Решение № 223 от 09.10.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. ЛЕВСКИ, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20264410100491 по описа за 2026 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове както следва: иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 във връзка с чл.

11 ал.1 т.10 от ЗПК, а при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 26 ал.1 от ЗЗД; и иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД;

В исковата молба се твърди, че на 15.01.2026 г. ищецът е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № 1453531, по силата на който е получил кредит в размер на 800 евро, която сума е следвало да върне с 44 броя седмични погасителни вноски, с фиксиран годишен лихвен процент на заема – 40% и посочен в договора ГПР 49,74%. Твърди се, че с договора е предвидено предоставянето на обезпечение и в чл. 7 ал. 5 от същия е предвидена неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 837,76 евро, като общата сума, дължима по кредита, без неустойка е в размер на 1010,24 евро, а с неустойка е в размер на 1848 евро, при отпусната чиста стойност 800 евро.

Твърди се, че процесния договор е недействителен, тъй като в същия не е посочен действителния годишен процент на разходите, тъй като в посочения в договора ГПР не е включена сумата за неустойка, която сума е била известна на кредитора още към момента на сключване на договора и която е задължително да бъде включена при изчисляване и посочване на ГПР и в случай че беше включена, то ГПР значително би надвишил максимално 1 допустимия по закон размер на ГПР.

Излагат се твърдения и за недействителност на отделни клаузи на договора, които да бъдат разгледани при условията на евентуалност, ако съда не приеме изложеното относно цялостна недействителност на договора.

Заявява се, че клаузите за неустойка и договорна /възнаградителна/ лихва са недействителни като противоречащи на добрите нрави. Заявява се, че с тези клаузи кредитора не е целял да получи нормално възнаграждение за дадената в заем сума, а начисляването на посочените в договора лихва и неустойка целят значително оскъпяване на кредита, а от там и до неоснователно обогатяване на фирмата за кредит като финансово по-силната страна. Заявява се, че освен противоречащи на добрите нрави, тези клаузи имат и неравноправен характер по смисъла на ЗЗП.

Твърди се, че тъй като договора е недействителен, то кредитополучателя дължи само чистата стойност по кредита, като внесените над главницата суми следва да бъдат върнати на кредитополучателя като получени без основание.

Моли се съда да постанови решение, с което:

1.Да прогласи сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № 1453531 от 15.01.2026 г., а при условията на евентуалност да прогласи за нищожна клаузата на чл. 3 ал.1 т. 6 от Договора за кредит, регламентираща фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40%, както и на клаузата на чл. 7 от Договора за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 837,76 евро.

2.Да осъди ответника на основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 745 евро, представляваща недължимо платени суми по Договор предоставяне на потребителски кредит №1453531 от 15.01.2026 г.

Претендират се и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба и е оспорил предявените искове, като заявява, че същите са неоснователни и недоказани. Заявява се, че ищецът няма интерес от предявяване на настоящия иск и че дължимите суми по договора вече са изплатени. Заявява се, че не е налице недействителност на договора за потребителски кредит, както и че недействителността на отделни негови клаузи не влече недействителност на целия договор. Заявява се, че по отношение на ГПР са спазени законовите изисквания към момента на сключване на договора и че последващо неизпълнение на задължения на кредитополучателя няма как да бъде взето предвид към датата на сключване на договора.

Заявява се, че още към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодтеля при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, че това е постигнато с индивидуално уговарени параметри на договора, за 2 които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след това. Заявява се, че оспорените клаузи за договорна лихва и за неустойка са действителни, а неустойката е била договорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписванет на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне от обезпеченията посочени в договора, като кредиторът е осигурил достатъчно дълъг срок за предоставяне на договореното обезпечение. Твърди се, че ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт и многократно се е запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки.

По отношение на осъдителния иск се заявява, че не се оспорва, че ответникът е получил сумата от 745,77 евро над чистата стойност по кредита, но се заявява, че договорът и всички негови клаузи са действителни и тази сума не се явява да е получена без основание.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендират се направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото е представен договор за обезпечен потребителски кредит № 1453531 от 15.01.2026 г., сключен между ***** ООД кредитор и А. Б. – кредитополучател за сумата от 800 евро. В договора е посочено, че сумата следва да се върне на 44 вноски, вид на вноската – седмична, с посочен размер на погасителна вноска 22 х 39,70 евро. Посочено е, че ГПР е 49,74 %, че лихвения процент е фиксиран и е 40%, посочено е обезпечение: поръчители, дата на първо плащане 22.01.2026 г., дата на последно плащане 19.11.2026 г., че общата сума за плащане е 1010,24 евро и начина на усвояване е в брой.

В договора е инкорпориран погасителен план, видно от който е че всяка седмица през периода от 22.01.2026 г. кредитополучателят дължи суми, като за времето от 22.01.2026 г. до 18.06.2026 г. са посочени дължими вноски само за лихва, а от 25.06.2026 г. до 19.11.2026 г. включително са дължими вноски в размер на 39,70 евро, които суми представляват сбор от дължима главница и лихва.

Видно от договора е, че със същия е договорено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поръчител/и, че поръчителството може да е от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 1.

При един поръчител – осигурителният доход на Поръчителят при договорен потребителски кредит в размер на кредита до 1000 евро следва да е в размер 3 на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит от Кредитополучателя, а при отпуснат кредит в размер над 1000 евро осигурителният доход на поръчителя следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата. 2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 1000 евро да е в размер на не помалко от минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на договора за кредит, а при отпуснат кредит в размер над 1000 евро осигурителният доход на всеки един от поръчителите да е в размер на не помалко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната. В т.3 на чл. 6 ал.1 е посочено, че поръчителят/ите не трябва да са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с Кредитора или свързани с него лица, в т.4 от същия член е посочено, че поръчителят/ите трябва да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с Кредитора и на свързани с него лица, по които е налице неизпълнение, а в т. 5 от същия чл. 6 ал.1 е въведено изискване да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“ по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с Кредитополучателя съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Съгласно чл. 6 ал.1 т.7 от Договора, договорът за поръчителство следва да се подпише между страните в срок до 6 дни от сключване на договора за кредит, при падеж на първа погасителна вноска на 7-ми ден от сключване на договора, а при договорен падеж с кредитополучателя, различен от изрично посочения 7-ми ден, обезпечението по договора следва да се предостави в срок до 13 дни от сключване на договора.

В чл. 7 ал. 5 от Договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението на Кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по критерии на Кредитора, съгласно чл. 6 от договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение на договора в размер на 837,76 евро, дължима в пълен размер от денят след изтичане на уговореният между страните срок за предоставяне на обезпечение.

В чл. 7 ал.7 от Договора изрично е посочено, че неустойката по предходната алинея не се включва при изчисляване на годишния процент на разходите.

По делото е представено копие от споразумение за консолидиране на плащания № 1453531 от 15.01.2026 г., видно от което е, че с оглед на това, че Кредиторът е сключил договор за обезпечен потребителски кредит № 1453531 4 с кредитополучател А. Б., страните са сключили споразумение за консолидиране на плащания възникнали за кредитополучателя с обща сума на плащанията в размер на 1010,24 евро и неустойка в размер на 837,76 евро за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение поръчител/и в договорения между страните срок от 6/13 дни, съгласно чл. 6 от Договора за обезпечен потребителски кредит. Посочено е, че споразумението се сключва при условията на отлагателно условие и влиза в сила на 7/14 ден от 15.01.2026 г. и че плащанията ще се извършват със заплащане на сумата от 42 евро на дати, идентични с датите на които следва да се извършват и плащанията на задълженията по договора за кредит.

По делото е представена и застраховка „злополука“ от която се установява, че А. Б. е застрахован за срок от 6 месеца, с начало на застраховката 16.01.2026 г. и край на застраховката 15.07.2026 г., с дължима еднократна застрахователна премия от 20,45 евро. Застраховката е сключена като част от Групова застраховка на кредитополучатели на ***** ООД.

Съдът приема, че още към момента на сключване на договора кредитора е имал информация за предвидената като дължима с договора за кредит неустойка и непосредствено при сключване на договора за кредит е подписано и посоченото по-горе като приложение № 1 от договора за кредит споразумение за консолидиране на плащания. Въпреки това при изчисление на ГПР кредитора не е включил предвидената сумата за неустойка като разход по кредита. Неустойката, предвидена с договора е разход, който е изцяло свързан с кредита и за размера на същата кредитора е знаел още при сключване на договора за кредит.

Нещо повече, с посочването в договора за кредит, че кредитополучателя е длъжен да предостави обезпечение – поръчители в определен срок след подписване на договора е начин да се прехвърли задължението на кредитора за проверка на кредитоспособността на длъжника върху самия длъжник.

Кредитора е длъжен преди да предостави съответния кредит да проучи кредитоспособността на кредитополучателя и едва тогава да вземе решение дали да му предостави или не кредит в съответния размер.