Решение № 1506 от 24.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1506 гр. Бургас, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120103433 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, чл.11, ал.1, т.9 и т.10, чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1 от ЗПК, предявен от Н. Т. М. от гр.П. срещу “Вива Кредит“ АД, гр.С.

От Съда се иска да постанови решение, с което да се обяви за нищожна клаузата на чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем № ........., сключен между страните на 14.02. 2024г., предвиждаща заплащане на неустойка от потребителя – поради накърняване на добрите нрави и нарушаване изискванията на ЗПК и ЗЗП. Претендират се деловодните разноски, както и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответното дружество оспорва претенцията и иска от Съда да я отхвърли. Предявило е и насрещни искове, по чл.79, ал.1, вр. с чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумите 679.76 лв. – главница и 59.28 лв. – договорна лихва за периода от 14.03.2024г. до 08.07.2024г., дължими по същия договор за паричен заем. Претендира законна лихва и деловодни разноски.

М. оспорва насрещните претенции, като излага съображения за недействи-телност на договора, на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Иска от Съ-да да ги отхвърли.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

1

На 14.02.2024г. между “Вива Кредит“ АД и Н. М. е сключен Дого-вор за паричен заем №......., по силата на който дружеството й е предоставило сума-та от 750 лв. – при фиксиран ГЛП от 40.32 % и ГПР в размер на 49.99 %, а тя се е задъл-жила да върне общо 1 117.62 лв., в това число и 276.50 лв. – такса за експресно разглеж-дане на документите за отпускане на кредита по чл.1, ал.3, на четиринадесет равни дву-седмични вноски – всяка от по 79.83 лв., в срок до 28.08.2024г.

Съгласно чл.4, ал.1 от Договора, ищцата се е задължила, в тридневен срок от получаване на сумата, да предостави на заемодателя обезпечение – поръчител, отговарящ на определени условия, или банкова гаранция. В ал.2 е предвидено, че при неизпълне-ние на това задължение М. дължи 184.38 лв. – неустойка, платима заедно с пога-сителните вноски.

Не се спори по делото, че тъй като ищцата не е успяла да предостави в уговоре-ния срок такова обезпечение, общият размер на задължението й е нараснал до 1 302 лв., 14 вноски от по 93 лв.

Ответното дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. то се явява креди-тор – по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

От друга страна, отпуснатият заем на ищцата, като физическо лице, представля-ва предоставяне на финансова услуга – съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и тя има ка-чеството на потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв – за потеребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът пре-доставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. В чл.22 от ЗПК, пък, е предвидено, че когато не са спа-зени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес, за защита на икономически по-слабите участници в оборота, Съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако стра-ната не се е позовала на нарушаването им.

При извършената служебна проверка Съдът констатира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен – нищожен, поради противоречие на закона, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.10, чл.10, ал.1 и чл.19, ал.5, вр. с ал.4 от ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР, към който следва да се добавят и т. нар.

“неустойка“ при липса на обезпечение по чл.4, ал.2, включена в погасителния план и имаща 2 характер на скрита възнаградителна лихва, както и таксата за експресното раз-глеждане на документи, т. е. в случая се касае за използване на конструкции, предназ-начени да прикрият действителните разходи по кредита /в този смисъл Определение № 60451/03.06.2021г. по гр. дело № 850/2021г. на ВКС, ГК – III г. о., и Решението от 21.03. 2024г. по дело № C‑714/22 на СЕС. Следователно всички негови клаузи, включително и тази, предмет на предявения от М. установителен иск, също са недействителни/ нищожни.

Клаузата на чл.4, ал.2 от процесния Договор за паричен заем, предвиждаща заплащане на неустойка от потребителя при неосигуряване в уговорения 3-дневен срок на обезпечението по ал.1, обаче е нищожна и на самостоятелно основание, както се твърди в исковата молба.

Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.

Според разясненията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т. д.

№ 1/2009г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клау-зата за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санк-ционна функции, като тази преценка следва да се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора.

В настоящия казус, преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, уговорената неустойка в размер на 25 % от този – на главницата по договора за кредит, за липсата на обезпечение, което с оглед поставените условия е твърде вероятно да не бъде осигурено, особено в рамките на три дни, е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразена с естеството на обезпеченото задължение и възмож-ните вреди при неизпълнението му от кредитополучателя – законната лихва върху дъл-жимата парична сума, която така или иначе се начислява. Подобен несправедлив пра-вен резултат е несъвместим с добрите нрави, защото създава условия за неоснователно обогатяване на кредитора и води до извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции – още към момента на уговарянето.

Този тип ”неустойки”, а и разгледаната по-горе такса за експресно разглеждане, както константно се приема в съдебната практика, представляват ”скрито възнагражде-ние” за кредитора, с което се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Предвид горното, Съдът намира, че клаузата за неустойката по чл.4, ал.2 от процесния договор накърнява добрите нрави и съобразно чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е нищож-на.

Предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Както беше посочено по-горе, процесният Договор за паричен заем е недействи-телен – на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.10, чл.10, ал.1 и чл.19, ал.5, вр. с ал.4 от ЗПК.

Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чис-тата 3 стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по него, в случая само на главницата от 750 лв.

От заключението на вещото лице по ССЕ, което като обективно и компетентно изготвено, а и неоспорено от страните, Съдът изцяло кредитира, се установява, че Мин-чева е заплатила на “Вива Кредит“ АД единствено сумата от 93 лв. на 14.02.2024г. Т. е., дължима остава главница от 657 лв.

Насрещният иск на дружеството за тази сума е основателен и следва да бъде ува-жен, като за разликата на нея до пълния предявен размер от 679.76 лв., както и за дого-ворната лихва – 59.28 лв. за периода от 14.03.2024г. до 08.07.2024г., претенциите следва да се отхвърлят – като неоснователни.

Пак поради недействителността на договора, М. е поставена в забава е д в а с насрещната искова молба – чл.84, ал.2 от ЗЗД. Т. е., дължима е съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД и законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2024г. до окончателното пла-щане.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените по делото разноски: 50 лв. за държавна такса, а на пълномощника й – адв. Н., су-мата от 300 лв.

– адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, включая и за защитата по насрещните искове, с оглед отхвърлената им част.

М. следва да бъде осъдена да заплати на “Вива Кредит“ АД направените деловодни разноски, съразмерно с уважената част от насрещните искове, както следва – 48.33 лв. за ДТ, 177.80 лв. за ССЕ и 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение, с ог-лед цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото и извършената про-цесуална дейност от пълномощника на дружеството, както и във връзка с възражението за прекомерност – по чл.78, ал.5 от ГПК, направено от другата страна – с молбата от 04. 09.2024г.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА – по иск, предявени от Н. Т. М., с ЕГН: **********, гр.П, ул.”Г. К” № 4, клаузата на чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем с №........, сключен от нея на 14.02.2024 год. с “Вива Кредит“ АД, с ЕИК: 207343548, седалище и адрес на управление: гр.С, район ”Л”, ж.к.”Л”, бул.”Д.Н № , бл.АТЦ ”Силвър център”, ет.2, ап. офис 73Г, предвиждаща заплащане на неустойка от 184.38 лв. при неосигуряване в уго-ворения тридневен срок на обезпечението по чл.4, ал.1, на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, вр. с чл.22, чл.11, ал.1, т.10, чл.10, ал.1 и чл.19, ал.5, вр. с ал.4 от ЗПК – по-ради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави.

ОСЪЖДА Н. Т. М., с ЕГН: **********, от гр.П, ул. ”Г.К” № да заплати на “Вива Кредит“ АД, ЕИК: 207343548, седалище и адрес на управление: гр.С, р-н ”Л”, ж.к.”Л”, бул.”Д. Н” № , бл. АТЦ ”Силвър център”, ет.2, ап. офис 73Г, сумата от 657 лв., представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем №......., сключен между 4 страните на 14.02.2024г., ведно със законната лихва считано от 10.07.2024г. до окончателното пла-щане, като за разликата до пълния, предявен размер от 679.76 лв., както и по отношение на сумата от 59.28 лв. – договорна лихва за периода от 14.03.2024г. до 08.07.2024г., ОТ-ХВЪРЛЯ насрещните искове, като неоснователни.

ОСЪЖДА “Вива Кредит“ АД да заплати на Н. Т. М. су-мата от 50 лв. – разноски по делото за държавна такса, а на адв. С. К. Н, вписан в регистъра на АК П. с личен № ........ , сумата 300 лв. – ад-вокатско възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

ОСЪЖДА Н. Т. М. да заплати на “Вива Кредит“ АД су-мата от 226.13 лв. – разноски по делото, както и сумата от 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5