Решение № 379 от 10.04.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Варна, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Славова

Членове:

Светла В. Пенева

К. Т. Василев при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100502307 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И. А. Ц. чрез адвокат Г. Я. против решение № 1580 от 08.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 20213110108759 по описа на Районен съд – Варна, четИ.десети състав, с което е отхвърлен предявения иск от В. П. Г., починал в хода на процеса на 06.03.2021 г. и заместен от И. А. Ц., конституирана като ищец на основание член 227 от ГПК, срещу Ц. В. Г. и Д. В. Г. за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка по нотариален акт /НА/ № 171, том I, per.№ 2864, дело 143 от 05.11.2014 г. на нотариус К.П., вписан в Служба по вписвания - Варна под НА № 11, том LХVІІ, дело № 14206/2014 г. поради неизпълнение на задълженията от страна на ответниците, на основание член 87, алинея 3 от ЗЗД само до размера на наследствения дял на И. Ц., а именно за 1/12 идеална част от поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на град Варна, район „Владислав Варненчик", целия с площ от 4 852 кв.м, с номер по предходен план 635, при съседи на имота: имоти с идентификатори №№: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,

*** и ***; и за 1/3 идеална част от дворно място с площ 1 320 кв.м, находящо се в село Осеново, община Аксаково, област Варна, представляващо урегулиран поземлен имот /УПИ/ II-264, в квартал 44 по действащия план на село Осеново, идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-96 от 28.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, както и 1/3 идеална част от изградените в имота жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м с идентификатор № ***, ведно с прилежащото към сградата избено помещение, с площ от 31,50 кв.м, от втора 1 жилищна сграда със застроена площ от 16 кв.м с идентификатор № *** и от второстепенна постройка с площ 30 кв.м с идентификатор № ***, при съседи на поземления имот:

***, ***, ***, ***, ***.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Излага се, че съдът е приел, че в случая приложима е разпоредбата на член 227, алинея 1, буква „в“ от ЗЗД и е разгледал всички предпоставки за отмяна на дарение, а предявеният иск е за разваляне на договор за издръжка и гледане. Също така е направил извод, че ищецът не е имал нужда от издръжка, защото е бил в добро материално състояние, а освен това е налице забава на кредитора, който не е оказал необходимото съдействие, без което ответниците не са могли да изпълняват задълженията си.

Счита се, че е налице пълно неизпълнение от страна на ответниците на задълженията им по договора за издръжка и гледане. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска изцяло.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в които се излага, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Сочи се, че ищецът не е имал нужда от издръжка, доколкото е бил в добро материално положение и не само се е издържал сам, а и помагал на ответниците. Също така се излага, че ответниците са научили за болестта на бащата си в един много късен момент от заболяването, след което настоящата ищца е прекъснала всякакви контакти между бащата и децата.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 171, том I, per.№ 2864, дело 143 от 05.11.2014 г. на нотариус К.П., В. Г. е прехвърлил на ответниците при равни квоти следните свои собствени недвижими имоти, а именно: 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** съгласно КККР на град Варна, район „Владислав Варненчик", целият с площ от 4 852 кв.м, с номер по предходен план 635, при съседи: имоти с идентификатори

***;

***;

***;

***; ***; ***; ***; ***;

***; дворно място с площ 1 320 кв.м, находящо се в село Осеново, община Аксаково, област Варна, представляващо урегулиран поземлен имот /УПИ/ II-264 в квартал 44 по действащия план на село Осеново, имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-96 от 28.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с изградените в имота жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м с идентификатор ***, ведно с прилежащото към сградата избено помещение с площ от 31,50 кв.м, втора жилищна сграда със застроена площ от 16 кв.м с 2 идентификатор ***, второстепенна постройка с площ от 30 кв.м с идентификатор ***, при съседи на поземления имот:

***, ***, ***, ***, ***. С този договор в замяна на прехвърлените им недвижими имоти приобретателите поели задължението за издръжката, гледането и обслужването на прехвърлителя до края на дните му, като се задължили да му осигуряват грижи при болест, немощ, храна, отопление, лекарства и всичко друго, което е необходимо за един нормален и достоен живот. Сочи се, че В. Г. е бил в добро здравословно състояние и с втората си съпруга /настоящата ищца/ се е издържал. На 20.01.2020 г. му открили злокачествено заболяване – голям карцином на десния бял дроб и бил хоспитализиран. През ноември 2020 г. били направени допълнителни изследвания и установени малкомозъчни метастази с придружаващ оток на главния мозък. Здравословното му състояние се влошило, тъй като заболяването било агресивно и се развивало бързо. В резултат на заболяването и напредналата му възраст не бил в състояние да се грижи за себе си, не можел да работи, както и да се движи без чужда помощ. Единственият му доход била пенсията от 448,74 лева. отношенията между него и децата му /ответниците/ били сведени до минимум, а когато узнали за заболяването му заявили, че „ще умре в мъки и нещо не може да го спаси“. За времето от откриване на заболяването му до депозиране на исковата молба единствено се били чували един-два пъти, но не са го виждали.

Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответниците към прехвърлителя по така описания договор, ищцата моли за постановяване на решение, с което съдът да го развали в частта, с която наследодателят й е прехвърлил на ответниците описаните недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка само за размера на наследствения й дял, а именно: 1/12 идеална част от ПИ с идентификатор *** съгласно КККР на град Варна, район „Владислав Варненчик", целият с площ от 4 852 кв.м, и 1/3 идеална част от дворното място с площ 1 320 кв.м, находящо се в село Осеново, община Аксаково, област Варна, представляващо УПИ II-264 в кв.44 по действащия план на село Осеново, имот с идентификатор *** по КККР, както и 1/3 идеална част от изградените в имота жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м с идентификатор ***, ведно с прилежащото към сградата избено помещение с площ от 31,50 кв.м, втора жилищна сграда със застроена площ от 16 кв.м с идентификатор ***, второстепенна постройка с площ от 30 кв.м с идентификатор ***. Налице е и искане за отмяна на издадения НА № № 171, том I, рег.№ 2864, дело 143 от 05.11.2014 г. на нотариус К.П..

В срока по член 131, алинея 1 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който оспорват така предявените искове като неоснователни.

Твърдят, че искът не е предявен от В. П. Г. чрез адвокат Г. Я., като излагат, че подписът на пълномощното, с което е учредена представителна власт на процесуалния представител не е положен от техния наследодател и баща. В случай, че искът е предявен действително от Г., считат, че това е поради влошеното здравословно състояние преди смъртта му, когато е инициирана исковата молба и твърдят, че това негово действие е плод на болестта му, че той не е съзнавал какво върши, не е могъл да ръководи действията си и постъпките си или действал поради заблуждение или грешка. Не оспорват, че наследодателят им е прехвърлил описаните имоти срещу издръжка и гледане, 3 че конституираната ищца е била съпруга на починалия наследодател, че той е бил в добро здраве с изключение на последните няколко месеца от живота си, че се е издържал сам с втората си съпруга. Оспорват изложените твърдения, че единственият доход на В. Г. е била пенсията му в размер на 448,74 лева, като навеждат доводи, че пенсията му е била в размер не по-малък 566 лева, а освен това той е бил едноличен собственик на „Рустем 59“ ЕООД, като през годините се е издържал от дейността на дружеството, отделно от това е реализирал е доходи от наем на офис по 150 лева на месец за целия период, които получавал по банков път и на ръка, доходи от продажба на имущества машини, автомобили и други, включително фирмени, имал е разплащателна сметка и дебитна карта в Първа инвестиционна банка, като непосредствено преди смъртта си е разполагал с 4 000 лева по сметка, които в периода 01.03.2021 г. - 04.03.2021 г. са били прехвърлени с онлайн банкиране по сметка на ищцата. Освен това ищецът имал регистрирани огнестрелни оръжия, леки автомобили /два на брой/, недвижими имоти, от които е можел да се издържа.

В периода 2015 г. - 2017 г. той е пътувал до Русия няколко пъти, а в периода 06.02.2020 г. - 05.03.2020 г. до Швейцария и Индия. В периода след 2014 г. многократно е помагал материално и финансово на децата си за обзавеждане, за сватба на Д., а през 2019 г. погасил два кредита на стойност 80 000 лева. В.

Г. винаги имал финансова възможност, разполагал е с немалки суми в брой, бил е в добро здраве почти до края на живота си. Оспорват твърдението, че не са се интересували от състоянието му и не са искали да полагат грижи за своя баща. Оспорват твърдението, че за лечението му били необходими високи разходи, доколкото същото се поема от НЗОК. Сочат, че по силата на брачен договор от 22.10.2014 г. между В. П. Г. и Н.М. Г. първият придобива процесните имоти в изключителна собственост и на 05.11.2014 г. ги прехвърля на родените от брака му с Г. деца с НА за прехвърляне на недвижими имоти срещу гледане и издръжка. След това действие ищецът остава да живее в имота и да го ползва необезпокоявано. С решение от 31.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 14407/2016 г. по описа на ВРС, е прекратен с развод на основание член 50 от СК гражданският брак между В. П. Г. и Н.М. Г., сключен на 20.12.1981 г. И. Ц. е сключила граждански брак с В. Г. на 06.02.2018 г. и заявила настоящ адрес в село Осеново при В. Г. от 19.09.2018 г. Действително В. П. Г. е имал онкологично заболяване от началото на 2020 г., но ищците не били уведомени от баща си за заболяването му, въпреки че в същия период те са имали срещи и са се чували редовно по телефона – един-два пъти на седмица. През лятото на 2020 г. В. Г. бил на гости при дъщеря си в София, изработил библиотека за апартамента й и я монтирал в периода 28.08.04.09.2020 г. Направил й и подарък - кухненски уред. Правили си снимки, излизали на вечеря с техни роднини от София. В този период дъщеря му забелязала, че Г. кашля много, впоследствие той й се оплакал и че понякога губи ориентация, има проблеми с паметта. Дотогава Г. я уверявал, че е добре със здравето. Тъй като Ц. Г. се усъмнила в това, поискала всички изследвания на баща си и направила консулт с онколог в София, откъдето научила за болестта му. Тогава в разговор с баща си на 07.12.2020 г. тя му предложила варианти за медицинска терапия, като за целта е искала да посетят заедно специалисти във Варна. Тогава той й признал, че знае, че е болен от рак.

Вследствие на този разговор между нея и съпругата му възникнал конфликт, като последната заявила в разговор, че не е трябвало да му се казва за болестта. След това Ц. и Д. загубили връзка с баща си и с неговата съпруга, като ответницата смята, че баща й е бил умишлено укрит от съпругата му и 4 контактът с него е бил прекъснат цЕ.сочено. Това наложило да подадат жалби в Районна прокуратура - Варна, тъй като били разтревожени за здравословното му състояние и искали да му помогнат, но от МВР ги уверили, че установили връзка с В. Г., че той бил добре, поради което последвал и отказ на ВРП да образува досъдебно производство. На 06.03.2021 г. ответниците научили от майка си Н. Г. за смъртта на баща си. Когато отишли на погребението, И. Ц. се държала грубо и агресивно с тях, не ги допуснала да видят баща си в църквата. След смъртта на В. Г. тя продължавала да живее в имота в село Осеново и отказвала да го освободи, въпреки многократните покани, които са й отправени. Впоследствие инициирала молба по ЗЗДН, било образувано гр.д.№ 20213110103793 по описа на ВРС, твърдейки, че в периода 06.03.2021 г. - 14.03.2021 г. е станала жертва на системно домашно насилие от страна на ответниците и поискала тяхното съдебно отстраняване от имота, както и да им се наложи забрана да се доближават до същия, въпреки че те са единствените собственици. Производството било висящо във ВОС, тъй като Ц. подала въззивна жалба срещу решението на ВРС, с което молбата за защита по ЗЗДН била оставена без уважение.