Решение № 6685 от 28.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6685 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110119291 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от ЮЛ против Р. Й. А. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 2831,37 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 22.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща незаплатена цена за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот – апартамент ***, находящ се в адрес, абонатен № ***, сумата в размер на 475,29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 14.12.2021 г., сумата в размер на 48,18 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 2 2.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 10,42 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.12.2018 г. до 14.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 21.01.2022 г. по ч. гр. д. № 73483/2021 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение по силата на Договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя на услуги без да е необходимо изричното им приемане. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че дружеството е изпълнило задължението си по съглашението и е доставило топлинна енергия за процесния имот и период на стойност посочена в исковата молба, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е 1 длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответната страна.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковите претенции като недопустими, поради липса на правен интерес, доколкото ищецът не е представил по делото договор за продажба на топлинна енергия и дялово разпределение. В допълнение е отбелязано, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, а не отделния собственик на топлоснабден имот. По съществото оспорва основанието, от което произтича вземането на ищцовото дружество, като посочва, че ищецът е дерогирал Регламент 2006/2004, според който потребител е физическо лице, което по своя воля купува дадена стока, а когато сделката е сключена с търговец на централно отопление, договорът за продажба на топлинна енергия задължително е писмен. Посочва, че ищецът неправилно се е позовава на разпоредбата на чл. 150 ЗЕ, която се отнася за доставка на топлинна енергия от ЮЛ като топреносно предприятие в абонатната станция на съответен клиент, който може да бъде етажна собственост, но по отношение на ответници – физически лица относим е чл. 149, ал.

1, т. 6 и чл. 38а от ЗЕ, които предполагат сключването на писмени договори. Оспорва Общите условия на ищеца, като посочва, че одобряването им от КЕВР не е достатъчно да обвърже ответната страна, като на отделно основание голяма част от текстовете им, представляват неравноправни клаузи, поради което ищцовото дружество не разполагало с годни ОУ. Допълва, че е задължително полагането на подпис в знак на съгласие с общите условия. Оспорва начисляването на мораторна лихва, което било извършвано върху авансови плащания - Решение №5973/10.05.2010 г. на петчленен състав на ВАС, които авансови плащания били забранени без изрично съгласие на потребителя, съгл. чл. 53 ЗЗП (отм.). Излага твърдения, че през процесния период липсва сключен договор между собствениците в сградата и ФДР, като след отоплителен сезон 2006/2007 г. Наредба 16-334 не позволява тяхното сключване. Допълва, че съгласно Решение № 99 от 15.07.2015 г. на ВКС, клаузата за възражение в 30-дневен срок е неравноправна. Посочва, че никъде в ЗЕ няма задължение клиента да заплаща такса за дялово разпределение, като услугата не е предмет на регулиране от КЕВР. В допълнение поддържа, че при отсъствие на писмен договор, физическото лице не е задължено да заплаща непоръчана услуга – становище на КЕВР в Решение ОУ-02 от 02.03.2014 г. Оспорва обстоятелството, че топлофикационното дружество издава ежемесечно фактури. Посочва, че дефинициите за потребител и клиент в ЗЕ, влизат в колизия с разпоредбите на ЗЗП. Прави възражение за начина на определяне на енергията за сградната инсталация, както и изпълнение на задължението за достатъчно често реално отчитане чрез измервателни уреди на топлинната енергия, което е задължително при промяна на единичната цена. Оспорва представените от ищеца доказателства – съобщения към фактури, извлечение от сметка, както и протокол от общо събрание на СЕС, като излага твърдения, че посочени от ищеца в т. 15, т. 16 и т. 17 към исковата молба приложени писмени доказателства липсват. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

2

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. Съответно според нормата на чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора е представен препис от нотариален акт за собственост на недвижим имот в сграда, построена върху държавна земя от ***, том XXXXVI, нот. дело № ***/1991 г., с който лицето П.М.Й. е признат за собственик на процесния недвижим имот. По искане на ищеца съдът е изискал удостоверение за наследници на приобретателя, видно от което след смъртта си П.М.Й. е оставил за законен наследник А.П.М. ( син), който починал на 30.08.2011 г., като след смъртта си оставил за законен наследник ответника Р. Й. А.. Като писмено доказателство по делото е приет и препис от нот. акт № ***, том III, нот. дело № 402/2015 г. по описа на нотариус С.Ф., съгласно който ЮЛ отпуснала в заем на ответника сумата в размер на 126000 лева, като за обезпечаване на задължението кредитополучателят учредил в полза на банката договорна ипотека върху процесния недвижим имот. Соченият нотариален акт съдържа изрично признание на ответника за неизгоден от гледна точка на настоящия процес факт, а именно, че притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период.

За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто показания се отчитат ежемесечно по електронен път. От приетото заключение се установява, че за процесния период в имота на ответника е имало пет радиатори с монтирани ИРРО ( четири стаи и кухня), а в коридора на жилището има щранг-лира без техническа възможност за монтаж на ИРРО. Вещото лице разяснява, че показанията на измервателните уреди се снемат дистанционно, като не се нанасят на хартиен носител. Експертът допълва, че топлинната енергия отдадена от шранг-лирата в жилището е изчислена на база инсталирана мощност. От приетото заключение се установява, че в процесния имот е монтиран един водомер за топла вода, чиито показания се снемат дистанционно. Вещото 3 лице разяснява, че количеството потребената топлинна енергия за отопление на имота, БВГ и такава отдадена от сградната инсталация е изчислена при съобразяване на правилата разписани в действащите за процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. От приетото заключение се установява, че цената на потребената топлинна енергия за процесния период при съобразяване на изготвените от третото лицепомагач изравнителни сметки възлиза на сумата в размер на 2798,02 лева. От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че за процесния период няма извършени плащания в погашение на процесните вземания.

При доказаност на предявения иск за главница по основание и размер, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване на задължението по давност.