Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5252 от 21.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16711/2021
Вид
Решение № 5252
Подписан
21.12.2022
В сила
18.05.2023
Състав
ВЛАДИСЛАВА ВЕЛИЧКОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 221 · Закон за туризма
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 5252 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20211110216711 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „хххххххх“ ООД, ЕИК ххххххххх, чрез законния му представител Б. Ташев, против Наказателно постановление № К0043372/31.01.2020г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 221 от Закона за туризма /редакция ДВ, бр.30 от 26 март 2013г./ на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с връчване на АУАН и НП. Претендират се разноски.

В съдебно заседание дружеството – въззивник, редовно уведомено, се представлява от упълномощен представител – адв. К. М. от САК, който пледира за отмяна на наказателното постановление. Сочи допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне и връчване на АУАН. Излага съображения, че дружеството – жалбоподател не е извършило нарушението, за което му е наложена имуществена санкция, тъй като поканите за представяне на документи не са били надлежно връчени. Навежда доводи, че 1 неправилно в АУАН и НП е определена датата на извършване на нарушението. Претендира разноски. Подробни съображения излага в писмени бележки, в които в допълнение на аргументите, изложени в съдебно заседание, се излагат и съображения за маловажност на нарушението.

Навежда възражение за прекомерност на претендираното от наказващия орган юрисконсултско възнаграждение.

Наказващият орган - Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, редовно призован, се представлява от адв. И. Андреева от САК, която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като издадено от компетентен орган и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за изготвено становище по жалбата. Навежда възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Депозираната жалба е подадена от санкционираното юридическо лице и срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление. С Определение № 3415/27.04.2022г. по дело № 1384/2022г. на АССГ, XIII касационен състав съдът е приел, че наказателното постановление не е било редовно връчено на надлежно упълномощен представител на дружеството – жалбоподател, поради което настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН и като допустима следва да бъде разгледана по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „хххххххх“ ООД, ЕИК ххххххххх, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Възраждане, ул. "хххххххххх" № 45, ет. 1, ап. Офис № 39. На 18.07.2022г. по партидата на жалбоподателя в ТРРЮЛНЦ била вписана промяна като правноорганизационната форма на дружеството била променена от ЕООД на ООД, бил променен адреса на управление на дружеството, който преди 18.07.2022г. бил гр. София, п.к. 1734, р-н Студентски, ж.к. ххххххххххх, бл. 55, вх. Б, ет. 3, ап. 303, и като управител на дружеството бил вписан Й.А.Й..

Дружеството – жалбоподател било регистрирано по Закона за туризма 2

/ЗТ/ като туроператор и му било издадено удостоверение за регистрация за туристическа дейност като туроператор № РК -01-6362, издадено от Държавната агенция по туризъм.

Към 2019г. дружеството извършвало дейност в офис, находящ се в гр.

София, ул. „хххххххххх“ № 45.

В КЗП постъпила жалба с вх. № С – 03-5905/08.10.2019г. от П.Д., в която се съдържало оплакване за неизпълнение на условията по договор за туристически пакет № 2194/23.07.2019г. за екскурзия в Южна Италия в периода 21.09.-26.09.2019г., сключен между П.Д. като възложител и „хххххххх“ ЕООД като туроператор въз основа на закупена от възложителя оферта от Грабо.бг. В жалбата се съдържало и оплакване, че на 27.09.2019г. туристът е предявил рекламация пред туроператора, но последният не се е произнесъл по нея. Въз основа на постъпилата жалба в КЗП започнала проверка, при която на 31.10.2019г. служители при КЗП, РД – София, сред които и свидетелката М. В. П. – главен инспектор, посетили офиса на туроператора, находящ се в гр. София, ул. „хххххххххх“ № 45. Проверката на място била извършена в присъствието на служител на туроператора В. С. Ч..

За посещението на място свидетелката М. П. съставила Констативен протокол № К – 2653955/31.10.2019г., с който било указано управителят или упълномощен представител на туроператора да се яви на 06.11.2019г. в 10:30 часа в сградата на КЗП, РД – София и да представи писмено становище по жалбата на П.Д., стандартен формуляр, подписан от потребителя, преддоговорна информация, публикувана в Грабо.бг, договор с транспортната фирма и регистър на предявените рекламации. Констативният протокол бил връчен на 31.10.2019г. на В. Ч..

На 06.11.2019г. в сградата на КЗП, РД – София не се явил законният или упълномощен представител на дружеството – жалбоподател и документите, изискани с Констативен протокол № К – 2653955/31.10.2019г., не били представени. Предвид горното до жалбоподателя на адрес гр.

София,ул. „хххххххххх“ № 45 била изпратена покана изх. № С – 035905/07.11.2019г. с искане законният или упълномощен представител на въззивника да се яви на 15.11.2019г. в 10:30 часа в сградата на КЗП, РД – София и да представи документите, изискани с Констативен протокол № К – 2653955/31.10.2019г., както и ваучер за туристически услуги и медицинска 3 застраховка „Помощ при пътуване“. В поканата било посочено и че в случай, че изисканите документи не бъдат представени на 15.11.2019г. на дружеството ще бъде съставен АУАН. До 15.11.2019г. в КЗП, РД – София не бил получен резултат от връчването на покана изх. № С – 035905/07.11.2019г.

На 15.11.2019г. в 10:30 часа в сградата на КЗП, РД – София, не се явил законният представител или упълномощен представител на дружеството – въззивник и документите, изискани с Констативен протокол № К – 2653955/31.10.2019г. и с покана изх. № С – 03-5905/07.11.2019г., не били представени. Предвид горното на 15.11.2019г. в присъствието на двама свидетели свидетелката М. П. съставила АУАН № К – 0043372/15.11.2019г., с който повдигнала против дружеството

– жалбоподател административнонаказателно обвинение за извършено на 15.11.2019г. нарушение на чл. 221 ЗТ /редакция ДВ, бр.30 от 26 март 2013г./ - затова, че „хххххххх“ ЕООД в качеството си на регистриран туроператор не представя на контролните органи изисканите документи и информация във връзка с осъществявания от тях контрол. Актът бил съставен в отсъствие на представляващ дружеството – въззивник на основание чл. 40 ал. 2 ЗАНН. На 17.01.2020г. законният представител на дружеството Борислав Ташев се явил в сградата на КЗП, РД – София и му бил предявен съставения АУАН № К – 0043372/15.11.2019г., като управителят на дружеството – въззивник отказал да подпише акта и да получи препис от него. Отказът му бил удостоверен с подписа на един свидетел – В. М. – главен инспектор в КЗП, РД – София.

Срещу АУАН не били направени възражения в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.

Междувременно с писмо вх. № С -03-5905/15.01.2020г. в КЗП, РД – София било представено становище по подадената от П.Д. жалба от дружеството – жалбоподател, ведно с основна информация за екскурзия до Южна Италия в периода 21-26.09.2019г., ваучер от Грабо.бг, регистър на жалбите и договор за превоз на пътници от 14.09.2019г.

На 31.01.2020г. Елена Гунчева - Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, издала обжалваното НП № К – 0043372/31.01.2020г., с което за нарушение на чл. 221 от Закона за туризма /редакция ДВ, бр.30 от 26 март 2013г./ на 4 дружеството - жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелката М. П., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК –удостоверение за регистрация за туристическа дейност като туроператор № РК -01-6362, издадено от Държавната агенция по туризъм, жалба с вх. № С – 035905/08.10.2019г. от П.Д., ведно с приложения - договор за туристически пакет № 2194/23.07.2019г., констативен протокол № К – 2653955/31.10.2019г., покана изх. № С – 03-5905/07.11.2019г., АУАН № К – 0043372/15.11.2019г., писмо вх. № С -03-5905/15.01.2020г. в КЗП, РД – София, становище по подадената от П.Д. жалба, основна информация за екскурзия до Южна Италия в периода 21-26.09.2019г., ваучер от Грабо.бг, регистър на жалбите, договор за превоз на пътници от 14.09.2019г., НП № К – 0043372/31.01.2020г., известия за доставяне, заповед № 673/21.08.2019г. на Председател на КЗП, заповед № 321ЛС/22.04.2015г. на Председател на КЗП, справка за актуално състояние на трудовите договори към 31.12.2019г. за „хххххххх“ ЕООД.Съдът кредитира показанията на свидетелката М. П., които оцени като еднопосочни, последователни, логични и съответни на писмените доказателства. Разпитана в съдебно заседание, свидетелката П. дава сведения за начина на извършване на проверката, за обстоятелствата по протичането й и констатациите от същата. Показанията й са относими и към обстоятелствата по съставянето на АУАН. Съдът кредитира писмените доказателства по делото, които оцени като напълно еднопосочни, непротиворечиви и съответни на гласните доказателствени средства.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на материалната им и териториална компетентност съгласно чл. 232 ал. 1 и ал. 2 от Закона за туризма и видно от писмените доказателства - заповед № 673/21.08.2019г. на Председателя на КЗП и заповед № 321ЛС/22.04.2015г. на Председателя на КЗП.

АУАН и НП са издадени и при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 и 5 ал. 3 ЗАНН.

Съдът намери обаче, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на въззивника. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са нарушени разпоредбите на чл. 40 ал. 1 и ал. 2 ЗАНН. Нормата на чл. 40 ал. 1 ЗАНН въвежда изискването актът за установяване на нарушението да се съставя в присъствието на лицето, против което той се съставя, като втората алинея урежда изключение от това правило, в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя, при това без е било налице което и да е от основанията по чл. 40 ал. 2 ЗАНН. От показанията на свидетелката П. и от писмените доказателства се установява, че до дружеството е била изпратена покана изх. № С – 03-5905/07.11.2019г., в която е било указано и че ако изисканите документи не бъдат представени на 15.11.2019г. на дружеството ще бъде съставен АУАН. В материалите по преписката обаче не се съдържат никакви доказателства тази покана да е била връчена на жалбоподателя преди 15.11.2019г., когато свидетелката П. е пристъпила към съставяне на АУАН. В приложеното известие за доставяне на покана изх. № С – 03-5905 не е отбелязано поканата да е била връчена, на коя дата, на кое лице, на кой адрес или да е правен опит за връчването й. Нещо повече – от показанията на актосъставителката се установи, че преди съставянето на АУАН в КЗП не е била получена никаква информация за резултатите от посещението на адреса и от връчването на поканата. Ето защо съдът намира, че актосъставителят неправилно е преценил, че са налице предпоставките на чл. 40 ал. 2 ЗАНН АУАН да се състави в отсъствие на законен или упълномощен представител на дружеството – жалбоподател, тъй като към датата на съставяне на АУАН не са били налице доказателства, че дружеството е уведомено за предстоящото образуване на административнонаказателно производство и въпреки това не е изпратило представител, който да присъства при съставянето на АУАН. Със съставянето на АУАН в отсъствие на жалбоподателя, без да са били налице законовите предпоставки затова, в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на жалбоподателя.