Присъда № 21 от 10.07.2024, Районен съд - Червен бряг

МОТИВИ към присъда № 21/10.07.2024 г. постановена по НЧХД № 354 по описа на РС Червен бряг за 2023 г.:

Червенобрежки Районен съд е сезиран с тъжба с вх.№ 4940/08.11.2023 г. на Й. Б. Р., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „Перник“ № 10, подадена чрез адв. И. В. от ПлАК против И. М. М. от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ж.к. „Победа“ бл.1, вх.Д, ет.3, ап.82, с обвинение, че на 24.11.2022 г. около 20:00 ч. в частен дом находящ са на ул. „Отец Паисий“ № 23 в гр. Червен бряг му е нанесъл удар в областта на главата и лицето, довело до разкъсно-контузна рана на горната устна, счупване на коронка на трети горен десен зъб, с разкрИ.е на зъбния канал, с което му е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Тъжбата, отговаря на минималните изисквания на чл.81, ал.1 от НПК. Делото е с местна и родова подсъдност с оглед разпоредбите на Раздел ІІ от НПК /чл. 35, ал.1 и сл./ от НПК на Районен съд Червен бряг. Не са налице основания за спиране и прекратяване на наказателното производство по смисъла на чл. 24, чл. 25 и чл. 26 от НПК. Не са налице предпоставки за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на действия по разследване по делегация. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание еднолично, за която дата са призовани тъжителя и обвиняемия. На обвиняемия е връчен препис от тъжбата, допълнителната молба и разпореждането, с което се дава ход на тъжбата. На основание чл.252, ал.4 от НПК ведно със съобщението за датата на съдебното заседание, обвиняемия е уведомен, че в седмодневен срок от връчването на книжата може да даде отговор, в който да изложи възраженията си, както и да направи доказателствени искания, както и че делото може да бъде гледано в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК. В указания срок не е подаван отговор на тъжбата. В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане предявеният от тъжителя срещу подсъдимия гр. иск по чл.

45, ал.1 от ЗЗД за причинените в резултат на деянието болки и страдания за сумата от 1500 лева.

Тъжителя се явява лично и с адв. И. В. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа тъжбата. Изразява становище за доказаност на обвинението. Пледира за осъдителна присъда и уважаване на приетия за разглеждане граждански иск в пълен размер.

Подсъдимият М. – редовно призован се явява лично и с адв. Т. Т. от ПлАК, който от името на доверителя си пледира за оправдателна присъда.

Тъжбата е подадена на 08.11.2023 г., а постановлението за отказ да се образува досъдебно производство на № 1503/2023 г. на ВКП е постановен на 26.05.2023 г. Съдът намира, че същата е подадена в преклузивния 6-месечен срок, процесуално допустима е и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните в процеса, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И. М. М. роден на *** г. в гр. Червен бряг, живущ в гр. Червен бряг, обл.

Плевен, ж.к. „Победа“ бл.1, вх.Д, ет.3, ап.82 български гражданин, неженен, със средно специално образование, осъждан, с ЕГН **********.

От събраните по време на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, от заключенията по съдебно-медицинската експертиза от обясненията на подсъдимия, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимия и тъжителят са във влошени междуличностни отношения по повод на това, че тъжителя е в близки отношения със съседката на приятелката на подсъдимия, които също са имали преракания през годините.

На 24.11.2022 г. около 20:00 ч. тъжителя се намирал на гости на своя позната в дом находящ се на ул. „Отец Паисий“ № 23 в гр. Червен бряг. Докато си говорели в дома и 1 влезнали съседите – подсъдимия И. М. и Г. В., които били видимо употребили алкохол.

Възникнала разпра между тях и подсъдимия нанесъл на тъжителя удар в областта на главата и лицето, довело до разкъсно-контузна рана на горната устна, счупване на коронка на трети горен десен зъб, с разкрИ.е на зъбния канал, с което му е причинил разстройство на здравето.

За установяване на фактическата обстановка по делото са събрани гласни доказателства, чрез изслушването в о.с.з. пред съда на свидетелите Г. И. В., А. А. В. П. П., изсклушани са обяснения на подсъдимия И. М. и заключение на вещото лице д-р П. Т. по назначената и приета от съда съдебно – медицинска експертиза. Показанията на свидетелите съдът кредитира изцяло, тъй като същите взаимно се допълват, логически последователни са и не си противоречат. От тези показания се доказва по несъмнен начин приетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка. Видно от заключението на вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-медицинска експертиза е, че на тъжителя вследствие на удар нанесен от подсъдимия в областта на лицето е причинена разкъсно-контузна рана на горната устна, счупване на коронка на трети горен десен зъб, с разкрИ.е на зъбния канал.

Последното му е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Заключението на вещото лице не се оспорва от страните, кореспондира със събрания по делото доказателствен материал, чрез гласни доказателствени средства и съдът го кредитира напълно. Деянието е извършено при условията на пряк умисъл, като дееца е целял и желаел настъпването на противоправните последици.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, а именно:

- писмени – съдебно медицинско удостоверение от катедра Съдебна медицина към Медицински Университет гр. Плевен, съдебно-медицинска експертиза на тъжителя и подсъдимия изготвена от д-р П. Т. и свидетелство за съдимост на подсъдимия;

- гласни – обясненията на тъжителя и подсъдимия, показанията на свидетелите Г. И. В., А.

А. В. П. П. и обясненията на подсъдимия.

Съдът кредитира показанията на тези свидетели като достоверни и от тях изведе изводите си за фактическата обстановка, свързана с механизма на нанасяне на телесните увреждания.

Те са логични, свързани и непротиверечиви помежду си, освен това се потвърждават от приложените медицински документи, заключението на вещото лице.

Няма спор между страните, че същата ден на същото място и час е имало инцидент между тъжителя и подсъдимия. Не се спори по делото също и, че приложените медицински документи удостоверяващи травмата и здравословното състояние на тъжителя след инцидента са достоверни. Според заключението на вещото лице по изготвената и приета от съде СМЕ на тъжителя Й. Б. Р. е причинена разкъсно-контузна рана на горната устна в дясно и счупване на подлежащия горен десен зъб, без да има пълно избИ.е. Увреждането е травматично. Отговаря да е получено по начин и време, както се съобщава- един силен удар с ръка в обслаттна на дясната половина на горната устна с получаване на разкъсно-контузна рана и счупване на част от подлежащия зъб. Раната не е обработвана от хирург, зарастнала вторично. Уврежданията са довели до болки и страдания с разстройство на здравето, временно и неопасно за живота на пострадалия. Болките при такива случай продължават поне месец, а страданията може и повече, поне 2-3 месеца.

Освен от така обсъдените по-нагоре показания, съдът направи изводите си и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, която намери и възприе като компетентна и обективна. Последната е доказателство и за механизма на изпълнителното деяние, което е категорично, че механизмът е следният – удари с ръка, по време и място, както съобщава тъжителя. От субективна страна, подсъдимият е осъществил деянието си при пряк умисъл. Той е знаел, че причинява на тъжителя увреждания посредством удара с 2 ръка в областта на лицето и е целял престъпния резултат. Подсъдимия ясно е осъзнавал обществено опасния характер на деянието и неговите последици. Доказан по делото е и мотива за деянието – наличие на влошени отношения в разширеното семейство.

Изложеното дотук представлява основание, деянието на подсъдимия да бъде квалифицирано като такова по чл.130, ал.1 НК.

От така описаната фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимия И. М. М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, и причинил лека телесна повреда на тъжителя, с травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на горната устна, счупване на коронка на трети горен десен зъб, с разкрИ.е на зъбния канал, което му причинило болки и страдания, с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

По наказанието: За извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или с пробация. В настоящият случай са налице предпоставките по отношение на подсъдимия да бъде наложено наказанието „Пробация“. Престъплението е умишлено. Подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК.

С деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди и доказателства за такива не са приобщени по делото. Поради това подсъдимия на основание чл.54, ал.1 от НК е осъден и му у наложено наказание "ПРОБАЦИЯ" със следните пробационни мерки: 1."Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, която да се изпълни на адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ж.к. „Победа“ бл.1, вх.Д, ет.3, ап.82, чрез явяване и подписване два пъти седмично пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице;

2."Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, която да се изпълни в пробационната служба по настоящия адрес на подсъдимия; 3.

"Безвъзмезден труд в полза на обществото", в размер на СТО часа в рамките на ЕДНА година.освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание.

При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало, въз основа на което може да бъде направен извод, че настоящото деяние е изолиран и инцидентен случай. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчита. Така наложеното наказание, по преценка на съда, съответства в пълна степен на обществената опасност на дееца и деянието. С налагането му последната ще има възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.

По гражданския иск:

С тъжбата е предявен е граждански иск за претърпени от тъжителя неимуществени вреди в размер на 6000.00 лева. Гражданският иск в наказателния процес е неразривно свързан с обвинението. Това е така, защото основанията и размерът на иска се определят от престъплението, предмет на обвинението по конкретното дело. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди – ППВС № 7/1959 г.

В съответствие с чл.51 във вр. с чл.45 от ЗЗД, съдът уважи предявения от пострадалия против подсъдимия граждански иск за обещетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.11.2022 год. – датата на увреждането, до окончателното му изплащане, като отхвърли иска до пълния размер на сумата от 6000.00 лева, като неоснователен и завишен. Съдът приема, че по този начин в пълна степен ще бъдат репарирани причинените на пострадалия морални страдания, резултат от болката, огорчението, унижението и накърненото достойнство. Съдът счита това обезщетение за справедливо и съответно на обществената 3 опасност на извършеното престъпление. Тази сума подсъдимия следва да заплати на гражданския ищец ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното й изплащане.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК съда присъди подсъдимия да заплати на пострадалия направените от него по делото разноски в размер на 15.00 /петнадесет/ лева - внесена държавна такса и 800.00 /осемстотин/ лева - заплатено адвокатско възнаграждение, както и в полза на Държавата, по сметка на Районен съд – Червен бряг, сумата от 300.00 /триста/ лева изплатено възнаграждение за вещо лице по назначената и приета от съда СМЕ, 40.00 /четиридесет/ лева, държавна такса върху уважения граждански иск, както и 5.00 /пет/ лева – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.