Решение № 130 от 13.03.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Кюстендил, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500398 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 263289/15.06.2022 г. от главен юрисконсулт ***, в качеството й на процесуален представител на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес за кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 1, насочена против Решение № 260099 от 25.05.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 603/2020 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт районният съд е осъдил Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР да заплати на А. Г. Х. сумите, както следва: 1541,67 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за исковия период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., от която за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 519,93 лева, за календарната 2018 г. в размер на 548,25 лева и за календарната 2019 г. в размер на 474.49 лева, ведно със законна лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба /20.03.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забавено плащане върху горните суми по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в общ размер на 238.20 лева, както и сумата от 637,92 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца. Осъдил е Главна Дирекция "Гранична полиция" при МВР да заплати по сметка на Районен съд Кюстендил сумата от 294.67 лева, от която съобразно уважената част от исковата претенция държавна 1 такса в размер на 111,67 лева, формирана като сбора на държавните такси по двата обективно съединени иска, а именно: 61,67 лева по иска за главницата и 50 лева по този за мораторната лихва, и 183 лева, представляваща платеното за сметка на бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение с доводи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.

Твърди, че в обжалваното решение КнРС не бил обсъдил всички възражения и доводи, изложени в писмения отговор и писмените бележки по делото.

Подчертава, че спрямо статута на ищеца, който е държавен служител – полицейски орган в Гранична полиция към МВР, е приложима специалната правна уредба на ЗМВР и издадени въз основа на него подзаконови нормативи актове, в частност Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., респективно спорният въпрос дали на ищеца следва да се заплати извънреден труд чрез преизчисляване като положеният от него нощен труд се умножи с коефициент, следвало да се разреши съобразно тези нормативни актове.

Излага съображения в подкрепа на твърдението си, че уредбата за полагането на нощен труд от работещите в МВР – ГДГП е изчерпателно регламентирана в ЗМВР, с оглед на което е недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ.

Възразява като неправилен срещу извода на районния съд, че спрямо процесното правоотношение е приложима субсидиарно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ, доколкото специалния подзаконов нормативен акт - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., не урежда хипотези на трансформиране на отработени нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време чрез умножаване на първите със съответен коефициент.

Изтъква, че нормата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ не е приложима за заплащане на възнаграждения на държавни служители по ЗМВР, като самата наредба в цялост се прилагала за уреждане на трудови правоотношения, каквото не е процесното. Подчертава, че предвидената в чл. 188, ал. 2 от ЗМВР специална закрила по КТ за държавните служители, полагащи труд от 22,00 до 6,00 часа, е за права, които не са свързани със заплащане на нощния труд.

Възразява срещу доводите на районния съд, който за да приеме, че НСОРЗ е приложима към казуса, се е позовал на наличието на празнота в правото. Акцентира, че в случая не е налице такава празнота в правната уредба, а е налице уредба в специален закон, с която не е признато право на държавните служители по ЗМВР да получат преизчисление на отработени нощни часове труд с умножаването им с коефициент по чл. 9 от НСОРЗ, каквото право същата наредба давала на работещите по трудови правоотношения, уредени в КТ. Твърди, че лишаването на държавните служители от правото на тази транформация се компенсирало с други предвидени в ЗМВР права и привилегии. В подкрепа на становището си се позовава на Решение от 24.02.2022 г. на ЕС по дело С-262/20.

Подчертава, че дори да са приложими разпоредбите на чл. 9, ал. 2 вр. ал. 1 от НСОРЗ, в случая липсвали предпоставките за прилагането им към процесното правоотношение на 2 ищеца, тъй като нощната продължителност на неговото работно време не била по-малка от тази на дневното /в чл. 179, ал. 1 ЗМВР било предвидено нощните смени на служителите да са от 22 ч. до 6 ч., в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се определят дневно и нощно работно време с еднаква 8 часова продължителност/ и неговият труд не се отчитал въз основа на заработено по трудови норми, за да се определи размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 и чл.

250 от КТ. За сравнение изтъква, че правната уредба по КТ допускала продължителност на нощния труд 7 часа, което и обусловило приемане на уредбата в НСОРЗ, за да бъде приравнен той като продължителност на дневния труд от 8 часа. Сочи съдебна практика, обективирана в съдебни решения по сходни казуси, която не била взета предвид и коментирана от решаващия състав.

Приема за неправилни изводите на КнРС, че непълнотата в нормативната уредба била преодоляна с приемането на чл. 187, ал. 4 /ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г. в сила от 11.07.2020 г./, която възпроизвеждала текста на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ за процесния исков период, като районният съд приел, че до влизане в сила на тази разпоредба, приложима е нормата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Твърди, че от 10.07.2020 г. не е въведено преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент 1,143 и счита, че този извод противоречи на разпоредбите на чл. 179, ал. 1 ЗМВР, чл. 187, ал. 4 ЗМВР и чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з776 от 29.07.2016 г.

Алтернативно и придържайки се към изложеното в депозирания писмен отговор на исковата молба и писмената защита, твърди, че исковата претенция търсена като допълнително възнаграждение за положен извънреден труд не следва да се възприема безусловно като извънреден труд.

Навежда аргументи за незаконосъобразност на постановеното решение, доколкото КнРС приел, че следва да се съобрази отработената норма за всеки отчетен период и едва след това да се преценява дали преобразуваните нощни часове формират извънреден труд или тези часове допълват неотработената норма, а при постановяване на решението съдът изцяло се позовал на направено в с.з. изменение на иска, при което преобразуваните нощни часове изцяло са възприети и претендирани като извънреден труд /допълнително устно уточнено от вещото лице в с.з./. Смята че съдът следвало да се позове на заключението по приетата и неоспорена ССЕ в първия й вариант и да съобрази обстоятелството, че преобразувания нощен труд не се явява извънреден по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ, както и разпоредбата на чл. 50а, ал. 1 от ЗДСл, доколкото положените нощни часове не са извън установеното работно време на ищеца и не са положени по изрично разпореждане на работодателя. Подчертава, че ищецът работи на сменен режим, при сумарно отчитане на работното време, с преизчислени нощни часове като част от това работно време, като в случая следвало да бъдат взети предвид и определените му почивки за установения тримесечен период на отчитане на работното време.

Мотивира се в насока евентуална основателност на главната претенция в общ размер 1445.16 лева допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен по време на дежурства за исковия период и акцесорен иск за лихва за забава в размер на 235.27 3 лева, която сума била получена при съобразяване на установената продължителност на работното време на ищеца /негова работна часова норма/ с действително отработените от него часове през съответните 3-месечни отчетни периоди, сумирани с часовете получени след преобразуване на отработените нощни часове. Твърди, че когато ищецът е отработил напълно тримесечната си норма, тогава преобразуваните нощни часове щели да се отчетат като извънреден труд и се дължало допълнително възнаграждение равно на броя часове, надвишаващи нормата за периода, а в противния случай – при по-голяма норма за периода в сравнение с отработените от него часове, преобразуваните нощни часове допълвали неизпълнената норма, респективно не било налице извънреден труд. Счита, че решението е постановено в противоречие с други, цитирани от него, решения на същия съдебен състав.

Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и изменение на решението в частта за присъдените разноски за адвокатски хонорар, като прекомерни, с оглед направеното своевременно възражение за прекомерност и съобразно правната и фактическа сложност на делото. Алтернативно се прави искане за изменение на решението и постановяване на друго, с което главният иск бъде уважен до размер от 1445.16 лева за извънреден труд, получен чрез приравняване на нощния труд към дневен съобразно отработените тримесечни норми на ищеца, и акцесорен иск в размер на 235.27 лева.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и разноски съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Алтернативно при неоснователност на въззивната жалба, се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна А. Г. Х. чрез пълномощника му адв. А. Т., с който се оспорва изцяло депозираната въззивна жалба и изложените в нея твърдения като неоснователни и се излага становище, че първоинстанционното решение не страда от твърдените във въззивната жалба пороци, а е правилен и законосъобразен съдебен акт.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноските за въззивното производство.

С Определение № 260258/30.06.2022 г., постановено по гр.д. № 603/2020 г. по описа на КнРС, районният съд е отхвърлил молбите на ищеца и ответника в първоинстанционното производство, с които се иска изменение на постановеното по делото решение в частта, в която ГД „ГП“ към МВР е осъдена за заплати направените от А. Г. Х. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 637, 92 лева.

Срещу така постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение в частта, в която е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 ГПК, е депозирана въззивна частна жалба вх. № 263706/04.07.2022 г. от А. Г. Х. с ЕГН ********** чрез пълномощника му адв. А. Т. със съдебен адрес гр. Кюстендил, ул. „***“ № 35, ет. 1.

4

Частният жалбоподател възразява като неправилни срещу изводите на районния съд, който приел, че са предявени само два осъдителни иска срещу ответната дирекция. Твърди, че с исковата молба са предявени 3 отделни иска, за всяка една от годините през които ищецът е полагал нощен труд за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., който не му е заплатен, всеки от които с материален интерес до 1000 лева, респективно дължимото възнаграждение за адвоката следва да се определи съобразно разпоредбите на чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за всеки от тях по 300 лева Допълва, че с исковата молба са предявени и съответно 3 иска за обезщетения за забава, за които възнаграждение следвало да се определи отделно. Изразява и становище за неоснователност на молбата с правно основание чл. 248 ГПК, депозирана от ГД „Гранична полиция“.