Определение № 11572 от 28.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11572 гр. София, 28.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно частно гражданско дело № 20261100502771 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 282550/25.08.2026 г., подадена от С. А. Р., ЕГН: **********, срещу Определение № 31268/23.07.2025 г., постановено по гр. д. 76671/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, с което е върната исковата молба, подадена от С. А. Р. срещу “Арко-Билд” ООД и П.Б.М. и производството по него е прекратено, поради недопустимост на исковата молба с оглед липса на правен интерес.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, необоснован и постановен в противоречие със съдопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи, че е собственик на 5,94 % идеални части от процесния поземлен имот с кадастрален идентификатор ***. Сочи още, че върху съсобствения му имот е учредено ограничено вещно право на ползване в полза на трето лице - П.Б.М., от друг съсобственик в имота Арко Билд ЕООД чрез атакуваната сделка, обективирана в нотариален акт № 114, том 9, регистър 19211, нот. дело 1510/02.08.2024 г. на нот. И. Д.. В т. 6 на атакуваната сделка е въведена клауза, с която “Арко - БИЛД” ЕООД учредява в полза на П.Б.М. вещно право на ползва върху реална част от съсобствения недвижим имот с площ от 120.50 кв.м.. Жалбоподателят счита, че клаузата е нищожна и води до нищожност на целия договор, като несъобразена с императивните правила на закона, според които вещно право на ползване може да се учреди от съсобственик единствено при извършено разпределение на ползването между съсобственици по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС. Посоченото от жалбоподателя правно основание за нищожността е чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - противоречие със закона. Навежда доводи, че атакуваната сделка пряко засяга правната сфера на жалбоподателя, тъй като създава вещна тежест върху съсобствения имот в условията на 1 висящо производство за съдебна делба, като сочи, че целта на обременяването на имота с тежестта е да препятства пълноценното упражняване на правото му на собственост и правото му на участие в евентуална публична продан и придобиване на имота без тежести. Излага и твърдения за наличие на висящ спор за собственост пред СГС, по който жалбоподателят претендира придобиването на процесния имот по давност. Навежда доводи, че съгласно практиката на ВКС, дори и да не е налице пряк правен интерес от предявения установителен иск, наличието на “евентуален правен интерес” прави иска допустим. Правен интерес от предявяване на установителния иск винаги е налице, когато ответникът оспорва претендираното от ищеца право, което в случая е така.

Сочи и съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд, изразяващо се в недаване на възможност на ищеца да обоснове правния си интерес преди произнасяне от съда със съдебен акт определение. Претендира разноски.

Ответникът по частната жалба П.Б.М., с ЕГН: ********** оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови акт, с който оставя в сила обжалваното Определение № 31268/23.07.2025 г. на СРС, 36 състав като правилно и законосъобразно. Счита, че за въззивния жалбоподател не е налице правен интерес, тъй като учреденото право на ползване не е пречка за извършване на делбата, нито е определящо за способа, по който същата следва да се извърши. Счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е налице нищожна клауза в договора за учредяване право на ползване, като сочи, че дори да се приеме нищожността на същата, то договорът е действителен в останалата му част. Сочи, че съгл. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на отделни части от договора не влече нищожност на целия договор в предвидените от закона хипотези. Счита, че сключеният договор между ответниците не се отразява на правната сфера на жалбоподателя.

Оспорва твърдението на жалбоподателя за “евентуален правен интерес” и сочи, че предявеният пред първоинстанционния съд иск може да се предяви в производството за делба. Сочи, че ако съдът установи липса на правен интерес, задължението му се изчерпва с прекратяване на производството и отхвърляне на иска като недопустим. Претендира разноски.

Ответника Арко Билд ЕООД не взема становище по частната жалба.

СГС, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото данни, приема следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното определение СРС е върнал исковата молба на осн.чл.130 ГПК и е прекратил производството по делото, като е приел, че предявения иск за прогласяване нищожност на осн.чл.26,ал.1 пр.1 ЗЗД на договор за 2 учредяване на вещно право на ползване вместо изпълнение върху съсобствен недвижими имот е недопустим. Приел е в мотивите, че учреденото право на ползване върху имота на трето лице от някой от съделителите не е пречка за извършване на водената делба между тях, нито е определящ относно способа, чрез който съсобствеността да бъде прекратена. Евентуалното осуетяване на публична продан не обосновава правен интерес от иска.

От данните по делото се установява, че пред СРС е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за учредяване на ограничено вещно право на ползване върху съсобствен недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 114, том 9, регистър 19211, нот. дело 1510/02.08.2024 г. на нот. И. Д.. Ищецът не е страна по договора, но твърди, и от представените по делото доказателства се установява че е съсобственик на имота, предмет на атакуваната сделка, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че учреденото право на ползване създава тежест върху общата вещ и рефлектира върху възможността му за пълноценно упражняване на правата му като съсобственик.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от предявяване на иска за установяване нищожността на сделката.

Съгласно трайно установената съдебна практика (в т.ч. ТР № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г., на ОСГТК на ВКС; Решение № 135 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 61/2013 г., г.к., II г. о. на ВКС ), правният интерес от установителен иск е налице винаги когато съществува неопределеност или несигурност относно съществуването на правоотношение, която рефлектира върху правната сфера на ищеца, както и когато ответникът претендира право, противопоставимо на права, заявени или упражнени от ищеца. Правото на установителен иск не принадлежи единствено на страните по спорното правоотношение, а и на трети лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на същото, без тези лица да имат качеството на страни по сделката. В конкретния случай ищецът е съсобственик на недвижимия имот, предмет на атакуваната сделка, като притежава 5,94 % идеални части от него. В частта, с която върху поземления имот един от съсобствениците учредява право на ползване върху конкретизирана реална част в полза на трето лице, атакуваната сделка засяга правната сфера на жалбоподателя.

Независимо, че същият не е страна по договора, учреденото вещно право на ползване има действие спрямо всички съсобственици на общата вещ, доколкото рефлектира върху начина на ползване на имота, върху фактическата власт върху конкретна част от него, както и върху икономическата и правната стойност на имота като обект на бъдеща съдебна делба. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че учреденото право на ползва не създава пряко отражение върху имуществената сфера на ищеца, а единствено би имало значение при определяне стойността на имота във втората фаза на делбеното производство. Значението при определяне на цената е правна последица с 3 пряка икономическа последица за всеки един от съсобствениците, като е и промяна в обема на техните права. Още с учредяването на вещното право на ползване възниква правна несигурност относно обема и начина на упражняване на правата на останалите съсобственици върху общата вещ, като това е засилено с уговорката за предоставяне на индивидуализирана релана част от имота, без да е налице разпределение на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС и без съгласие на останалите съсобственици.

Следва да се отчете и обстоятелството, че към момента на постановяване на обжалваното определение ответниците са депозирали отговори по чл. 131 ГПК, с които изцяло оспорват предявения иск и поддържат действителността и противопоставимостта на учреденото вещно право. С това поведение ответниците ясно претендират съществуването на право, което ищецът отрича, а именно — валидно възникнало и противопоставимо ограничено вещно право на ползване върху процесния имот. Съгласно последователната практика на ВКС именно в такава хипотеза правният интерес от установителен иск е налице. Освен това преценката дали клаузата на чл. 6 от договора противоречи на закона, както и дали евентуалната нищожност на отделна договорна уговорка води до нищожност на целия договор, касае основателността на иска, а не неговата допустимост. Тези въпроси следва да бъдат разрешени след надлежно развитие на исковото производство и обсъждане на относимите доказателства, а не в рамките на проверката по чл.

130 ГПК.

Поради горното настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е процесуално допустим. Обжалваното определение следва да бъде отменено, като неправилно и делото следва да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 31268/23.07.2025 г., постановено по гр. д.

76671/2024 г. по описа на СРС, 36 състав.

ВРЪЩА ДЕЛОТО НА съдопроизводствените правила.

СРС,

36 св. за продължаване на

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5