Решение № 67 от 25.04.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. С., 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т.Б.С при участието на секретаря А.Е.А като разгледа докладваното от Т.Б.С Гражданско дело № 20244150100750 по описа за 2024 година

Иск с правно основание по чл.344 ал.1 т.1 от КТ - признаване за незаконно на уволнението със Заповед №**/**г. и неговата отмяна.

Ищецът А. И. А., чрез адв.К. М. от САК твърди в исковата си молба, че по силата на Трудов договор № **г. бил назначен на длъжност „**“ при ответника „В.-2000“ЕООД, представлявано от Л.И по реда на чл.70 от КТ, със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, като след изтичането му, считано от 8.08.2024г. е трансформиран в безсрочен. На **г. му била връчена „Длъжностна характеристика“. Със Заповед №**/**г. на работодателя, на основание чл. 192 ал.1, вр. с чл. 187, ал.1 т.1, т.3, т.4, т.9 и т.10, вр. чл.190 ал.1 т.3 и т.7 и чл.188 т.3 от КТ му било наложено наказание "уволнение", и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ било прекратено трудовото му правоотношение с ответника. Излага съображения, че уволнението е незаконно, тъй като реално той на **г. е депозирал заявление за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, а в случай че не бъде уважено –да се счита като предизвестие по чл.326 ал.1 от КТ. Твърди, че не е допуснал описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Моли съда да признае уволнението му за незаконно и да го отмени. Претендира разноски. В съдебно заседание ищеца се явява лично и с адв. К. М. от САК и поддържа изложеното в исковата молба. Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за основателността на исковата претенция.

Навежда твърдения, че ответникът не е доказал законосъобразността на уволнението в хода на производството. Сочи, че събраните по делото гласните доказателствени средства не установявало пълно неизпълнение на възложената работа и задължения, както се твърдяло в процесната заповед, а 1 по – скоро неточно и непълно изпълнение на някои от тях, за което счита, че не следва да се налага най-тежкото предвидено в закона наказание, тъй като не съответства на нарушенията. Поддържа, че не се доказало от страна на ответника, че допуснатите от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, са довели до произвеждане на некачествена продукция и до увреждане на имуществото на работодателя, и разпиляване на материали, суровини, енергия, и други средства, тъй като за това били необходими писмени доказателства, който така и не се представили в хода на производството. С твърденията на свидетелите Г. и И за произведен брак, без никакви конкретни данни и цифри, не можели да установят изложеното в заповедта. Излага, че не били представени доказателства и за твърдените в заповедта за уволнение финансови загуби за ответното дружество, вреди и пропуснати ползи. Счита, че всички изброени в заповедта нарушения са недоказани, както и да са настъпили някакви неблагоприятни последици за работодателя. Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да го отмени. Претендира разноски.

В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „В.-2000“ЕООД, представлявано от Л.И, в който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че ищецът е извършил вменените му в атакуваната заповед за уволнение нарушения на трудовата дисциплина. При налагането на най-тежкото наказание "уволнение" работодателят е извършил преценка на извършеното нарушение и е съобразил законовите критерии, както и е спазил изискуемата се процедура. Предвид изложеното ответникът моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание се представлява от процесуалния представител адв. Г. Н. от ВТАК, който поддържа отговора на исковата молба. Депозира писмена защита, в която излага допълнителни доводи и съображения в подкрепа на изложеното в отговора на исковата молба, а именно, че наложеното дисциплинарно наказание за нарушения на трудовата дисциплина е законосъобразно. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а същото се установява и от представения по делото трудово договор, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № **** г., със сключването на който ищецът изпълнявал длъжността „**“ в ответното дружество, с основни задължения, описани в длъжностната характеристика.

Трудовия договор бил сключен на осн. чл. 67, ал.1, т.1 във вр. с чл. 80 от КТ със срок за изпитване шест месеца, считано от датата на постъпване на работа -08.02.2024г., в полза на работодателя, с изтичането на който срок не бил прекратен и считал за окончателно сключен по силата на чл. 71, ал.2 от КТ, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 4410,00 лева. В договора е уговорена и продължителността на работния процес – 5 дни в 2 седмицата, 8 часа на ден . При сключване на трудовия договор ищецът е удостоверил с подписа си, че е запознат с правилника за вътрешния ред и вътрешните правила за работна заплата.

Видно от представената по делото длъжностната характеристика за длъжността „**“, същата е връчена на ищеца на **г.

Представена е Заповед №**/05.02.2024г., с която на ** и ** са възложени редица задължения.

Със Заповед №** от 23.04.2024г. на осн. чл. 188, т. от КТ на ищеца е наложено наказание „забележка“, като основание е посочено системно неспазване на задълженията, посочени в длъжностната характеристика и не отчитане писмено на същите. Същата е връчена на ищеца на 23.04.2024г., като не се навеждат твърдения тя да е оспорена.

Видно от представената молба вх.№ 10003 от **г. ищецът е поискал от ответното дружество трудовото правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 325, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие, а в случай, че молбата му не бъде уважена, да се счита на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ за предизвестие.

Съгласно чл. 3 от договора срокът за предизвестие при прекратяване на трудовия договор е еднакъв за двете страни и е определен на 3 месеца.

Приложено по делото е писмо изх.№ **/16.08.2024г. на ответното дружество до ищеца, относно искане на обяснения на основание чл. 193, ал.1 от КТ, в което е описано, че за през периода **г. – **г. при изпълнение трудовите задължения и изпълнение на четири конкретни поръчки ищецът е допуснал нарушения на трудовата дисциплина, подробно изброени в няколко точки. Същото е вречено на ищеца на 16.08.2024г.

От страна на ищеца е депозирано писмено обяснение с вх.№ 10/19.08.2024г. в което е посочено, че през времето на полагане на труд не са му били осигурено необходими работни условия: работно помещение /офис/, компютър, служебен имейл, телефон, което го е мотивирало да подаде молба за напускане. Оспорва всяко едно от нарушенията, които са му вменени, като излага писмени възражения по всяко едно от тях.

Със Заповед №**/** г. на Л.И - управител на „В.-2000“ ЕООД на основание чл. 187, ал.1 т.1, предл. последно, т.3, т.4, т.9 и т.10, вр. чл.190 ал.1 т.3 и т.7 и чл.188 т.3 от КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като в пет точки са описани дисциплинарните нарушения, които са му вменени за периода **г. до **г., а по отношение на четири поръчки до други държави за произвеждане и издаване на продукция в предприятията са му вменени 9 нарушения на трудовата дисциплина. Същите са квалифицирани от ответника като нарушения по чл.187, ал.1, т.1, предл. последно неуплътняване на работното време; чл.187, ал.1, т.3 от КТ-неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила; чл.187, ал.1, т.4 от КТ- произвеждане на некачествена продукция; чл.187, ал.1, т.9 от КТ - увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства; чл.187, ал.1, т.10 от КТ 3 неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

По делото са представени и следните писмени доказателства: документи относно клиентска поръчка К. и Г., клиентска поръчка № ** от ** г. К. и клиентска поръчка № ** от ** г. Г., документи за отпускане и движение на материали и продукция , работни карти ,докладна записка от ** г., документи поръчка Малта: клиентска поръчка № ** от 21.06.2024 г. Малта, документи за отпускане и движение на материали и продукция – от 1 до 17 стр., докладна записка от 15.07.2024 г., документи поръчка Франция: клиентска поръчка № ** от 12.07.2024 г. Франция, документи за отпускане на движение на материали и продукция; докладна записка от 26.07.2024 г., документи от личното трудово досие на ищеца А. А., кореспонденция водена по вайбър с Управителя на фирма „В.-2000“, разпечатка на имейли на хартиен носител представени от офиса на фирма „В.-2000“, кореспонденция с И.И, складова разписка между производство и склад готова продукция, описание на екселска таблица изпращана в кореспонденция с Управителя на фирмата „В.-2000“, описание на каналите за подаване на информация на работния ден и предвидено за работа на следващия работен ден на Управителя на фирма „В.2000“.

По делото бяха разпитани трима свидетели С.П.Г, К.К.Г, И.Л.Ибивши и настоящи служители ответното дружество.

Св. Г. изнесе, че е работила за ответника в периода от февруари 2022 г. до август 2024 г. на длъжност „**“, а през 2024г. и заедно с ищеца и има наблюдения върху неговата работа. Свидетелката посочи, че той е приемал поръчки, предавал поръчки на склада, но най-вече организирал тях – производството. Казвал на всеки какво трябва да прави през деня, разпределял задачите между тях, а всяка вечер ги викал на събрание и на сутринта всеки служител знаел къде застава, и какво да започва да работи. Работниците правили отчет какво са свършили през деня и му се отчитали задължително всяка вечер, а той нанасял данните в компютър. Разпределянето на работата се извършвало в устна форма Св. Г. заяви, че при проблеми с машини, суровини те му съобщавали и той решавал проблема лично или чрез друг служител, както и че според нея работата, докато ищецът е бил директор вървяла много добре и всичко било добре организирано. Той нямал собствен офис, а използвал една от стаите, които били пригодени за офис, заедно със склададжиите, но имал компютър. Св. Г. сподели, че била запозната, че ищецът е подал молба за напускане и чакал предизвестието да изтече, но бил освободен по-рано от изтичането на предизвестието.

Св. К.Г – служител във „В. 2000“ ЕООД на длъжност „**“ от 12.03.2024 г. и към настоящия момент заяви, че е работила с ищеца А., който заемал длъжността „**“, както и неговите задължения били да организира 4 производството, да изисква материали, които те трябвало да подготвят, искания за предходния ден и да разпределя хората по машините, да следи за качеството на продукта, който се произвежда. Придобитите от св. Г. впечатления за неговата работа са, че работниците се организирали на случаен принцип по машините и не се уплътнявало напълно работния им ден, което водело до невъзможност да достигнат нормите. Св. Г. заяви, че при метода на работа на ищеца имало забавяния на поръчките. Юни месец поръчките за К., Г., Малта, Франция се забавили поради недостиг на материали или според нея не добре организирана продукция. Когато установявали, че наближава да свършва някой ароматизатор, казвали на ищеца, той не го поръчвал и в същото време идвала поръчката и те не можели я произведат. Св. Г. заяви, че ищеца не е осъществявал контрол върху нейната дейност, както и че той трябвало да прави план за следващия деня, който да представя до 15:00ч. на настоящия ден, но това той не го спазвал и много често планът получавали едва към края на работния ден. Според нея работниците се изпращали по машините на случаен принцип, като е имало дни , в които машини не работят заради липса на работници. Св. Г. заяви, заради метода на робата управителят на фирмата Л. Х. и директора на фирмата – Л.И многократно са привили забележки на ищеца. За разпределението на работата на работниците не била виждала план, всичко ставало с устно разпределяне, не е виждала работниците да имат работни карти по машините, което било нужно и всеки да знае какво да работи. Св. Г. счита, че по време на работата на ищеца в ответното дружеството брака на продукцията бил в по –големи количество от обикновеното, но не се ангажира с конкретни цифри. Тя заяви, че ищецът имал офис, в работната зала, която била с машини, както и компютър, а те – склададжиите имали офис, но в другата зала.