подсъдимият призна фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тях.

Спорът пред първата инстанция по-скоро е по правото, а не толкова по фактите. Намирам, че в обжалваната присъда ОС Пловдив е изследвал подробно доказателствената съвкупност, взел е предвид поотделно и в съвкупност всички доказателствени източници и експертни заключения и законосъобразно е стигнал до извода за виновно поведение от страна на подсъдимия, което е в пряка причинно следствена връзка със смъртта на ИВ.

Г..

Правилно съдът е стигнал до извода, че наложеното наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи ефективно, не само защото институтът на условното осъждане няма да изиграе своята възпитателна роля, но и с оглед всички обстоятелства, събрани по делото.

Както е развито в депозираната от нас въззивна жалба не сме доволни единствено от размера на наказанието лишаване от свобода и лишаването от право да управлява МПС. В тази връзка намирам, че първоинстанционният съд не е отчел всички отегчаващи отговорността обстоятелства, които сме 3 изложили във въззивната жалба и няма да ги повтарям.

Също така не е отчетена обществената опасност на деянието и на дееца и затова ще акцентирам само на тези две обстоятелства. Не се касае за частично престъпление по транспорта, с оглед последващите действия на подсъдимия след удара с пешеходеца. Затова намирам, че деянието е с изключително висока степен на обществена опасност. Причинена е смъртта на един млад човек, на 31 години, деянието е настъпило през нощта, на междуселищен път, подсъдимият е застрашил не само живота и здравето на пътуващите с него пътници, а и на всички други участници в движението, защото по автомобила му е имало повреди – напукано предно стъкло, счупено дясно стъкло, липсващо странично огледало. След удара това e възприето от всички пътуващи в автомобила, от самия него, Р.Д. не е спрял и не е проверил какво е ударил макар и това да е най-естествената човешка реакция, все пак не всеки ден се случват такива събития в живота. Освен, че деянието е с висока степен на обществена опасност, намирам че и деецът, макар и да не е осъждан, да е в млада възраст и трудово ангажиран, е също с висока обществена опасност. Наблюдавайки поведението му след ПТП-то при него се наблюдава една липса на критично отношение. Той и към момента не е изразил съжаление и разкаяние, не е изказал съболезнования към близките на пострадалия. От доказателствата се установи, че умело се е опитал да прикрие причастността си към деянието, защото е изградил две версии - една пред приятелите, друга пред своите близки. На тел. 112 не се е обадил, не е запазил местопроизшествието, с което е затруднил разследването, не е направил опит дори да окаже помощ, да провери състоянието на блъснатия човек. Това, че след инцидента се прибира в дома си, среща се със свой приятел и му разказва какво е направил, през това време тялото на пострадалия е било оставено там. Настоящото деяние е разкрито благодарение работата на разследващите органи и на прокуратурата, подсъдимият по никакъв начин не съдейства за разкриване на обективната истина. Предвид всичко описано и липсата на започнало поправяне у него, намирам, че няма как да се постигнат целите на чл. 36 НК с определеното наказание. У подсъдимия не се наблюдава започване на поправителен ефект и предвид това да бъде лишен от свобода за по-продължително време в пенетенциарно заведение.

4

За допълнението към въззивната жалба на подсъдимия и защитниците му, там се твърди, че първоинстанционният съд не е изложил задълбочен анализ на всички доказателства и обстоятелства по делото. Освен това се сочи, че подсъдимият не бил осъществил от обективна страна и от субективна състава на престъплението, за което е признат за виновен, а именно твърди се за наличието на случайно деяние по чл. 15 НК. За мен това е недопустимо да се твърди, че деянието не е доказано от обективна страна, доколкото подсъдимият съзнателно заяви, че желае делото да протече по съкратеното съдебно следствие и да не се събират доказателства по фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. Провеждането на съкратено следствие пред първа инстанция е само по вината и затова анализирането на механизма и на доказателствата, които го установяват и обективната страна на извършеното престъпление, за мен не е допустимо и моля да оставите без уважение тази част на въззивната жалба на подсъдимия. Фактите признати от подсъдимия в обвинителния акт са пряко свързани с обективната страна на състава на престъплението, която е безспорно е доказана. Не мога да се съглася и с доводите на защитата за случайно деяние по чл. 15 НК. С оглед на това, че никой не може да черпи доводи от собственото си неправомерно поведение, то водачът на МПС няма как да се позове успешно на случайно деяние, след като е допуснал нарушение на ЗДП, след като е управлявал с несъобразена скорост на осветеността на фаровете му. Тъй като той при тази ситуация сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпилия резултат - Р 213/14. 01. 2019 г., 3 н. о., н. д. 970/2018 г. на ВКС.

Относно оспорването на вината на подсъдимия намирам, няма спор, че съдебната практика позволява да е налице признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и той да не признае вината, но след като подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е доказано деянието от субективна страна, то е доказано. За това правилно и законосъобразно и според всички доказателствени източници по делото първоинстанционният съд е намерил, че е налице и виновно поведение от страна на подсъдимия, като правилно е определил формата и вида на вината му.

Моля да уважите жалбата на частните обвинители, които представлявам и оставите без уважение жалбата и допълнението към нея, депозирана от 5 защитниците и подсъдимия. Очаквам вашия справедлив акт в тази насока.

Ч. обв. Б.К. – Поддържам казаното от адвоката ми, това е продължило 7 дни.

Адв. П. – Уважаеми апелативни съдии, ще моля да уважите така депозираната въззивна жалба, като признаете подзащитния ми за невиновен в извършеното престъпление по така повдигнатото му обвинение. Считам, че неправилно са анализирани всички факти и обстоятелства по делото и е стигнал до извода, че подсъдимият е извършил виновно деянието.

Действително делото е водено по съкратеното производство по гл. 27 НПК, признават се всички факти и обстоятелства, които едностранчиво първоинстанционният съд е приел факти, които се приемат, че подзащитният ми е виновен в извършването на деянието. Ще подчертая, че неправилно е приет фактът, че пострадалият Г. в деня на ПТП-то е бил със светли дрехи, това се доказва от много от доказателствения материал, като първоинстанционният съд в мотивите си на стр. 5 цитира, че даже от извършения оглед на труп, л. 55 – 56, панталоните били светли на цвят с връзки, а точно в този оглед в съдебна медицина е описано, че панталоните са били сиви. На огледа на 26. 07. точно в местността, където е извършено ПТПто, където е намерен трупът, там са описани и дрехите, с които е бил пострадалият – черни чорапи, тъмни къси панталони, боксери с надпис, тъмна блуза. На следващо място, майката на пострадалия е извършила разпознаване на дрехите, които никъде в разпознаването не се описват, че те са били тъмни дрехи. Б. К., която е присъстваща тук, дава показания на 19-ти, когато е видяла за последно брат си в Р. около 15:30 ч., е дала такива показания, че той си бил с неговите дрехи на спирката в Р.. В същата насока са и показанията на приятеля на пострадалия Г. - св. П. К., който въобще няма спомен да е дал дрехи на пострадалия Г.. В тази насока, че бил с тъмни дрехи в тъмната част на денонощието, така е изготвена и съдебно-медицинската автотехническа експертиза, които експерти на два от въпросите абсолютно приемат, че пострадалият Г. е бил с абсолютно тъмни дрехи. В тази насока са и показанията на А. Р., която е намерила първа трупа и в обясненията заявява, че трупът е бил с тъмносини панталони, т. е. от всички доказателства се счита, че пострадалият Г. е бил абсолютно с тъмни дрехи в противоречие с извода на ОС, че е бил със светли дрехи.

6

На следващо място, на стр. 4 от мотивите ОС приема единствено като фактическа обстановка от събраните доказателства и изготвените съдебно медицински автотехнически експертизи, че причината за настъпилото ПТП е, че последният, пострадалият, тъкмо направил крачка напред с десния крак и левия попадащ в коридора на лекия автомобил бил изпънат назад, но по въпрос 1, пункт 2 и въпрос 2 пункт 1, въпрос 3 пункт 3 и въпрос 4 пункт 4 се допуска и възможността, че пострадалият в последния момент, първо се е движел по асфалтовата настилка по посоката на движение на лекия автомобил Ф. на подз. ми Д., бил е на асфалта категорично. Допуска се вероятността във всички тези въпроси, че в последния момент може да се е отклонил от дясно на ляво с 1-2 крачки, с които да е изскочил внезапно пред автомобила, поради което в заключението във въпрос 3 за причините на ПТП-то в пункт 3 заявяват, че е възможно да е навлезнал от дясно на ляво на платното за движение с 1-2 крачки при удара, поради което водачът на автомобила да е нямал техническа възможност да предотврати произшествието, поради което причината за ПТП-то би било само навлизането на пешеходеца на платното за движение на място и по начин, когато това не е било безопасно. Съдът приема, че е нарушен ЗДП от пешеходеца, движел се от дясната страна по посока на Ф.а на подзащитния ми, а е трябвало да се движи в насрещната страна, където са насрещно движещите се МПС-та. На л. 5 от мотивите Окръжният съд единствено този факт го споменава, но никъде в мотивите си не се обосновава защо приема първия вариант, но не отхвърля 2-я вариант, т. е. няма мотиви.